Проф. Михайлова: Йотова да не влиза в обувките на Радев
Очаква се дамата да бъде по-мека, по-диалогична, само че от международния опит знаем, че дамите могат да вземат решения не по-зле от мъжете. Това сподели в предаването " Още от деня " по Българска национална телевизия преподавателят по конституционно право проф. Екатерина Михайлова във връзка със заемането на длъжността президент на Република България за първи път от жена - вицепрезидентът Илияна Йотова, след напускането на поста от президента Румен Радев.
Мисля, че пътят ѝ ще бъде друг. Не бих ѝ поискала да влезе в обувките на Румен Радев – не ми харесва неговото държание. Бих желала тя да е един по-евроатлантически президент, а не подобен, поглеждащ към Путин, Лукашенко и така нататък - там, където считам, че няма бъдеще за България, съобщи проф. Михайлова.
Тя е много лимитирана от Конституцията, само че чакам да предложения всички вероятни претенденти за длъжностен министър председател и да ги чуе, а не те авансово да отхвърлят. Дори да има вътрешни задръжки в някои от тях, когато са избирани, те са знаели, че това може да им се случи. Ако не са желали, е можело да се откажат, акцентира преподавателят по конституционно право.
Конституцията не споделя нищо по въпроса какво ще се случи, в случай че всички откажат, тъй като не е планувано да се случва сходно нещо. Всеки би трябвало да разбере, че това е конституционно обвързване, а не волност, добави тя.
Тя разяснява и разногласията към поръчките за промени в Изборния кодекс преди идните предварителни парламентарни избори.
И с машини, и с хартия се вършат почтени избори, само че когато няма доверие, резултатът няма да е добър. Първото, което би трябвало да се направи, е да се изработят правила, които да основат това доверие, означи проф. Екатерина Михайлова.
Демокрацията ни е болна – нито Народното събрание ни е в ред, нито държавното управление, нито правосъдната власт, в този момент и президентството. Този диалог би трябвало да стартира и въпросът е по какъв начин да се стигне до работещи решения, сподели още тя.
По думите ѝ влизането на България в Съвета за мир поражда доста конституционно-правни въпроси и въпросът би трябвало да бъде пратен в Конституционния съд.
