Уикенд около Маджарово в Източни Родопи: бягство сред лешояди, орли и диви плажове по Арда
По принцип преходите в Родопите в никакъв случай не са били измежду обичаните ми. Някак си постоянно съм ги намирала за по-бавни, по-тихи и даже малко скучни спрямо трагичните гледки на Пирин, безкрайността на Балкана или суровите била на Рила. Но има едно място, което даже и аз не мога да обвиня в липса на темперамент - Източните Родопи. И по-точно регионът към Маджарово.
Колко обезпокоително е ситуацията на врабчетата в България
Ето какво демонстрира последното броене на Българско дружество за защита на птиците
Тук планината не впечатлява с височина, а с нещо доста по-ценно - живот. Толкова доста живот, че регионът е определян като едно от местата с най-богато биоразнообразие, освен в България, само че и в цяла Европа. На тази територия са открити 278 типа птици - близо 70% от всички типове, срещащи се у нас.
Това е и една от аргументите мястото да е световноизвестно измежду феновете на птици и фотографите на дивата природа. Както побърза да обясни и мъжът ми, който е фен орнитолог - тук могат да се видят птици, които не се срещат на никое място другаде в България. Въпреки че не съм от най-запалените фенове на птичките, даже аз се впечатлих от това, което видях.
Малка част от язовир " Студен бунар "
През лятото над скалите на долината на Арда могат да се следят белоглави, египетски и черни лешояди, черни щъркели, соколи скитници, цели шест типа орли. Типични за региона са и синият скален дрозд, испанското каменарче, черноглавата овесарка и дребното черноглаво коприварче. По язовирите и Арда зимуват хиляди водолюбиви птици, измежду които и грациозната сива чапла. За хората, които обичат да следят птици, това е нещо като сафари, само че без да напущат Европа.
А гледките несъмнено оказват помощ. Река Арда прорязва пейзаж от антични вулканични скали, оформяни милиони години от естествените стихии. Около тях живеят десетки типове пеперуди, костенурки и редки растения. Това е от местата, където даже човек да не схваща нищо от биология, доста бързо стартира да гледа по-внимателно към себе си и да открива по нещичко любопитно непрекъснато.
Нашият дом за идващите два дни беше край Маджарово. Там ни посрещна Петър Христов - човек, който самичък по себе си е доказателство, че тъкмо като река Арда, която тече в непосредствена непосредственост до центъра на Българско дружество за защита на птиците, и животът от време на време прави забавни завои.
Природозащитен център “Източни Родопи “ на Българско дружество за защита на птиците
Роден в София, прекарал близо 15 години в Нидерландия, през днешния ден той е избрал да живее в Източните Родопи и да работи за опазването на дивата природа, като част от Българско дружество за защита на птиците. Купил е място в региона и към този момент е част от общността на хората, които се пробват да запазят това благосъстояние за идващите генерации.
В момента ресторантът към центъра не работи, тъй като се търси човек, който да го стопанисва. Пепи обаче се извини за това най-малко 100 пъти, като че ли персонално ни беше лишил от вечеря. Истината е, че доста бързо забравихме за ресторанта, тъй като диалозите с него се оказаха надалеч по-увлекателни. Особено за петгодишната ни щерка.
За два дни тя научи повече за птиците, в сравнение с евентуално аз през целия си живот съм знаела. Пепи разказваше увлекателно за всеки тип, за навиците му, за компликациите пред оцеляването му и за напъните, които природозащитниците поставят всекидневно. Интересното е, че много чужденци се отбиха през времето, в което бяхме там, с цел да научат и те нещичко за природата, която ги заобикаля.
Срам не позор, ще призная, че дълги години смятах лешоядите за грозновати, само че би трябвало да си върна думите обратно, тъй като несъмнено най-впечатляваща беше срещата ни с тях.
По съвет на Пепи посетихме специфична площадка за поддържане над язовир Студен бунар, където от безвредно разстояние могат да се следят десетки грабливи птици (най-вече лешояди), събрани към храната. Поради изгубването на стадата диви тревопасни, сега популациите им разчитат извънредно доста на постоянно поддържане с трупове на домашни и диви животни, организирано от природозащитни организации като Българско дружество за защита на птиците. Гледката е повече от впечатляваща, само че и малко подвеждаща. Защото в случай че попитаме множеството хора какво мислят за лешоядите, евентуално ще чуем думи като " гибел " или " мърша ", което основава кофти конотация за тези превъзходни животни. Истината е тъкмо противоположната.
