По-старите варианти на Су-27 днес се смятат за ефективно остарелиНа

По-старите разновидности на Су-27 през днешния ден се считат за дейно остарели
На 10 декември командващият на Индо-тихоокеанското командване на Съединени американски щати адмирал Самюел Папаро заяви, че Военновъздушните сили на Корейската национална войска - формалното название на въздушното поделение на въоръжените сили на Северна Корея - ще получат съветски изтребители от четвърто потомство МиГ-29 и Су-27. Придобиването ще означи първото придобиване на нови изтребители от Северна Корея от близо 30 години, откакто лицензното произвеждане на МиГ-29 в източноазиатската страна завърши някъде в средата на 2000 година Съобщеното решение за експорт на тези два класа изтребители провокира обилни спекулации, защото от началото и средата на 2000 година не е реализиран експорт на Су-27 заради поетапното прекъсване на производството на този клас, до момента в който към момента не е несъмнено дали предоставените МиГ-29 ще бъдат осъвременени руски самолети, от които Русия поддържа запаси от няколкостотин броя, или ще бъдат модерният вид МиГ-29М. Тъй като Су-27 към този момент не се създава и по-голямата част от самолетите на процедура са остарели, остава забележителна възможност изтребителите, предопределени за Северна Корея, да са мощно осъвременените разновидности на Су-27СМ2/СМ3, от които се допуска, че на въоръжение са 24, написа.

Су-27СМ2/3 е единственият вид на Су-27, който не се смята за стар, и съставлява рационализиране на структурата от епохата на Студената война с радара Irbis-E на Су-35 и с по-мощни мотори AL-31F-M1. Дванадесет Су-27СМ3 са доставени в интервала 2010-2011 година, като по това време те са най-способните изтребители за предимство във въздуха в съветските Военновъздушни сили до въвеждането в употреба на Су-35 през 2014 година Наред с новите радари, самолетите получиха и напълно нова авионика и достъп до необятен набор от нови типове оръжия, което в някои връзки обезпечи характерности, сравними със Су-35. Недостатъците в експлоатационните характерности в съпоставяне със Су-35 включват по-високи радарни разрези, липса на инсталирани на крилата радари за L-обхвата и доста по-лоши далечини на полета и летателни характерности заради неналичието на съвременни мотори AL-41F-1S. След привършване на производството удовлетвореността на Военновъздушни сили от самолета ги кара да поръчат модернизирането на дванадесет по-стари Су-27 до същия стандарт. В края на 2015 година самолетите бяха изпратени за малко в Сирия като част от съветския отговор на свалянето на турския ударен изтребител Су-24М през предходния месец, което отразява елитния им статут във флота.

Military Watch Magazine написа още, че по-старите разновидности на Су-27 през днешния ден се считат за дейно остарели, като е малко евентуално Северна Корея да обмисли да одобри доста високите оперативни разноски и условия за поддръжка на самолетите, в случай че те са снабдени с елементарно заглушавани и противодействащи оръжия и датчици от руската ера. Фактът, че западните съперници на Пхенян получиха необятен достъп до Су-27 от руската ера посредством Украйна и Беларус от 90-те години на предишния век, в допълнение лимитира привлекателността на тези самолети. По този метод доставката на осъвременени Су-27 с авионика на равнището на Су-35 съставлява един от доста дребното способи, по които Русия може да направи самолетите привлекателни. Су-27 може да се похвали с доста по-високи равнища на маневреност от всеки западен клас изтребители, с изключение на F-22 и F-15SA/QA/EX, и има доста по-голям обхват и по-голям радар от всеки западен клас изтребители, което значи, че в комбиниране с съвременна авионика и въоръжение той остава извънредно рисков макар възрастта си.

Въпреки че Су-27СМ2/3 има по-високи оперативни разноски и потребности от поддръжка от по-съвременния си произходящ Су-35, заради по-малко усъвършенстваните материали в планера му, разноските за закупуване на самолета се правят оценка на към половината от тези на неговия правоприемник, до момента в който потреблението на същите радар, авионика и въоръжение значи, че разликата в характерностите не е толкоз огромна. Разликата може да бъде понижена в допълнение, в случай че изтребителите интегрират модерни ракети от класове като R-77M или съвременни локални ракети, създадени в Северна Корея, които наподобяват доста по-съвършени от по-старите съветски R-77 и R-27.

Въпреки че Су-27 на процедура отсъства от международните пазари на изтребители от близо две десетилетия, съществуват голям брой вероятни аргументи за закупуването на самолета от Северна Корея. 

За Русия доставката единствено на по-стари самолети на нейната съседка предотвратява забележителното нарушение на връзките с Япония, Южна Корея и Съединените щати, защото Су-27 не разполага с задоволителни благоприятни условия, с цел да остане в положение да оцелее отвън севернокорейското въздушно пространство, и е в положение евентуално да се опълчи на съвременни изтребители като F-35 или F-15EX, единствено в случай че работи дружно с наземната противовъздушна защита на Северна Корея. Поради политически аргументи те могат да се окажат единствените тежки изтребители, които Русия е предоставила разполагаем.

Освен това Су-27 могат да бъдат доставени по-бързо, в сравнение с да се чака построяването на нови изтребители Су-30, Су-35 или Су-57, което е от изгода за Пхенян заради риска позицията на Русия във връзка с износа на изтребители да се промени, в случай че бъде реализирано помирение в Украйна.

Су-27СМ2/СМ3 може да се смята за краткотрайна облага, която да запознае севернокорейския флот с употребата на изтребители от потомство „ 4+ “, като по този метод се проправя път за придобиване на по-съвременни самолети в бъдеще, като да вземем за пример Су-57. Фактът, че съветските Су-27 към този момент са навлезли в употреба преди доста години, значи, че те могат да бъдат закупени на доста ниска цена и могат да бъдат извадени от състава на елитните фронтови елементи относително бързо след закупуването на по-нови самолети, написа още Military Watch Magazine.