Котките: безнадеждни лентяи и психопати, но ги обичаме
По-рано през месеца проучване на английски учени удостовери нещо, което доста притежатели на домашни котки подозират – че обичаните им създания са психопати, най-малко съгласно човешките стандарти.
Авторите му от университета на Ливърпул побързаха да успокоят стопаните, че няма от какво да се боят, защото съгласно котешките стандарти това в действителност е нещо напълно обикновено. През миналата 2021 година не липсваха и други забавни изследвания, отдадени на котките.
За задачите на проучването си английските зоопсихолози са изготвили въпросник за стопани на писани, за да оценят степента, до която питомците им са податливи на
„ котешка психопатия “ .
Въпросникът включва 46 изказвания от вида „ Котката ми издава мощни звуци без явна причина “, „ Котката ми търчи из къщата без явна причина ", „ Котката ми наподобява не се усеща отговорна за неприятното си държание “. Всяко изказване е трябвало да бъде оценено по канара от 1 до 5.
В изследването са взели участие 549 души, въз основа на чиито отговори откривателите са извели критерии за психопатия при котки. Оказало се, че на процедура всички котки показват една или друга психопатична линия, да вземем за пример смелост, волност, липса на съчувствие и разкайване.
Изследователите побързаха да успокоят стопаните, че
това държание на писаните е отклоняване единствено от човешка позиция .
Учените са уверени, че съвсем всички котки ще се окажат психопати, в случай че използван към тях нормите на човешкото държание.
Важно е хората да схванат, че при котките това държание се е формирало в хода на еволюцията и тези черти са им помогнали да оцелеят и до през днешния ден. Следователно няма смисъл стопаните да се пробват да превъзпитават животното. По-правилно е те да опознаят характера му и да му основат съобразена с него среда.
За утешение на хората може да послужи и проучване на експерти от университета на Орегон, Съединени американски щати, съгласно което котките могат да бъдат също толкоз привързани към стопаните си, колкото и кучетата, и са способни да съхраняват обичта си към тях за цялостен живот.
Котките освен се привързват към стопаните си, само че и ги вършат щастливи ,
съгласно научна обява на шведската неврофизиоложка Хелена Беклунд Васлинг. Специалистката обяснява, че физическият контакт може да направи човек по-спокоен и благополучен, като от време на време за това е задоволително леко допиране, да вземем за пример глезене на котка или куче.
Васлинг припомня, че чувството за досег е извънредно значимо за хората, както и че играта с домакински любим – котка или куче, може да окаже успокоителен резултат в разнообразни обстановки. Положителната реакция след игра с домашни питомци поражда вследствие на отделянето на окситоцин, прочут като хормон на щастието.
Пет типа взаимоотношения съществуват сред котките и стопаните им, съгласно проучване на учени от университета на Линкълн, Англия. Според разбиранията на хората те могат да бъдат избрани като отворена връзка, обвързаност от разстояние, нормални взаимоотношения, взаимна взаимозависимост и другарство.
Котките също по този начин се оказаха способни въображаемо да дефинират местоположението на стопаните си единствено по гласа .
Това откриха учени от Япония в проучване на слуха на мъркащите питомци. Според експертите от университета на Киото тази им дарба свидетелства за високо равнище на разсъдък.
Освен мустакати интелектуалци, котките се оказаха и изявени лентяи, които не обича да се трудят за храна. Учени от Калифорнийския университет в Дейвис са разкрили, че в случай че им бъде предоставена опция да избират сред „ гратис “ похапване и храна, за която би трябвало да се потрудят, котките избират първия вид.
Уникалното в извършеното проучване е, че за разлика от котките, множеството животни се стремят да си „ проработят обяда “. Причината е, че представителите на животинското царство обичат да вземат решение пъзели, да позволяват проблеми и да задоволяват ползите си. Плъхове, птици, риби, маймуни, домашни кози, вълци, жирафи неведнъж са доказвали желанието си да се потрудят за храна като част от опит.
Котките обаче се оказват безнадеждни лентяи .
В тест със 17 писани на животните било препоръчано да вземат храна от свободно налична купичка или от купичка с пъзел. Получените резултати били впечатляващи. Интересното е, че множеството котки са били наясно по какъв начин да решат пъзела и за учените остава да гадаят за какво не са употребявали уменията си.
Специалисти от Кралския университет в Белфаст, Северна Ирландия, си направиха труда да изяснят има ли измежду котките десничари и левичари. Котките са известни със склонността си да бутат всеки попаднал пред взора им предмет. Малко хора обаче виждат с коя лапа го вършат – дясната или лявата.