Лешоядите са измежду най-полезните животни за екосистемите. Те извършват ролята на естествени санитари, като унищожават скотски остатъци и по този начин лимитират разпространяването на рискови заболявания както измежду дивите животни, по този начин и измежду хората. Неслучайно учените пресмятат, че екологичните услуги, които тези птици дават, се правят оценка на над 100 милиона евро годишно. Най-интересното е, че всеки от типовете има неповторим способ на хранене, с помощта на който не се конкурират.
В ПЗЦ на Българско дружество за защита на птиците
" Въпреки голямото им значение, лешоядите са измежду най-застрашените птици в Европа и България ", споделя ни Пепи.
Някога у нас са гнездили четири типа лешояди - космат, черен, белоглав и египетски. Днес непрекъснато гнездят единствено два - белоглавият и египетският лешояд. Черният от време на време идва от прилежаща Гърция, а брадатият лешояд е липсващ като гнездящ тип у нас преди десетилетия. Основната опасност в миналото е била отстрелването на тези животни, заради неправилното разбиране на хората по какъв начин тъкмо се хранят.
Днес главната им опасност са отровите, които не престават да предизвикват съществени вреди на популациите им. Именно по тази причина съществуват места като Природозащитния център в Маджарово, които освен осведомят, само че вършат всичко по силите си да спомогнат тези популации да престанат да понижават с всяка година.
В интерактивната експозиция на центъра посетителите могат да научат повече за живота на лешоядите, за стратегиите по възобновяване на популациите им и за напъните, които стоят зад всяка избавена птица. Както Пепи в детайли ни изясни, те в действителност са големи. На разположение има бинокли, наблюдателни тръби и човек (като Пепи), който на драго сърце ще отговори и на най-любопитните въпроси. А щом устоя словесните офанзиви на щерка ни, значи няма въпрос, който да му се опре.
А в случай че желаеме да си тръгнем с дребен спомен, магазинчето към центъра предлага магнити, значки, тениски, книги, вино, играчки - сувенири и други, които са освен превъзходен подарък с идея, тъй като всяка покупка подкрепя активността на Българско дружество за защита на птиците.
Липсата на ресторант в Природозащитния център пък стана чудесна причина да разгледаме малко по-обстойно Маджарово - вторият минимален град на територията на България след Мелник.
Старият стадион в Маджарово
Да, популацията му през днешния ден е едвам няколкостотин души (под 500) и на пръв взор наподобява умерено до степен на цялостна тишина. Но тъкмо това му е чарът. Някога Маджарово е бил многолюден миньорски център, а през днешния ден е едно от тези места, където времето е решило да забави ход. Улиците са тихи, хората се поздравяват по име, а чувството за непрекъснато бързане, което носим от огромните градове, просто изчезва. За сметка на дребната му повърхност и население, има чудна, огромна и нова детска площадка и фитнес навън, на които успяхме да се позабавляваме цялото семейство и няколко местенца за ядене.
Всъщност едно от нещата, които най-вече ни направиха усещане в региона, бяха хората. Те не са доста. В някои села живеят по десетина-двайсетина души, а в други непрекъснатите поданици могат да се преброят на пръсти. Но от дълго време не бяхме попадали на толкоз сърдечни и гостоприемни хора. От инцидентните диалози пред магазина до срещите с локални стопани и природозащитници, на всички места усещахме онази неподправена добрина, която все по-трудно се среща.
Важно да се означи е, че поради близостта с южната ни съседка, жегата в Източните Родопи е типично по гръцки. Добрата вест е, че когато жегата стане непоносима, има още една приятна изненада.
Малцина свързват Източните Родопи с плажуване, само че по крайбрежията на Арда има десетки дребни кътчета, където човек може да се разхлади. Водата е чиста, реката криволичи сред скалите, а гледките са толкоз красиви, че за миг забравяме, че сме в България. Не става дума за типичен плаж с чадъри и шезлонги, а за оня вид диво лятно наслаждение, което все по-трудно намираме - хавлия върху тревата, студена вода и съвсем никакви хора в близост, единствено малко крави, които от време на време идват на плажа, с цел да пийнат вода и да се разхладят.
Освен всичко изброено, Маджарово е и чудесна насочна точка за опознаване на покрайнината. На по-малко от час път се намира едно от най-интересните места в Южна България - село Мезек.
Мезешка цитадела
Ако сме фенове на историята, мъчно ще останем разочаровани. Над селото се издига средновековната цитадела Мезек - една от най-добре непокътнатите замъци в България. От стените ѝ се откриват впечатляващи гледки към долината и близката гръцка граница, а разходката по бойните кули връща посетителите епохи обратно във времето.
Още по-впечатляваща е Тракийската куполна гробница край селото. Смята се за една от най-големите и най-добре непокътнати тракийски гробници на Балканите. Построена през IV-III век прочие Хр., тя е оживяла повече от две хилядолетия и през днешния ден разрешава на посетителите безусловно да влязат в историята.
