Инвалидният AC INVACAR МОДЕЛ 70 - видео
По-старото потомство автомобилисти добре помнят триколесните платнарки на база на немски и чешки мотоциклети, употребени от инвалидите по нашите улици през 60, 70 и 80-е години на предишния век. Това бяха елементарни и комфортни за приложимост транспортни средства, пригодени особено за хората с лимитирана пъргавина.
Такива машинки са се предложили освен в някогашните соцстрани, само че и зад Желязната завеса. Компанията Invacar Ltd (Великобритания) е основана през 1948 година от Оскар Грийвс, откакто е построил 3-колесник за парализирания си братовчед Дери Престън-Коб. В резултат на многото жертви от Втората международна война Грийвс осъзнава нуждата подобен превоз да бъде необятно наличен. След като се свързва с държавното управление, то се съгласява да заплаща за изработката на такива коли в огромни за времето си количества.
Първите такива транспортни средства са задвижвани от 147cc мотор Villiers с въздушно изстудяване. Търсенето е било много високо и в производството им се включват други производители - Harding Ltd, Dingwall & Son, AC Cars Ltd, Barrett, Tipp & Son, Thundersley и Coventry Climax, които също получават контракт от Министерството на здравеопазването за произвеждане на тези 3-колесни машинки.
В края на 60-те години AC показва обновена версия на своята 3-колесна кола за хора с увреждания, наречена Invacar 70. Новата версия има хидравлична спирачна система и електрически запалител, корпусът е от фибростъкло в цвят Ice Blue /ледено синьо/. Превозните средства са отдавани на лизинг на водачи с увреждания като част от компенсацията им за неработоспособност.
След прекратяването на производството на мотори Villers е инсталиран нов, много по-мощен,4-тактов, 500 и 600 куб.см на Steyr-Puch. Той разрешава постигане на оптималната скорост от 131км/ч. Налични са били 56 разновидността на ръководство и автоматизирана предавателна кутия, което дава опция на всеки с съвсем всевъзможни увреждания да стане самостоятелен в превоза си. Има 3 съществени разновидността на надзор на ръководството – с стандартен волан, мотоциклетно кормило, рул и крачно ръководство. Газта е ръчна, тя и спирачката се оферират във разновидности с или без помощ на крайници.
Повечето спомагателни контроли могат да се контролират за лява или дясна позиция. Широките плъзгащи се порти на автомобила, дружно с плъзгащата се седалка, обезпечават в действителност елементарен достъп от двете страни и разрешават на лидера да товари и прибира сгъваемата си инвалидна количка до себе си.
Тези доста известни 3-колесници остават в произвеждане до края на 1977 година Десетките хиляди от тези коли са създадени, само че на 31 март 2003 година всички инвалидни коли станават противозаконни за владение и противозаконни за шофиране по английските автомагистрали. Центровете за държавни услуги стартират да смачкват към 50 инвакари на месец, до момента в който остават единствено няколко непокътнати в музеи. Автомобилът беше сменен от 4-колесната машина, утвърдена от държавното управление 340cc Canta.
Такива машинки са се предложили освен в някогашните соцстрани, само че и зад Желязната завеса. Компанията Invacar Ltd (Великобритания) е основана през 1948 година от Оскар Грийвс, откакто е построил 3-колесник за парализирания си братовчед Дери Престън-Коб. В резултат на многото жертви от Втората международна война Грийвс осъзнава нуждата подобен превоз да бъде необятно наличен. След като се свързва с държавното управление, то се съгласява да заплаща за изработката на такива коли в огромни за времето си количества.
Първите такива транспортни средства са задвижвани от 147cc мотор Villiers с въздушно изстудяване. Търсенето е било много високо и в производството им се включват други производители - Harding Ltd, Dingwall & Son, AC Cars Ltd, Barrett, Tipp & Son, Thundersley и Coventry Climax, които също получават контракт от Министерството на здравеопазването за произвеждане на тези 3-колесни машинки.
В края на 60-те години AC показва обновена версия на своята 3-колесна кола за хора с увреждания, наречена Invacar 70. Новата версия има хидравлична спирачна система и електрически запалител, корпусът е от фибростъкло в цвят Ice Blue /ледено синьо/. Превозните средства са отдавани на лизинг на водачи с увреждания като част от компенсацията им за неработоспособност.
След прекратяването на производството на мотори Villers е инсталиран нов, много по-мощен,4-тактов, 500 и 600 куб.см на Steyr-Puch. Той разрешава постигане на оптималната скорост от 131км/ч. Налични са били 56 разновидността на ръководство и автоматизирана предавателна кутия, което дава опция на всеки с съвсем всевъзможни увреждания да стане самостоятелен в превоза си. Има 3 съществени разновидността на надзор на ръководството – с стандартен волан, мотоциклетно кормило, рул и крачно ръководство. Газта е ръчна, тя и спирачката се оферират във разновидности с или без помощ на крайници.
Повечето спомагателни контроли могат да се контролират за лява или дясна позиция. Широките плъзгащи се порти на автомобила, дружно с плъзгащата се седалка, обезпечават в действителност елементарен достъп от двете страни и разрешават на лидера да товари и прибира сгъваемата си инвалидна количка до себе си.
Тези доста известни 3-колесници остават в произвеждане до края на 1977 година Десетките хиляди от тези коли са създадени, само че на 31 март 2003 година всички инвалидни коли станават противозаконни за владение и противозаконни за шофиране по английските автомагистрали. Центровете за държавни услуги стартират да смачкват към 50 инвакари на месец, до момента в който остават единствено няколко непокътнати в музеи. Автомобилът беше сменен от 4-колесната машина, утвърдена от държавното управление 340cc Canta.
Източник: auto-press.net
КОМЕНТАРИ