Рисунки разкриват една от най-големите загадки на Леонардо да Винчи
По случай 500 години от гибелта на Леонардо да Винчи Кралската сбирка на Англия провежда редица изложения през 2019 и 2020 година под общото заглавие “Леонардо да Винчи: живот в рисунки”, като дава късмет да посетителите да изследват от близко личността на великия създател, изразена в неговите скици и бележки, написа Труд бг.
След като 80 от тях бяха разпръснати в 12 града на Острова, през май предходната година те бяха събрани още веднъж за галерия в Бъкингамския замък, а от ноември насам са в Галерията на Кралицата към Двореца “Холирууд” в Единбург (който е и формалната резиденция на английския монарх, когато посещава Шотландия).
Рисунките на Леонардо да Винчи съставляват главния ни източник за прозрение в загадъчния вътрешен свят на създателя, тъй като той ги е употребявал като самобитна лаборатория: в бележките си е закодирал разнообразни свои теории за естествения свят и човешката анатомия, правел е скици на оръжия, изобретения и военни уреди, както и е тествал разнородни пози и разположения на обекти, които по-късно ще станат част от приключените му произведения.
Хиляди страници, покрити с бележки и рисунки, оставя Леонардо след гибелта си на своя възпитаник Франческо Мелци, който ги подвързва и резервира в албуми. Eдиният от тях, който съдържа към 550 рисунки, става част от Кралската сбирка на Англия през 17-ти век.
Дело на обичания възпитаник на Леонардо е и единствения портрет, за който сме сигурни, че изобразява великия занаятчия. Рисунката, направена с алена креда, също може да бъде забелязана на изложбата.
Експозицията в Единбург е аранжирана хронологично, следвайки другите му интервали. Започвайки с годините, които създателят прекарва в Флоренция и Милано, посетителите могат да надзърнат в мозъка на гения и в разнопосочните му ползи – до момента в който е зависещ на Лудовико Скорца в Милано, Леонардо стартира живо да се интересува от архитектура, инженерство, физика и анатомия, които директно се отразяват на творчеството му. Изучавайки човешкото тяло посредством дисекции, геният се стреми към допустимо най-точното обрисуване на фигурите в картините си.
Леонардо се въодушевява както от естествената хубост, по този начин и от “идеалната грозота” за комизъм и ирония и основава голям брой изображения на гротескови лица. Изобретява и разнородни оръжия и военни уреди, както и способи за отклонение и пренасочване на реки. Всичко това може да бъде забелязано по време на изложбата в Единбург.
По време на изложбата посетителите могат да научат и повода, заради която Леонардо употребявал огледален почерк. Смята се, че защото е пишел с лявата ръка, му е било доста по-лесно да “дърпа” писеца от дясно на ляво, а не да го “бута” от ляво на дясно.
По този метод също така не е размазвал с ръката си към момента мокрото мастило. В изложбата е обърнато внимание и на въпроси, които биха заинтригували посетителите, да вземем за пример: какви принадлежности, бои и хартия е употребявал Леонардо за своите рисунки? Могат да се видят материалите, от които е извличал пигменти, както и модерни модели на инструментите му.
Изложбата демонстрира рисунки от двата случая, когато Леонардо получава поръчка да създаде паметник на кон и ездач. В първия случай това е за бащата на Лудовико Сфорца – Франческо – и геният прекарва огромна част от работата си върху плана, изпипвайки фигурата на коня, само че не и тази на самия Франческо.
Леонардо основава и глинен модел, само че работата върху плана е спряна поради война с Франция, а пет години по-късно френската войска употребява модела на монумента при военни извършения и той е погубен.
По подигравка на ориста вторият случай, когато Леонардо получава поръчка за направа на скулптура на ездач, е за индивида, унищожил глинения модел на статуята на Сфорца, а точно френския пълководец Джан Джакомо Тривулцио. Идеята е била бронзовата скулптура да се разположи на мраморен фундамент, където да се намира саркофагът на командира след гибелта му.
Макар и да има непокътнати скици и рисунки на разнообразни версии на монумента, няма доказателства Леонардо да е почнал физическа работа върху плана.
