По-рано независими социологически проучвания сочеха, че опозицията е успяла да

По-рано самостоятелни социологически изследвания сочеха, че опозицията е съумяла да надделее над все по-авторитарната ръководеща партия „ Грузинска фантазия “.

Предварителните резултати обаче демонстрираха нещо напълно друго: „ Грузинска фантазия “ освен е спечелила, само че и с 54% от гласовете е постигнала най-хубавото си показване от идването си на власт през 2012 година насам.

 

Обратът в ориста на „ Грузинска фантазия “ изглеждаше, в дефинитивния смисъл на думата, необикновен. И по този начин, какво се случи?

 

Първите улики сочат, че става дума за извънредно комплицирана операция на вота в огромен мащаб, като употребява преимуществото си в селските региони, с цел да ускори своите изборни резултати, а по-късно употребява неотдавнашните изборни промени, с цел да ги удостовери и затвърди. А сходни модели допускат все по-усъвършенствана автократична политическа технология, както и съществуването на срастващи се нелиберални сили, които не престават да вършат крачки против обсадения либерален свят.

 

Очевидното комплициране, обвързвано с окончателните резултати от изборите в Грузия, откри отражение в изказванията на интернационалните наблюдаващи.

Съвместната задача за наблюдаване, ръководена от Организацията за сигурност и съдействие в Европа, се отличаваше с необикновени рецензии, като видимо питаше (на фона на разказване с мека уста) дали „ Грузинска фантазия “ в действителност е откраднала изборите.

 

Заобиколен от водачите на главните опозиционни партии, грузинският президент беше по-декларативен: Изборите бяха откраднати.

Освен че резултатите се разминават с тези от социологическите изследвания, шокиращо беше и това, че екзитполовете, които в предишното постоянно са отразявали формалните резултати, този път толкоз доста се объркаха. Както и фактът, че паралелното броене на гласовете, осъществено от самостоятелната организация за наблюдаване на изборите ISFED, съответства с данните на ЦИК.

 

Какво се случи тук? В конкурентните властнически страни по-голямата част от фалшификациите на гласове се правят в седмиците и месеците преди изборите. Режимите, които желаят изборите да наподобяват демократични, нормално употребяват държавната власт, с цел да подкупват, убеждават, умуват и принуждават гласоподавателите доста преди изборния ден. В случая с Грузия обаче това евентуално е единствено част от историята. Въпреки че злоупотребата с административни запаси от страна на „ Грузинска фантазия “ е главен фактор, машинациите в изборния ден може да се окажат по-съществени.

Местните наблюдаващи и опозиционни детайли към този момент настояват, че е налице комплицирана и огромна скица за машинация на гласоподавателите, при която фрагменти от повторни гласоподаватели и групи, подкрепяни от „ Грузинска фантазия “, на процедура са направили виртуално подправяне на бюлетините, с цел да усилят броя на гласоподавателите си. Първите разбори наподобява удостоверяват тези изказвания, като данните на ЦИК демонстрират огромни нарушавания в селските региони.

 

Докато трендовете в гласуването в градските замъци на опозицията наподобяват съвместими с честните практики - разпределението на гласовете естествено подхожда на изборната интензивност - в селските региони моделите се отклоняват внезапно, със обилни разминавания сред изборната интензивност и каузи на гласовете. На процедура данните сочат, че „ Грузинска фантазия “ е употребила селските региони с понижен контрол, като е завишавала изборната интензивност и е изкривявала броя на гласовете, с цел да сътвори изкуствено болшинство.

 

Енергията и ресурсите, които „ Грузинска фантазия “ употребява, с цел да придаде на тези резултати фалш на меродавност, също са пагубни. Ако съветската „ народна власт “ е нежна картонена отрезка, то спрямо нея грузинските операции наподобяват като фон на холивудски филм.

Обикновено прекосяването към изцяло пропорционална парламентарна система и разполагането на американски електронни машини за гласоподаване в множеството (макар и не всички) изборни секции би се разглеждало като ограничаване на изборните измами. Но в този случай наподобява, че те в действителност изпират операциите на вота. Наистина, електронните машини за гласоподаване могат да преброяват несъмнено бюлетините, само че те са толкоз положителни, колкото са положителни входните им данни, а пропорционалната система е толкоз добра, колкото е добра целостта на преброените гласове. По този метод тези изборни атрибути - въпреки и структурно значими - придават подправено възприятие за сигурност в изборния ден.

