Богдан Милчев пред ФАКТИ: Апелираме за сериозна реформа - АПИ да е пряко подчинена на МС
По-рано през днешния ден Институтът за пътна сигурност (ИПБ) излезе с отчет, който показа осъществена от тях оценка на риска на пътищата в цяла България. “Вeрoятнocттa дa зaгинeш oт ПТП в някoя oт oблacтитe e рaзличнa oт тaзи дa пoпaднeш в лeкo ПТП”, споделят от ИПБ. Те установяват, че в “Coфийcкa oблacт e нaй-вeрoятнo дa зaгинeш oт ПТП. Вeднaгa дo нeя ce нaрeждaт грaдoвeтe Лoвeч, Руce, Вaрнa и Плoвдив. Нaй-мaлкa вeрoятнocт oт cмърт при ПТП имa в грaдoвeтe Пeрник, Търгoвищe, Ямбoл, Шумeн и Гaбрoвo”.
Освен оценката на риска на българската пътна мрежа, Институтът за пътна сигурност показа и предложение за промяна в ръководството на риска по пътищата у нас. За да приказваме за отчета на ИПБ, от ФАКТИ се свързахме с инж. доктор Богдан Милчев от Института за пътна сигурност. Първо пред ФАКТИ той описа повече до какво се отнася предлагането за промяна на ИПБ.
„ Оценката на риска е единственият инструмент, с който можем да управляваме риска. Тоест в случай че ние не го оценим, ние не можем да управляваме риска. В България до този миг такава оценка на риска не е осъществявана от никоя държавна институция. Преди две години ние създадохме Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, която трябваше да ръководи риска. Две години по-късно тази организация няма пълномощия за ръководство на този риск “, разяснява Милчев.
„ Нещо повече – в България ние не сме определили кой е притежател на риска. Продължаваме да живеем в страна, в която риска се носи най-много от жителите, от потребителите . Това, което предлагаме ние е одобрен стандарт за ръководство на риска посредством оценка на риска. Тъй като в България нямаме стандарти за оценка на риска, ние сме употребявали швейцарски стандарт. Приели сме него, защото швейцарците са употребявали най-хубавите практики от Европейски Съюз, а и от Австралия и Съединени американски щати. Смятаме, че този стандарт е сполучлив за използване в българските условия “, продължи той.
„ Българските политици би трябвало да спрат да ръководят транспортната система, а само и единствено да обезпечават запаси, пари, до момента в който ръководството на тези пари, харченето на тези пари – къде и защо, да се дефинира от специалистите с оценка на риска. Това е смисълът на тази оценка на риска, това е основното “, акцентира Богдан Милчев.
Институтът за пътна сигурност има съответно предложение за промяна в пътното ръководство: „ Това е предизвикателство към всички политически партии - дали биха приели една сериозна промяна в ръководството на транспортната ни система, която се показва в структурна смяна, а точно Агенция „ Пътна инфраструктура “ да бъде извадена от Министерството на районното развиване и благоустройството и да се сплоти с Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ . По този метод, трансформирайки АПИ в държавна организация, директно подчинена на Министерски съвет, ние приоритизират казусът с нашите пътища, който е изтъкнат за всички “.
Структура на нов модел за ръководство на риска; Кадър: Институт за пътна сигурност
„ Проблемът с нашите пътища е, че ние не знаем къде е рисково и къде не е рисково , къде да харчим парите и къде да не харчим така и така дребното ни пари. Доказателство за моите дума е това, че на 3 февруари т.г. министър-председателят на Гърция Мицотакис показа гръцката оценка на риска. Гърците са разпознали над 7000 евентуално рискови места. През тази оценка на риска Гърция ще получи от Европейската банка за възобновяване и развиване 450 милиона евро, с цел да в профил дефицитите в тези рискови места. България към този миг посредством своето остаряло законодателство е установила 90 рискови места. Швейцария е установила 4000 рискови места. Е, тук идва въпросът – България в действителност ли има най-безопасната инфраструктура в целия Европейски съюз. Отговорът на този въпрос е безразсъден и несполучлив. Ясно е за всички, че ние имаме проблем с метода, по който събираме информация “, разяснява Милчев.
