По-спокойно ли живееха българите в годините на социализма? За първи

По-спокойно ли живееха българите в годините на социализма? За първи път приказват не внушенията, не пропагандата, не страстите, а обстоятелствата - архивите на националната милиция.

Историкът Стефан Иванов разгласява своята книга за престъпните закононарушения, основана на разкритите към този момент архиви на Министерство на вътрешните работи от годините до 1989 година Стоян Георгиев и неговият специфичен репортаж в " 120 минути " описват една история от 1974 година, когато е била скрита от обществото тогава - 50 години по-късно.

Архивите са безапелационни – шансът да бъдеш погубен в Народната република е два пъти и половина по-голям в сравнение с в днешна България. А изнасилванията в Борисовата градина са били в пъти повече.

" Когато не знаеш какво се случва, си по-спокоен. В Народната република през последните години е имало детонация от обири ", показва Стоян Георгиев.

Когато комунистическият режим се топи, хип-хопът изплува от домашните събирания и лека-полека залива улиците в страната

" Син на властимащ партиен функционер умъртви 8 студенти и рани други 10 с револвера на татко си ". " Скандално безучастие на полицията ".  " Студенти обезвреждат килъра сами! Оставка на Министерство на вътрешните работи в този момент ". " Оставка на цялото държавно управление! "

Така биха звучали заглавията на медиите на 25 декември 1974 година, в случай че тогава в България имаше независимост на словото. Разследванията и разплитането на случая щеше да продължи пред очите на цялото общество месеци наред и без подозрения щеше да докара до разтърсвания в страната и търсене на отговорност.

Нищо сходно не се случва след Коледа на 1974-та, тъй като изтезанието, осъществена в столичния студентски град остава скрита от обществото от тоталитарната власт. Както всички останали убийства, грабежи и принуждение през 70-те и 80-те години в Народна република България.  

Те стартират да стават рискови през 20-те години на XX век, когато стартират гоненията против комунистическите издания

Историята на всеобщото ликвидиране, в чиято основа стои някаква обич, остава скрита за обществото.

След повече от 4 години проучване на архивите на службите, полицията, прокуратурата и съда  историкът Стефан Иванов издава книга с истината за криминогенната конюнктура по времето на социализма.  По-спокойно ли живеехме тогава?

„ Между два и два пъти и половина са повече убийствата на глава от популацията в сравнение с през днешния ден. Говоря на глава от популацията, не приказвам за безспорен брой, тъй като това е по-обективен критерии. Между два и два и половина пъти са били убийствата сред 1983 и 1985 спрямо последните 5-6-7-8 години “, разяснява историкът Стефан Иванов.

Средно към 200 убийства на година са осъществявани в Народна република България през 70-те и 80-те години. Днес закононарушенията, при които е лишен човешки живот, са към 70-80 убийства на година.  

Пред блок 1 в Студентски град е сцената на най-голямото всеобщо ликвидиране в историята на България.

„ То се случва на 25 декември 1974 година. 17-годишен възпитаник идва тук със служебния, въпреки и противозаконен револвер на татко си, който е човек от огромното положително утро на тези години. С един огромен финландски нож или финка, както му се е казвало. Започва да стреля и да ръга наред, като стартира от стая 519, след което продължава касапницата на безусловно инцидентен принцип “, показва Стефан Иванов.

След Втората международна война е имало огромна носталгия към това по какъв начин Хитлер е построил автомагистрали и е давал вода и храна на всички, напомни историкът

От архивите с показанията на очевидците излиза наяве, че милицията не идва, до момента в който килърът вилнее, макар многочислените позвънявания от портиерката. Пристига с огромно забавяне.
 
„ И в последна сметка той е обезвреден не от милицията, а е обезвреден от две момчета от самото общежитие. Момчето, което най-вече взе участие в тази история, е български турчин от Исперихско. В неговите мемоари, с които аз разполагам, споделя всички тези неща, се хвърля, с цел да обезврежда револвера, в паниката не вижда, че има нож, прободен е сред 3 и 4 пъти по гърба. Едвам оцелява. Със 100 и няколко шева “, показва още историкът.

Смелият юноша е Исмет Север. Студент по българска лингвистика в Софийския университет.  Той спрял килъра с голи ръце, а 10 години по-късно става един от стотиците хиляди прогонени от комунистическата власт поради промяната на имената на българските турци. На протест в Истанбул той гори портрета на Тодор Живков.  

Красиви, смешни, изобретателни – тогавашните марки

Представяйки си по какъв начин би била отразена в медиите ориста на всеки един погубен, ранен и на всеки един воин в тази история, екипът на bTV влиза в архива на Народната библиотека, където е цялата преса от годините на социализма - с цел да ревизира какво са чели и знаели българите тогава. В деня след убийството, 26 декември, най-тиражната медия в Народната република, " Работническо дело " няма информация за случилото се. Нищо не се оповестява и в новините по малкия екран и в нито един различен вестник. За сметка на това има публикация за опит за ликвидиране на шефа на полицията в Аржентина.

