Празнуваме Бабинден по нов стил
По остаряла традиция на 8 януари в предишното се отбелязвал Бабинден, по-късно с въвеждането на Григорианския календар датата се измества на 21 януари - ден разгласен и за Ден на родилната помощ и на акушерките, и гинеколозите.
Празнуването му на 8 януари обаче, сходно на други наши празници, е останало.
Бабин ден е един от празниците, който се явява самобитен свършек на празниците свързани с Рождество Христово, все пак обредността е езическа.
В предишното бабите, като опитни дами, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали разнообразни ритуали, а родилките на който са помагали им гостували с цел да отдадат респект, написа Hera.bg.
Някога, бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и алена вълна, лепяла ги с мед като коса момиченцата и като мустаци и брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
" Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошерът. "
Майките пък рано заран наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като знаци на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода, от менчето, и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, съгласно благодарността, дамите дарявали и по-големи дарове. Задължително носели и някакво ядене, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се позволяват мъже
Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да й " полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла.
Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с " мартеничка " - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! " След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо.
От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната.
Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца.
Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете. Кулминационен миг в обредността съставлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и дамите изнасят бабата на открито и я качват в двуколка или на шейна.
Понякога поставят бабата в огромен плетен панер. Мъжете, преоблечени като " волове ", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, смъкват калпака му и желаят откуп. Шумната тайфа води бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този ритуал е прочут по нашите земи като " влечугане " на бабите. Вечерта на селския площад всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден приключва.
Празнуването му на 8 януари обаче, сходно на други наши празници, е останало.
Бабин ден е един от празниците, който се явява самобитен свършек на празниците свързани с Рождество Христово, все пак обредността е езическа.
В предишното бабите, като опитни дами, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Изпълнявали разнообразни ритуали, а родилките на който са помагали им гостували с цел да отдадат респект, написа Hera.bg.
Някога, бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и алена вълна, лепяла ги с мед като коса момиченцата и като мустаци и брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
" Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошерът. "
Майките пък рано заран наливали вода от чешмата, към нея добавяли китка здравец или босилек - като знаци на здравето, добротата и плодовитостта. Отивали в къщата на бабата, подавали й сапун, поливали й с вода, от менчето, и я дарявали с пешкир, в който има пара. Понякога, съгласно благодарността, дамите дарявали и по-големи дарове. Задължително носели и някакво ядене, питка, винце. После всички сядали на трапезата и се гощавали, пеели песни и играели хора. По време на празника не се позволяват мъже
Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са " бабували " на родилките.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да й " полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла.
Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с " мартеничка " - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: " Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! " След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо.
От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ( " хванала " ) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната.
Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца.
Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете. Кулминационен миг в обредността съставлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и дамите изнасят бабата на открито и я качват в двуколка или на шейна.
Понякога поставят бабата в огромен плетен панер. Мъжете, преоблечени като " волове ", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, смъкват калпака му и желаят откуп. Шумната тайфа води бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този ритуал е прочут по нашите земи като " влечугане " на бабите. Вечерта на селския площад всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден приключва.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