Чувството на Леонардо за връзка с природата е главен мотиватор за научните му открития, само че може да бъде забелязано и в пейзажите, които са част от рисунките му.
Бил е изцяло очарован от атмосферните явления, от рухването на светлината, придвижването на земните пластове и водата. В рисунките му се откриват доста пейзажи, които разкриват дълбокото му знание за взаимоотношенията сред водата и земята по време на стихии, свлачища и разтърсвания.
Знания, добити през дълги години на съзерцаване измежду природата в планините на Милано. Дори с напредването на възрастта, зрението и прецизността на Леонардо не отслабват и това може да се види в скици на реки и стихии, правени, когато към този момент е на 60-годишна възраст.
Към края на 1516 година, когато към този момент е на 64 години, геният приема пост към двора на младия френски крал Франсис I, който вместо да му заплаща за приключен план, му обезпечава непрекъсната заплата. Леонардо се реалокира от Рим в Амбоаз, където служи на краля като проектант и дизайнер. Сред предоставените му задания са костюми за карнавали и балове, организирането на фестивали и още една скулптура на конник.
Леонардо основава даже модел за костюм за двама индивида във формата на змей по сходство на китайските. За жал здравето на художника се утежнява и от 1517 година се знае, че дясната му ръка е парализирана, най-вероятно в резултат на инсулт.
Черните мисли, завладели мозъка на гения, си личат ясно и в рисунките от края на живота му – постоянно Леонардо скицира унищожителни потопи, които опустошават всичко след себе си с апокалиптична мощ. Част от изложбата в Единбург са и четири рисунки, илюстриращи края на света.
В тях планини и замъци се срутват, скелети изпълзяват от гробовете си, вълма пушек и огън горят над врящо море и пламъци валят от небето върху безпомощни човешки фигури. За контрастност, бележките, които заобикалят скиците, са учудващо фактуално отчуждени и разясняват външния тип на огрени от слънцето облаци.
Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Амбоаз и въпреки през живота си да е направил планове и скици на толкоз доста картини, статуи и научни открития, съумява да приключи едвам към 20 творби.
Затова и неговите персонални бележки са толкоз скъпи за откривателите – те са единственият метод на учените да схванат повече за вътрешния свят на гения, а събития като поредицата от изложения, проведени от Кралската сбирка на Англия дават късмет и на необятната аудитория да се допре до разнообразния и запленяващ разум на Леонардо.
Изложбата в Галерията на Кралицата към Двореца “Холирууд” в Единбург е отворена до неделя, 15 март, 2020 година
Варианти на “Тайната вечеря”
Юда желае самун от Христос
Скица на “Тайната вечеря”, с изчисленията на Леонардо.
Показани са етюди на главата на Юда и ръката на свети Петър за “Тайната вечеря”
В сбирката може да се проследят и моменти от работата на огромния занаятчия върху “Тайната вечеря”, като да вземем за пример главата на Юда и ръката на свети Петър. Въпреки че най-вероятно Леонардо е направил голям брой рисунки по време на работата си над “Тайната вечеря” единствено няколко са оживели до през днешния ден.
В една от тях се вижда по какъв начин геният на няколко пъти сменя позицията на Юда по отношение на Исус, като в един от разновидностите предателят е прав и се пробва да вземе самун от Божия наследник.
Поръчан от Лудовико Скорца, стенописът в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано е приключен през 1498 година, като Леонардо рисува върху суха стена, употребявайки темпера, само че тази нетрадиционна техника се оказва несполучлива и положението на стенописа стартира да се утежнява скоро по-късно.
Въпреки множеството реставрации “Тайната вечеря”, която виждаме през днешния ден, е единствено неясно сходство на тази, която Леонардо да Винчи си е представял.
Единствената му гола женска фигура
„ Леда и лебедът” е изгубена
Част от изложбата е и рисунка от този интервал, която е употребена при реализирането на единствената картина на майстора с гола женска фигура – “Леда и лебедът”.
Голотата на царицата на Спарта, Леда, е подчертана от комплицираната и изпипана прическа, върху която Леонардо е работил в своите рисунки.