За задачата създателите на проучването, оповестено в сп. „ Енимъл бихейвиър “, са решили да проучват държанието на писаните и да схванат
дали измежду тях има десничари и левичари .
Изследователите са проучили данни за десетки котки от разнообразни породи, чиито стопани са помогнали да бъде проследено държанието на животните. Те са следили домашните си любимци в продължение на към три месеца и са записвали коя лапа първа употребяват котките при осъществяването на избрани дейности.
Специалистите в частност са били заинтригувани с коя лапа котката стъпва първо, когато слиза по стълби, или когато прекрачва ръба на тоалетната си. Изследователите също по този начин са следили коя лапа употребяват първо писаните, когато извличат лакомство от особено устройство – лабиринт.
Оказало се, че при женските котки по-често господства дясната лапа, а при мъжките – лявата. Като цяло откривателите са открили, че 73% от котките употребяват една и съща лапа, с цел да „ докопат “ лакомството, 70% – с цел да създадат първата стъпка надолу по стълбите и 66% – с цел да прекрачат ръба на котешката тоалетна.
Котките са известни със своята уязвимост към кутии
които постоянно избират даже пред най-скъпите играчки и къщички. Учени от Нюйоркския университет, изследвайки образните усещания на писаните, откриха нещо забавно, че с изключение на в същински, те обичат да се наместват и във мислени кутии.
Експерти от Русия пък разкриха какво значат тайните послания на котките. Те обясниха, че в случай че писаната не желае да бъде докосвана, стопанинът ѝ би трябвало да разчете вярно посланието ѝ и да се съобрази с него.
Людмила Коникова, ветеринарен лекар-невролог и експерт по поведенчески проблеми подсети, че котките не са чак толкоз интелектуално „ надарени “ същества, за колкото ги считат феновете им, и не схващат причинно-следствените връзки. Подобно на други животни, сладките писани имат първо и на първо място инстинкти. „ Те нямат морални правила, полезности и обществени настройки, за разлика от хората “, изясни Коникова.
Котките са „ самодостатъчни “ създания, заради което е належащо хората да съблюдават поставените от тях „ граници “ .
Писаните, да вземем за пример, не обичат „ натрапчиви “ поглаждания както от стопаните си, по този начин и от непознати. Следователно човек не би трябвало да се сърди на котката си, която въпреки да лежи блажено до него, се пробва да го захапе на мига, в който реши да я погали. Посланието ѝ би трябвало да ви подскаже, че тъкмо в този миг тя не е в въодушевление да бъде докосвана.
Според Елена Мелникова, зоопсихолог, ветеринар и специалист по промяна на държанието на котките, експанзията при тези животни постоянно е обвързвана с неочакван боязън или стресова обстановка.
В началото на годината учени Канада, Германия, Швейцария, Русия взеха решение да създадат съпоставяне на умствените качества на кучетата и котките, защото феновете им от дълго време спорят кой от домашните им питомци е по-умен. За задачите на изследването си експертите са сравнили основния мозък при двата типа известни домашни любимци.
Учените са открили, че кучетата имат повече неврони в мозъка, в сравнение с котките. Наличието на повече неврони в мозъка прави четириногите приятели на индивида по-добри в решаването на комплицирани задания. Плътността на невроните на един квадратен милиметър мозъчна кора обаче е по-висока при писаните. Изследваният индикатор, който се е оказал по-голям от размера на мозъка, е
краткосрочната памет – при котките тя е три пъти по-силна от кучешката .
Специалистите изясняват, че писаните са способни да запомнят всевъзможен жанр последователности и по-добре и по-точно да проучват обстановката.
Швейцарски учени от университета на Лозана също считат, че котките са по-умни от кучетата. Те на собствен ред открояват отличната им дарба да се приспособяват.
Експертите означават още, че по всички индикатори котките са надалеч по-добри и опитни ловци от кучетата. Това преди милиони години е довело до изгубването на десетки кучешки типове в Северна Америка.
Популярното мнение гласи, че котките не подлежат на дресировка, тъй като са глупави. Тази позиция е изцяло неправилна. Причините котките да не се подчиняват на хората са напълно други. „ Котките са по-хитри от кучетата, което ги прави по-трудни за образование. Кучето е обществено животно, до момента в който котката е уединен див звяр, индивидуалист.
Котките също така не се нуждаят от ничие утвърждение, което също ги прави по-неподатливи на дресировка и връзка с другите. Това е главната причина, заради която се счита, че котките не са изключително умни. Истината обаче е, че
те просто не желаят да се подчиняват на никого “,
изяснява съветската зоопсихоложка Татяна Голнева.