„ От ИБП сме разпознали над 1500 рискови места в България. Отварям една скоба – данните, с които сме работили са на Гаранционния фонд, на Асоциацията на застрахователите в България, Национален статистически институт и уеб страницата на Министерство на вътрешните работи. В България обаче не се събират целеустремено данни, с които да правим оценка на риска. Това би трябвало да е ясно. Ние, въз основата на наличната информация, сме създали примерна оценка на риска. Считаме, че в случай че има вярно ръководство на транспортната ни система, бихме могли да идентифицираме риска и действително. Само тогава ще можем и да му влияем “ добави Богдан Милчев.
На въпроса от кого е осъществена оценката на риска в Гърция, Милчев отговори: „ От страната, несъмнено. Оценката на риска, която ИПБ направи, би следвало да бъде осъществена още преди две години от Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, която беше основана точно, с цел да направи всичко това “.
„ Това, че Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ няма пълномощия, това, че тя не е притежател на риска я трансформира в един паразитен орган . Тази организация обаче не би следвало да бъде закрита, а би следвало да се сплоти с АПИ. Така ще може притежателят на пътя и експертизата по оценка на риска, която би трябвало към този момент да се е развила в самата Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, дружно да работят като едно цяло. Като извадим АПИ от Министерство на регионалното развитие и я създадем директно подчинена на Министерски съвет, ще приоритизираме решаването на основен въпрос, обвързван с нашите пътища – те да бъдат безвредни, да има повече бистрота за това по какъв начин се харчат нашите пари.
Смятам, че това е една хубава политика, която идващото държавно управление, което и да е то, би могло да схване. Ние сме подготвени да подкрепим с нашия капацитет всяка една такава концепция за обединение на ДАБДП с АПИ “, разяснява Милчев.
„ Това обединение е предизвикателство пред всички политически партии. Към днешна дата ние установяваме, че политическите партии имат предпочитание да оправят проблемите, само че сякаш не знаят по какъв начин “, сподели още той и добави: „ Не е задоволително просто да приказват, че ще се оправят с корупцията. Те би трябвало да ни кажат какви съответни дейности ще подхващат, с цел да могат да контролират процеса, тъй че той да бъде необратим. Само с благопожелание няма да може да се реши проблем “.
В края на диалога Богдан Милчев дефинира апела на ИПБ като: „ Апелираме да възприемат политика, касаеща структурни и кадрови промени, с които да ни дадат явен знак, че знаят какво би трябвало да се направи . Нужно е и да заявят това още в този момент. Ние желаеме да чуем от българските политически партии дали те са наясно и имат ли подготвеност да решат този проблем с съответни структурни, кадрови решения. Затова и им предлагаме едно такова решение “.
Освен оценката на риска на българската пътна мрежа, Институтът за пътна сигурност показа и предложение за промяна в ръководството на риска по пътищата у нас. За да приказваме за отчета на ИПБ, от ФАКТИ се свързахме с инж. доктор Богдан Милчев от Института за пътна сигурност. Първо пред ФАКТИ той описа повече до какво се отнася предлагането за промяна на ИПБ.
„ Оценката на риска е единственият инструмент, с който можем да управляваме риска. Тоест в случай че ние не го оценим, ние не можем да управляваме риска. В България до този миг такава оценка на риска не е осъществявана от никоя държавна институция. Преди две години ние създадохме Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, която трябваше да ръководи риска. Две години по-късно тази организация няма пълномощия за ръководство на този риск “, разяснява Милчев.
„ Нещо повече – в България ние не сме определили кой е притежател на риска. Продължаваме да живеем в страна, в която риска се носи най-много от жителите, от потребителите . Това, което предлагаме ние е одобрен стандарт за ръководство на риска посредством оценка на риска. Тъй като в България нямаме стандарти за оценка на риска, ние сме употребявали швейцарски стандарт. Приели сме него, защото швейцарците са употребявали най-хубавите практики от Европейски Съюз, а и от Австралия и Съединени американски щати. Смятаме, че този стандарт е сполучлив за използване в българските условия “, продължи той.
„ Българските политици би трябвало да спрат да ръководят транспортната система, а само и единствено да обезпечават запаси, пари, до момента в който ръководството на тези пари, харченето на тези пари – къде и защо, да се дефинира от специалистите с оценка на риска. Това е смисълът на тази оценка на риска, това е основното “, акцентира Богдан Милчев.