За жал, приключената картина е унищожена при започване на 18-и век, само че сега знаем финалния є тип с помощта на репродукции.
След като 80 от тях бяха разпръснати в 12 града на Острова, през май предходната година те бяха събрани още веднъж за галерия в Бъкингамския замък, а от ноември насам са в Галерията на Кралицата към Двореца “Холирууд” в Единбург (който е и формалната резиденция на английския монарх, когато посещава Шотландия).
Рисунките на Леонардо да Винчи съставляват главния ни източник за прозрение в загадъчния вътрешен свят на създателя, тъй като той ги е употребявал като самобитна лаборатория: в бележките си е закодирал разнообразни свои теории за естествения свят и човешката анатомия, правел е скици на оръжия, изобретения и военни уреди, както и е тествал разнородни пози и разположения на обекти, които по-късно ще станат част от приключените му произведения.
Хиляди страници, покрити с бележки и рисунки, оставя Леонардо след гибелта си на своя възпитаник Франческо Мелци, който ги подвързва и резервира в албуми. Eдиният от тях, който съдържа към 550 рисунки, става част от Кралската сбирка на Англия през 17-ти век.
Дело на обичания възпитаник на Леонардо е и единствения портрет, за който сме сигурни, че изобразява великия занаятчия. Рисунката, направена с алена креда, също може да бъде забелязана на изложбата.
Експозицията в Единбург е аранжирана хронологично, следвайки другите му интервали. Започвайки с годините, които създателят прекарва в Флоренция и Милано, посетителите могат да надзърнат в мозъка на гения и в разнопосочните му ползи – до момента в който е зависещ на Лудовико Скорца в Милано, Леонардо стартира живо да се интересува от архитектура, инженерство, физика и анатомия, които директно се отразяват на творчеството му. Изучавайки човешкото тяло посредством дисекции, геният се стреми към допустимо най-точното обрисуване на фигурите в картините си.
Леонардо се въодушевява както от естествената хубост, по този начин и от “идеалната грозота” за комизъм и ирония и основава голям брой изображения на гротескови лица. Изобретява и разнородни оръжия и военни уреди, както и способи за отклонение и пренасочване на реки. Всичко това може да бъде забелязано по време на изложбата в Единбург.
По време на изложбата посетителите могат да научат и повода, заради която Леонардо употребявал огледален почерк. Смята се, че защото е пишел с лявата ръка, му е било доста по-лесно да “дърпа” писеца от дясно на ляво, а не да го “бута” от ляво на дясно.
По този метод също така не е размазвал с ръката си към момента мокрото мастило. В изложбата е обърнато внимание и на въпроси, които биха заинтригували посетителите, да вземем за пример: какви принадлежности, бои и хартия е употребявал Леонардо за своите рисунки? Могат да се видят материалите, от които е извличал пигменти, както и модерни модели на инструментите му.
Изложбата демонстрира рисунки от двата случая, когато Леонардо получава поръчка да създаде паметник на кон и ездач. В първия случай това е за бащата на Лудовико Сфорца – Франческо – и геният прекарва огромна част от работата си върху плана, изпипвайки фигурата на коня, само че не и тази на самия Франческо.
Леонардо основава и глинен модел, само че работата върху плана е спряна поради война с Франция, а пет години по-късно френската войска употребява модела на монумента при военни извършения и той е погубен.
По подигравка на ориста вторият случай, когато Леонардо получава поръчка за направа на скулптура на ездач, е за индивида, унищожил глинения модел на статуята на Сфорца, а точно френския пълководец Джан Джакомо Тривулцио. Идеята е била бронзовата скулптура да се разположи на мраморен фундамент, където да се намира саркофагът на командира след гибелта му.
Макар и да има непокътнати скици и рисунки на разнообразни версии на монумента, няма доказателства Леонардо да е почнал физическа работа върху плана.
Чувството на Леонардо за връзка с природата е главен мотиватор за научните му открития, само че може да бъде забелязано и в пейзажите, които са част от рисунките му.