По темата
Авторите му от университета на Ливърпул побързаха да успокоят стопаните, че няма от какво да се боят, защото съгласно котешките стандарти това в действителност е нещо напълно обикновено. През миналата 2021 година не липсваха и други забавни изследвания, отдадени на котките.
За задачите на проучването си английските зоопсихолози са изготвили въпросник за стопани на писани, за да оценят степента, до която питомците им са податливи на
„ котешка психопатия “ .
Въпросникът включва 46 изказвания от вида „ Котката ми издава мощни звуци без явна причина “, „ Котката ми търчи из къщата без явна причина ", „ Котката ми наподобява не се усеща отговорна за неприятното си държание “. Всяко изказване е трябвало да бъде оценено по канара от 1 до 5.
В изследването са взели участие 549 души, въз основа на чиито отговори откривателите са извели критерии за психопатия при котки. Оказало се, че на процедура всички котки показват една или друга психопатична линия, да вземем за пример смелост, волност, липса на съчувствие и разкайване.
Изследователите побързаха да успокоят стопаните, че
това държание на писаните е отклоняване единствено от човешка позиция .
Учените са уверени, че съвсем всички котки ще се окажат психопати, в случай че използван към тях нормите на човешкото държание.
Важно е хората да схванат, че при котките това държание се е формирало в хода на еволюцията и тези черти са им помогнали да оцелеят и до през днешния ден. Следователно няма смисъл стопаните да се пробват да превъзпитават животното. По-правилно е те да опознаят характера му и да му основат съобразена с него среда.
За утешение на хората може да послужи и проучване на експерти от университета на Орегон, Съединени американски щати, съгласно което котките могат да бъдат също толкоз привързани към стопаните си, колкото и кучетата, и са способни да съхраняват обичта си към тях за цялостен живот.
Котките освен се привързват към стопаните си, само че и ги вършат щастливи ,
съгласно научна обява на шведската неврофизиоложка Хелена Беклунд Васлинг. Специалистката обяснява, че физическият контакт може да направи човек по-спокоен и благополучен, като от време на време за това е задоволително леко допиране, да вземем за пример глезене на котка или куче.
Васлинг припомня, че чувството за досег е извънредно значимо за хората, както и че играта с домакински любим – котка или куче, може да окаже успокоителен резултат в разнообразни обстановки. Положителната реакция след игра с домашни питомци поражда вследствие на отделянето на окситоцин, прочут като хормон на щастието.
Пет типа взаимоотношения съществуват сред котките и стопаните им, съгласно проучване на учени от университета на Линкълн, Англия. Според разбиранията на хората те могат да бъдат избрани като отворена връзка, обвързаност от разстояние, нормални взаимоотношения, взаимна взаимозависимост и другарство.
Котките също по този начин се оказаха способни въображаемо да дефинират местоположението на стопаните си единствено по гласа .
Това откриха учени от Япония в проучване на слуха на мъркащите питомци. Според експертите от университета на Киото тази им дарба свидетелства за високо равнище на разсъдък.
Освен мустакати интелектуалци, котките се оказаха и изявени лентяи, които не обича да се трудят за храна. Учени от Калифорнийския университет в Дейвис са разкрили, че в случай че им бъде предоставена опция да избират сред „ гратис “ похапване и храна, за която би трябвало да се потрудят, котките избират първия вид.
Уникалното в извършеното проучване е, че за разлика от котките, множеството животни се стремят да си „ проработят обяда “. Причината е, че представителите на животинското царство обичат да вземат решение пъзели, да позволяват проблеми и да задоволяват ползите си. Плъхове, птици, риби, маймуни, домашни кози, вълци, жирафи неведнъж са доказвали желанието си да се потрудят за храна като част от опит.
Котките обаче се оказват безнадеждни лентяи .
В тест със 17 писани на животните било препоръчано да вземат храна от свободно налична купичка или от купичка с пъзел. Получените резултати били впечатляващи. Интересното е, че множеството котки са били наясно по какъв начин да решат пъзела и за учените остава да гадаят за какво не са употребявали уменията си.
Специалисти от Кралския университет в Белфаст, Северна Ирландия, си направиха труда да изяснят има ли измежду котките десничари и левичари. Котките са известни със склонността си да бутат всеки попаднал пред взора им предмет. Малко хора обаче виждат с коя лапа го вършат – дясната или лявата.