„ Има едно, само мъничко, дребно, забутано на вътрешните страници на вестник " Работническо дело " известие от 28 декември, което споделя съвсем 4 изречение, които съвсем нищо не споделят “, показва историкът Стефан Иванов.

Докато едни си отиват парче по парче, други остават като части от историята

Слухът за всеобщото ликвидиране обикаля София и ден по-късно се разгласява дребна колонка-съобщение на основната прокуратура, в която написа, че психологично болен е отворен за ликвидиране в София. За убийството повече информация няма.

Докато 8 българи са екзекутирани, 10 са ранени от наследник на властимащ. За реакцията на българската милиция по време на изтезанието в Студентски град няма и дума, само че има огромен репортаж за скандал в американското Централно разузнавателно управление на САЩ, което подслушвало американски жители непозволено. Голяма публикация има за съветската зима – със заглавие " Руската зима – трогателен празник на изкуството ".

Гледайте кино лентата на Десислава Ризова и Иван Филчев довечера след централната емисия вести

На фона на известие за оценки за строителите на Металургичния комбинат Кремиковци, намираме публикация за дискриминирането против дамите в Съединени американски щати, за бандити в метрото в Лондон, както и известие за герой против фашизма в София награден с медал " Георги Димитров ". Приоритет е даден и на изявления за триумфа на Съветския съюз в космоса и в битката на Москва за мир.

Докато в София информацията за всеобщото ликвидиране в Студентски град стартира да се предава под формата на клюки, в дните след убийството във вестника се оповестява за триумфите на руското автомобилостроене, като е поместен репортаж проспериращият, съгласно Работническо дело цех Зил край Москва. Поместена е и публикация за упадъка на европейското автомобилостроене, като най-големият вестник отбелязва със угриженост, че марки като „ Фолксваген “, „ Фиат “ и „ Пежо “ са пред банкрут. Голям репортаж има и от коледния базар в Западен Берлин, като кореспондентът на Работническо дело Петър Бочуков споделя за обедняването на германците, безработицата, рецесията в Западна Германия, каквато има съгласно думите му, като не пропуща да осведоми българските читатели за цензурата в Западно-германските медии. 

Без публична информация управляващите тогава пускали клюки, когато има огромен публичен интерес по неразрешена тематика.

„ Интересното е,  че те го отдават на това, че преди случилото се той бил гледал кино лентата " Кръстникът ".  Те по този начин са му размътили главата, той полудял и направил цялата тази история.
Западът е отговорен и филмите. Така е било комфортно да се изясни, по този начин се е и обяснило. Баща му е бил значим човек, на значим икономически пост, който е имал опция да пътува в чужбина.  Идеята е да се измести вниманието от бащата, който е значим партиец “, показва историкът Стефан Иванов.

След убийството филмът " Кръстникът " е цензуриран от Българска комунистическа партия. Така в публичното схващане вниманието за отговорността за всеобщия разстрел не се насочва към властимащия татко, нито има въпроси за несъответстващата реакция на милицията. Не е отговорна националната република, а западният филм " Кръстника ".

Освен убийствата Стефан Иванов изследва и архивите за равнищата на обири във времената на социализма

„ Председателят на Окръжния съд в Плевен през 1983 година написа едно писмо, в което споделя, че кражбите са проникнали във всяка една част на нашето общество. Краде се отвред и всичко “, показва историкът.

Шокиращи данни и за изнасилванията в България се крият в архивите на Министерство на вътрешните работи от времето на социализма.

„ Те споделят - ние се прибирахме нощно време през Борисовата градина. Вие се прибирахте, тъй като не знаете какъв брой дами са били изнасилени в Борисовата градина. В архивите аз съм издирил техните имена. Дните, часовете, това всичко е налично, разбирате ли? Ако тогава цензурата е изкривявала съзнанието на хората за това, че живеят в успокоение, което не е било правилно, в този момент ни се внушава, че живеем в пъкъла на земята, което също не е правилно. Ако тръгнете в този момент да питате хората, ще ви кажат, че живеем в пъкъла на земята. Живеем във времената с най-ниски равнища на тежки престъпни закононарушения от може би 140 години насам “, показва Стефан Иванов.

По-добре ли се живее в неистина, в илюзия, че всичко е наред? Философски въпрос, който си задава и Стефан Иванов. И по-добре ли е, че през днешния ден хората са уплашени и претърпяват всяко едно закононарушение, което медиите раздухват?

„ Изкривените мемоари на доста от тях им пречат да си спомнят нещата каквито са били, само че аз съм задължен да покажа истината “, декларира Стефан Иванов.