Бил е изцяло очарован от атмосферните явления, от рухването на светлината, придвижването на земните пластове и водата. В рисунките му се откриват доста пейзажи, които разкриват дълбокото му знание за взаимоотношенията сред водата и земята по време на стихии, свлачища и разтърсвания.
Знания, добити през дълги години на съзерцаване измежду природата в планините на Милано. Дори с напредването на възрастта, зрението и прецизността на Леонардо не отслабват и това може да се види в скици на реки и стихии, правени, когато към този момент е на 60-годишна възраст.
Към края на 1516 година, когато към този момент е на 64 години, геният приема пост към двора на младия френски крал Франсис I, който вместо да му заплаща за приключен план, му обезпечава непрекъсната заплата. Леонардо се реалокира от Рим в Амбоаз, където служи на краля като проектант и дизайнер. Сред предоставените му задания са костюми за карнавали и балове, организирането на фестивали и още една скулптура на конник.
Леонардо основава даже модел за костюм за двама индивида във формата на змей по сходство на китайските. За жал здравето на художника се утежнява и от 1517 година се знае, че дясната му ръка е парализирана, най-вероятно в резултат на инсулт.
Черните мисли, завладели мозъка на гения, си личат ясно и в рисунките от края на живота му – постоянно Леонардо скицира унищожителни потопи, които опустошават всичко след себе си с апокалиптична мощ. Част от изложбата в Единбург са и четири рисунки, илюстриращи края на света.
В тях планини и замъци се срутват, скелети изпълзяват от гробовете си, вълма пушек и огън горят над врящо море и пламъци валят от небето върху безпомощни човешки фигури. За контрастност, бележките, които заобикалят скиците, са учудващо фактуално отчуждени и разясняват външния тип на огрени от слънцето облаци.
Леонардо да Винчи умира на 2 май 1519 година в Амбоаз и въпреки през живота си да е направил планове и скици на толкоз доста картини, статуи и научни открития, съумява да приключи едвам към 20 творби.
Затова и неговите персонални бележки са толкоз скъпи за откривателите – те са единственият метод на учените да схванат повече за вътрешния свят на гения, а събития като поредицата от изложения, проведени от Кралската сбирка на Англия дават късмет и на необятната аудитория да се допре до разнообразния и запленяващ разум на Леонардо.
Изложбата в Галерията на Кралицата към Двореца “Холирууд” в Единбург е отворена до неделя, 15 март, 2020 година
Варианти на “Тайната вечеря”
Юда желае самун от Христос
Скица на “Тайната вечеря”, с изчисленията на Леонардо.
Показани са етюди на главата на Юда и ръката на свети Петър за “Тайната вечеря”
В сбирката може да се проследят и моменти от работата на огромния занаятчия върху “Тайната вечеря”, като да вземем за пример главата на Юда и ръката на свети Петър. Въпреки че най-вероятно Леонардо е направил голям брой рисунки по време на работата си над “Тайната вечеря” единствено няколко са оживели до през днешния ден.
В една от тях се вижда по какъв начин геният на няколко пъти сменя позицията на Юда по отношение на Исус, като в един от разновидностите предателят е прав и се пробва да вземе самун от Божия наследник.
Поръчан от Лудовико Скорца, стенописът в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано е приключен през 1498 година, като Леонардо рисува върху суха стена, употребявайки темпера, само че тази нетрадиционна техника се оказва несполучлива и положението на стенописа стартира да се утежнява скоро по-късно.
Въпреки множеството реставрации “Тайната вечеря”, която виждаме през днешния ден, е единствено неясно сходство на тази, която Леонардо да Винчи си е представял.
Единствената му гола женска фигура
„ Леда и лебедът” е изгубена
Част от изложбата е и рисунка от този интервал, която е употребена при реализирането на единствената картина на майстора с гола женска фигура – “Леда и лебедът”.
Голотата на царицата на Спарта, Леда, е подчертана от комплицираната и изпипана прическа, върху която Леонардо е работил в своите рисунки.
За жал, приключената картина е унищожена при започване на 18-и век, само че сега знаем финалния є тип с помощта на репродукции.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