За задачата създателите на проучването, оповестено в сп. „ Енимъл бихейвиър “, са решили да проучват държанието на писаните и да схванат
дали измежду тях има десничари и левичари .
Изследователите са проучили данни за десетки котки от разнообразни породи, чиито стопани са помогнали да бъде проследено държанието на животните. Те са следили домашните си любимци в продължение на към три месеца и са записвали коя лапа първа употребяват котките при осъществяването на избрани дейности.
Специалистите в частност са били заинтригувани с коя лапа котката стъпва първо, когато слиза по стълби, или когато прекрачва ръба на тоалетната си. Изследователите също по този начин са следили коя лапа употребяват първо писаните, когато извличат лакомство от особено устройство – лабиринт.
Оказало се, че при женските котки по-често господства дясната лапа, а при мъжките – лявата. Като цяло откривателите са открили, че 73% от котките употребяват една и съща лапа, с цел да „ докопат “ лакомството, 70% – с цел да създадат първата стъпка надолу по стълбите и 66% – с цел да прекрачат ръба на котешката тоалетна.
Котките са известни със своята уязвимост към кутии
които постоянно избират даже пред най-скъпите играчки и къщички. Учени от Нюйоркския университет, изследвайки образните усещания на писаните, откриха нещо забавно, че с изключение на в същински, те обичат да се наместват и във мислени кутии.
Експерти от Русия пък разкриха какво значат тайните послания на котките. Те обясниха, че в случай че писаната не желае да бъде докосвана, стопанинът ѝ би трябвало да разчете вярно посланието ѝ и да се съобрази с него.
Людмила Коникова, ветеринарен лекар-невролог и експерт по поведенчески проблеми подсети, че котките не са чак толкоз интелектуално „ надарени “ същества, за колкото ги считат феновете им, и не схващат причинно-следствените връзки. Подобно на други животни, сладките писани имат първо и на първо място инстинкти. „ Те нямат морални правила, полезности и обществени настройки, за разлика от хората “, изясни Коникова.
Котките са „ самодостатъчни “ създания, заради което е належащо хората да съблюдават поставените от тях „ граници “ .
Писаните, да вземем за пример, не обичат „ натрапчиви “ поглаждания както от стопаните си, по този начин и от непознати. Следователно човек не би трябвало да се сърди на котката си, която въпреки да лежи блажено до него, се пробва да го захапе на мига, в който реши да я погали. Посланието ѝ би трябвало да ви подскаже, че тъкмо в този миг тя не е в въодушевление да бъде докосвана.
Според Елена Мелникова, зоопсихолог, ветеринар и специалист по промяна на държанието на котките, експанзията при тези животни постоянно е обвързвана с неочакван боязън или стресова обстановка.
В началото на годината учени Канада, Германия, Швейцария, Русия взеха решение да създадат съпоставяне на умствените качества на кучетата и котките, защото феновете им от дълго време спорят кой от домашните им питомци е по-умен. За задачите на изследването си експертите са сравнили основния мозък при двата типа известни домашни любимци.
Учените са открили, че кучетата имат повече неврони в мозъка, в сравнение с котките. Наличието на повече неврони в мозъка прави четириногите приятели на индивида по-добри в решаването на комплицирани задания. Плътността на невроните на един квадратен милиметър мозъчна кора обаче е по-висока при писаните. Изследваният индикатор, който се е оказал по-голям от размера на мозъка, е
краткосрочната памет – при котките тя е три пъти по-силна от кучешката .
Специалистите изясняват, че писаните са способни да запомнят всевъзможен жанр последователности и по-добре и по-точно да проучват обстановката.
Швейцарски учени от университета на Лозана също считат, че котките са по-умни от кучетата. Те на собствен ред открояват отличната им дарба да се приспособяват.
Експертите означават още, че по всички индикатори котките са надалеч по-добри и опитни ловци от кучетата. Това преди милиони години е довело до изгубването на десетки кучешки типове в Северна Америка.
Популярното мнение гласи, че котките не подлежат на дресировка, тъй като са глупави. Тази позиция е изцяло неправилна. Причините котките да не се подчиняват на хората са напълно други. „ Котките са по-хитри от кучетата, което ги прави по-трудни за образование. Кучето е обществено животно, до момента в който котката е уединен див звяр, индивидуалист.
Котките също така не се нуждаят от ничие утвърждение, което също ги прави по-неподатливи на дресировка и връзка с другите. Това е главната причина, заради която се счита, че котките не са изключително умни. Истината обаче е, че
те просто не желаят да се подчиняват на никого “,
изяснява съветската зоопсихоложка Татяна Голнева.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