Институтът за пътна сигурност има съответно предложение за промяна в пътното ръководство: „ Това е предизвикателство към всички политически партии - дали биха приели една сериозна промяна в ръководството на транспортната ни система, която се показва в структурна смяна, а точно Агенция „ Пътна инфраструктура “ да бъде извадена от Министерството на районното развиване и благоустройството и да се сплоти с Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ . По този метод, трансформирайки АПИ в държавна организация, директно подчинена на Министерски съвет, ние приоритизират казусът с нашите пътища, който е изтъкнат за всички “.
Структура на нов модел за ръководство на риска; Кадър: Институт за пътна сигурност
„ Проблемът с нашите пътища е, че ние не знаем къде е рисково и къде не е рисково , къде да харчим парите и къде да не харчим така и така дребното ни пари. Доказателство за моите дума е това, че на 3 февруари т.г. министър-председателят на Гърция Мицотакис показа гръцката оценка на риска. Гърците са разпознали над 7000 евентуално рискови места. През тази оценка на риска Гърция ще получи от Европейската банка за възобновяване и развиване 450 милиона евро, с цел да в профил дефицитите в тези рискови места. България към този миг посредством своето остаряло законодателство е установила 90 рискови места. Швейцария е установила 4000 рискови места. Е, тук идва въпросът – България в действителност ли има най-безопасната инфраструктура в целия Европейски съюз. Отговорът на този въпрос е безразсъден и несполучлив. Ясно е за всички, че ние имаме проблем с метода, по който събираме информация “, разяснява Милчев.
„ От ИБП сме разпознали над 1500 рискови места в България. Отварям една скоба – данните, с които сме работили са на Гаранционния фонд, на Асоциацията на застрахователите в България, Национален статистически институт и уеб страницата на Министерство на вътрешните работи. В България обаче не се събират целеустремено данни, с които да правим оценка на риска. Това би трябвало да е ясно. Ние, въз основата на наличната информация, сме създали примерна оценка на риска. Считаме, че в случай че има вярно ръководство на транспортната ни система, бихме могли да идентифицираме риска и действително. Само тогава ще можем и да му влияем “ добави Богдан Милчев.
На въпроса от кого е осъществена оценката на риска в Гърция, Милчев отговори: „ От страната, несъмнено. Оценката на риска, която ИПБ направи, би следвало да бъде осъществена още преди две години от Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, която беше основана точно, с цел да направи всичко това “.
„ Това, че Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ няма пълномощия, това, че тя не е притежател на риска я трансформира в един паразитен орган . Тази организация обаче не би следвало да бъде закрита, а би следвало да се сплоти с АПИ. Така ще може притежателят на пътя и експертизата по оценка на риска, която би трябвало към този момент да се е развила в самата Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “, дружно да работят като едно цяло. Като извадим АПИ от Министерство на регионалното развитие и я създадем директно подчинена на Министерски съвет, ще приоритизираме решаването на основен въпрос, обвързван с нашите пътища – те да бъдат безвредни, да има повече бистрота за това по какъв начин се харчат нашите пари.
Смятам, че това е една хубава политика, която идващото държавно управление, което и да е то, би могло да схване. Ние сме подготвени да подкрепим с нашия капацитет всяка една такава концепция за обединение на ДАБДП с АПИ “, разяснява Милчев.
„ Това обединение е предизвикателство пред всички политически партии. Към днешна дата ние установяваме, че политическите партии имат предпочитание да оправят проблемите, само че сякаш не знаят по какъв начин “, сподели още той и добави: „ Не е задоволително просто да приказват, че ще се оправят с корупцията. Те би трябвало да ни кажат какви съответни дейности ще подхващат, с цел да могат да контролират процеса, тъй че той да бъде необратим. Само с благопожелание няма да може да се реши проблем “.
В края на диалога Богдан Милчев дефинира апела на ИПБ като: „ Апелираме да възприемат политика, касаеща структурни и кадрови промени, с които да ни дадат явен знак, че знаят какво би трябвало да се направи . Нужно е и да заявят това още в този момент. Ние желаеме да чуем от българските политически партии дали те са наясно и имат ли подготвеност да решат този проблем с съответни структурни, кадрови решения. Затова и им предлагаме едно такова решение “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