Когато бях учител на село...
По специалност съм преподавател, припомням си с какъв копнеж и упоритост започнах кариерата си. До септември на 1957 година бях боец. Уволних се по-рано, тъй като получих заповед за предопределение. Селото, в което отивах на работа, до тогава не го бях и чувал – Тросково. На 7 септември пътувах за Симитли и рано сутринта слязох на гарата. Един юноша ми сподели пътя към селото. Ходихме повече от час. Като стигнахме, видях учебното заведение. Привечер пристигнаха няколко от новоназначените учители. Те били на обиколка по махалите – такава беше структурата на селото. Махали на по няколко километра една от друга. На идващия ден организирахме първата колекция и взехме решение – разграничени на групи, да обиколим всички възпитаници и да ги осигурим за първия образователен ден, а те бяха повече от 140. На 15 септември всички бяха пристигнали.
Следващата образователна година за мен стана още по-трудна и виновна – бях назначен за шеф. С доста труд и доста работа успявахме освен да задържим учениците, само че не допускахме и повтарящи. Преобразихме и учебното заведение, и двора. Направихме го прелестно място за образование и спортуване. За образователната 1964/65 година бях назначен за шеф в с. Долно Осеново. Тук ги нямаше битовите компликации на Тросково, само че селото беше българо-мохамеданско. Обучавахме и младежите от селото, иродителите. Работеше се и в събота. Шестдневна работна седмица. Нямаше никакъв държавен превоз. Принудени бяхме по-късно да си купим мотори. И по този начин се придвижвахме до Симитли.
В Долно Осеново родителите не допускаха децата им да не престават образованието си в Симитли и Благоевград. Това се промени с доста труд и неизменност. С девойките беше доста мъчно, съвсем невероятно, само че след няколко години първите опити бяха направени. Работехме доста, въпреки че възнагражденията бяха толкоз дребни, че ми е неловко да ги загатвам. Но ми е доста болно, че в този момент тези учители получават пенсии към 200 лева
Автор: Йордан Костов
Инфо: www.socbg.com