 

И въпреки че в предишното „ Грузинска фантазия “ е била правдиво упреквана в манипулиране на вота, тези по-груби старания евентуално не са трансформирали общия резултат. Тази година обаче промените на държавното управление, електронните машини за гласоподаване и обикалящите групи наблюдаващи сътвориха успокояваща обвивка, която прикриваше по-голямата интервенция под нея.

 

Друг фактор бяха и другарски настроените авторитаристи, които бяха измежду първите, които поздравиха „ Грузинска фантазия “. Русия евентуално е основният провинен и основният покровител зад властническия завой на „ Грузинска фантазия “ - изключително като се има поради предходните утвърждения на „ Грузинска фантазия “ от страна на Москва и методът, по който реториката и политиката на партията в този момент започнаха да отразяват тази на Москва. Но Азербайджан и Унгария, които се оповестиха изрично в поддръжка на „ Грузинска фантазия “, също са забележителни.

 

Например, макар че преди този момент поддържаше някогашния грузински президент Михаил Саакашвили и неговото Обединено национално придвижване, Азербайджан се разгласи твърдо за „ Грузинска фантазия “ след промосковския му завой. А в този момент приветства успеха на страната над „ западната интервенция “. Междувременно другарски настроената към Русия Унгария също се трансформира в благонадежден съдружник на „ Грузинска фантазия “, като мощният водач на страната Виктор Орбан даже дойде в Тбилиси в понеделник като част от победната обиколка на ръководещата партия.

 

Ролята на Унгария обаче не е чисто идеологическа - в действителност Орбан в миналото на драго сърце агитираше за държавното управление на Саакашвили против „ Грузинска фантазия “. Но въпреки и добре документирана, ролята ѝ като сламка за съветското въздействие в Европа и Евразия постоянно остава недооценена. Всъщност грузинското гражданско общество и опозиционните партии настояват, че „ Грузинска фантазия “ е огледало на тактиките, употребявани от ръководещата в Унгария партия „ Фидес “, която е пионер в потреблението на изборната мощ на селските региони, с цел да остане на власт.

В неотдавнашно изказване държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен се причисли към президента Саломе Зурабишвили и към възходящия хор от европейски сътрудници, които отхвърлиха недемократичните избори. Какво ще последва не е напълно ясно, само че в отговор на апелите на Зурабишвили към този момент избухнаха всеобщи митинги.

 

От една страна, „ Грузинска фантазия “ е съвсем несъмнено готова - тя постоянно е разглеждала всеобщите митинги като евентуални и партията се е борила с тях през цялата година. От друга страна, тези митинги демонстрираха и границите на нейния уред за сигурност. „ Грузинска фантазия “ може да е в положение да потуши дребни или изолирани демонстрации, от време на време с принуждение, само че евентуално не може да потуши по-големи всеобщи митинги, без да разположи патрулна полиция или военни - които са необятно обсъждани като по-малко персонално лоялни към „ Грузинска фантазия “.

 

От своя страна Съединени американски щати и Европа не могат да разрешат на „ Грузинска фантазия “ да затвърди недемократичното си завземане. А това ще изисква забележителен напън, евентуално включващ даже ново прекъсване на помощта и самостоятелни наказания.

 

Управляващата партия в Грузия от дълго време разчита на Съединени американски щати и Европа за бюджетна и икономическа помощ - тя разчита и на невниманието на Запада към нейните транснационални схеми за застъпничество. Въпреки растящата стопанска система на „ Грузинска фантазия “, обвързвана с Русия, обаче е малко евентуално Москва (или други страни) да размени тези средства в дълготраен проект. И въпреки че „ Грузинска фантазия “ евентуално се надява, че един Бял дом на Доналд Тръмп просто няма да се интересува, това е рисковано. Дори и вицепрезидентът Камала Харис да загуби, водещите републиканци в Конгреса постоянно са били най-ястребски настроени, когато става въпрос за Грузия, и в последна сметка „ Грузинска фантазия “ е дребен състезател, който няма какво да предложи на републиканците.

 

В по-широк проект Западът би трябвало да гледа на страната като на предизвестие, сочещо към възходящата трудност на властническите политически технологии, които имат последствия както за изборите в чужбина, по този начин и за тези вкъщи.

За да могат демокрациите да възвърнат преимуществото си, те би трябвало да се научат да минават в нахлуване в осведомителното, политическото и стратегическото пространство. Носталгията по отминалата непоклатимост не е задоволителна - единствено посрещането на сегашния миг с проект за катурване на авторитаризма ще е от изгода.

 

Майкъл Хикари Сесир,. Той е доцент в Центъра за проучвания в региона на сигурността към Университета в Джорджтаун и учител в държавния институт „ Фелс “ към Университета на Пенсилвания. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.