По-рано днес пуснах информацията, предоставена ми от ИПИ, според която

По-рано през днешния ден пуснах информацията, предоставена ми от ИПИ, съгласно която в 14 български общини в България хората нямат лекари!? Това се случва в 21 век в страна, членуваща в Европейски Съюз и НАТО и с искания за елементарен достъп на нуждаещите се до опазване на здравето.
Фактите обаче споделят друго, а когато обстоятелствата приказват, би трябвало и най-заклетите демагози да млъкнат.

Твърдението за досегаемост до опазването на здравето не е мое, а споделено от доста водещи медицински експерти в разнообразни области, с които съм разговаряла през годините. Може би те имат съображение за своите убеждения, стъпвайки обаче върху други, комфортни за тях обстоятелства - че нуждаещите се не чакат по половин година за интервенция или друга намеса, както се случва в някои други страни. Съгласна съм също по този начин, че там лечението коства доста пари, само че най-малко си имат лекари, при които могат да отидат и след година очакване.

У нас обаче към този момент се оказва, че има българи, които са си плащали осигуровките през целия си трудов живот, а през днешния ден в техните общини към този момент няма доктори.

Затова е отговорно несъмнено държавното ръководство, т.е. отсъствието на такова на всички равнища и във всички институции, освен в опазването на здравето и по този начин е към този момент повече от три десетилетия.
Тези, които партийната система ни пробутва от избори на избори потвърдиха през годините, че не им пука за българите и това проличава по съсипията на страната ни, която към този момент по бройка на живеещите тук е има-няма колкото една огромна и сполучлива до момента компания.
За какво опазване на здравето въобще да си приказваме като има цели общини без лекари!? Защо би трябвало да образоваме лекари по държавни поръчки, а те след това да напущат страната и тук да няма кой да лекува?! Как страната налива пари в частни лечебни заведения, които след това дерат по няколко кожи от пациентите, а в същото време не прави никакво обмисляне за обезпечаване на доктори във всички общини!?



Не единствено лекари, в доста общински центрове затвориха аптеките и хората би трябвало да пътуват да регионалните общински центрове, с цел да си купуват медикаменти и лекарства.
Всички тези дертове в допълнение разболяват хората, а след това се чудим за какво сме станали такава кекава нация и водим статистиките по смъртност още от 2015 година, не от през вчерашния ден и през днешния ден. Дори не ми се отваря дума тук още веднъж за качеството на лекуване и на обслужване в здравните заведения, които е по-удачно да назоваваме търговски, тъй като колкото и да си обезпечаван там от санитарката до доктора и назад те гледат в ръцете какви пари ще им бутнеш, а в случай че не го направиш - въобще не те поглеждат.
Много въпроси си задават българите, попържат властта за нейната тотална индиферентност към проблемите им и евентуално по тази причина най-нормалното нещо е отпорът им посредством отхвърли им да " им гласоподават на тези ".

Парадоксално е, че парите за здраве от бюджета се усилват от година на година, а качеството на услугите там пада.

Публична загадка е, че парите ни за здраве се харчат на мрачно. Последният бюджет за тази сфера от публичния ни живот, бе малко над 2,7 милиарда лв.. Напрактика имаме хем скъпо, хем неприятно опазване на здравето.
Поради цялата безнадежност, че е допустимо нещо да се промени след три десетилетия и продължаващи ялови обещания за промени, които все не се случват, се сетих за думите на Неру, които най-добре ни обрисуват:
„ Раните, които самичък си си нанесъл, постоянно заздравяват по-бавно от тези, които ти е предизвикал съперникът. “