НЯМА БЕЗПЛАТЕН СОЦИАЛЕН ПЛАН
По средата на лекция в университет, един от студентите, ненадейно попитал преподавателя:
– Знаете ли, по какъв начин се ловят диви свине?
Преподавателят помислил, че това е смешка и очаквал занимателен отговор.
Младежът дал отговор, че това не е смешка и съществено почнал ревюто си:
– За да хванете диви свине, първо локализирайте място в гората, където нормално отиват дивите свине, а там всекидневно поставяйте, малко царевица на земята.
И по този начин, дивите свине идват всеки ден, с цел да ядат „ безвъзмездна “ царевица и когато свикнат да идват всекидневно, изграждате ограда от едната страна, към мястото, където са привикнали да ядат…
Когато свикнат с едната страна на оградата, те още веднъж се връщат да ядат царевицата, а ти изграждаш друга страна на оградата…
Отново привикват и още веднъж се хранят.
Строите оградата в близост, лека-полека, до момента в който монтирате и четирите страни на оградата към прасетата.
Накрая монтирайте врата от последната страна.
Прасетата, към този момент са привикнали с лесната царевица и оградата, и по този начин стартират да идват сами в ограждението.
Така е, до момента в който затвориш портата и хванеш цялата група.
Толкова просто, малко по малко, до момента в който прасетата в последната секунда, не изгубят свободата си.
Започват да тичат в кръг, към оградата, само че към този момент са в пандиза.
След това, стартират да ядат лесната и „ безвъзмездна “ царевица.
Толкова привикват, че не помнят по какъв начин да ловуват за себе си и по тази причина одобряват робството. Те даже демонстрират признателност, към похитителите си и поколенията с наслада отиват в кланицата.
Дори не се тормозят, че ръката, която ги храни, е същата, която ги убива.
Младежът споделил на преподавателя, че тъкмо това, се случва в неговата страна, неговата провинция, неговия град, с неговите хора.
Популистките държавни управления, в диктаторските си планове, скрити под „ демократичната “ тога, задоволително дълго хвърляха „ безвъзмездна “ царевица, с цел да реализиран систематична благост.
И всяко ново държавно управление, маскира като „ обществени програми′′ своята лепта. Дават пари, които вадят от джоба на самия служащ, извършват задачи, проекти, индулгенции, закони за „ отбрана “, дотации за всичко, неоправдани експроприации, стратегии за „ обществени помощи “, празненства, панаири или фестивали, униформи, самун и цирк, „ безвъзмезден превоз “, сякаш „ ГРАТИС “!
Всичко това, „ гратис “ ни се предлага от такива измамници, маскирани като политици, които изпълват с благополучие народ, неприятно привикнал с лесни и ′′безплатни′′ царевични трохи.
Те крадат способността ни да бъдем сериозни, мислещи и предприемчиви.
Обаче несъмнено, нищо не излиза „ гратис “.
Няма такова нещо, като „ безвъзмезден обяд “!
И най-после, в случай че осъзнавате, че цялата тази прелестна държавна „ помощ “, е проблем, който се опълчва на бъдещето на демокрацията във вашата страна – апелирам споделете това известие.
Или пък кръстосайте ръце, яжте царевица и очаквайте убийството.
Илиян Маринов