Тракийската куполна гробница край Мезек
Артефактите и съкровищата, открити в тракийската гробница на село Мезек при разкопките, през днешния ден се съхраняват в Археологическия музей в София и в Историческия музей в Хасково, само че въпреки всичко е открит много забавен метод да бъдат изложени и в гробницата на място - показани са с помощта на холограми.
Хладината в гробницата явно притегля комарите и въпреки денем, вътре има много, по тази причина съветваме преди посещаване, да се напръскате добре със спрей срещу инсекти. Отбихме се и до Свиленград, където не успяхме да опитаме фамозното малеби, само че пък хапнахме в едно доста прелестно ресторантче до Марица с хубава панорама към реката и видяхме нутрии да плуват в нея.
Мостът на Мустафа паша в Свиленград
За да сложим точката, ще кажем, че регионът към Маджарово е в действителност специфичен. Причината е, че на относително дребна територия се събират изключителна природа, редки птици, антична история, красиви реки, язовири и хора, които към момента пазят чувството за същинско гостолюбие.
Кучетата, които избавят животи
Николай Терзиев от Българско дружество за защита на птиците за неоспоримия принос на кучетата за битка с отровите за опазването на дивата природа
Затова, в случай че и вие като мен сте гледали на Източните Родопи като на по-тихия братовчед на останалите български планини, може би е време да им дадете късмет. Защото тук няма да намерите най-високите върхове или най-известните туристически направления. Ще намерите нещо по-рядко - място, което не се пробва да ви впечатли непременно, а просто ви кара да желаете да останете още малко.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Колко обезпокоително е ситуацията на врабчетата в България
Ето какво демонстрира последното броене на Българско дружество за защита на птиците
Тук планината не впечатлява с височина, а с нещо доста по-ценно - живот. Толкова доста живот, че регионът е определян като едно от местата с най-богато биоразнообразие, освен в България, само че и в цяла Европа. На тази територия са открити 278 типа птици - близо 70% от всички типове, срещащи се у нас.
Това е и една от аргументите мястото да е световноизвестно измежду феновете на птици и фотографите на дивата природа. Както побърза да обясни и мъжът ми, който е фен орнитолог - тук могат да се видят птици, които не се срещат на никое място другаде в България. Въпреки че не съм от най-запалените фенове на птичките, даже аз се впечатлих от това, което видях.
Малка част от язовир " Студен бунар "
През лятото над скалите на долината на Арда могат да се следят белоглави, египетски и черни лешояди, черни щъркели, соколи скитници, цели шест типа орли. Типични за региона са и синият скален дрозд, испанското каменарче, черноглавата овесарка и дребното черноглаво коприварче. По язовирите и Арда зимуват хиляди водолюбиви птици, измежду които и грациозната сива чапла. За хората, които обичат да следят птици, това е нещо като сафари, само че без да напущат Европа.
А гледките несъмнено оказват помощ. Река Арда прорязва пейзаж от антични вулканични скали, оформяни милиони години от естествените стихии. Около тях живеят десетки типове пеперуди, костенурки и редки растения. Това е от местата, където даже човек да не схваща нищо от биология, доста бързо стартира да гледа по-внимателно към себе си и да открива по нещичко любопитно непрекъснато.
Нашият дом за идващите два дни беше край Маджарово. Там ни посрещна Петър Христов - човек, който самичък по себе си е доказателство, че тъкмо като река Арда, която тече в непосредствена непосредственост до центъра на Българско дружество за защита на птиците, и животът от време на време прави забавни завои.
Природозащитен център “Източни Родопи “ на Българско дружество за защита на птиците
Роден в София, прекарал близо 15 години в Нидерландия, през днешния ден той е избрал да живее в Източните Родопи и да работи за опазването на дивата природа, като част от Българско дружество за защита на птиците. Купил е място в региона и към този момент е част от общността на хората, които се пробват да запазят това благосъстояние за идващите генерации.
В момента ресторантът към центъра не работи, тъй като се търси човек, който да го стопанисва. Пепи обаче се извини за това най-малко 100 пъти, като че ли персонално ни беше лишил от вечеря. Истината е, че доста бързо забравихме за ресторанта, тъй като диалозите с него се оказаха надалеч по-увлекателни. Особено за петгодишната ни щерка.
За два дни тя научи повече за птиците, в сравнение с евентуално аз през целия си живот съм знаела. Пепи разказваше увлекателно за всеки тип, за навиците му, за компликациите пред оцеляването му и за напъните, които природозащитниците поставят всекидневно. Интересното е, че много чужденци се отбиха през времето, в което бяхме там, с цел да научат и те нещичко за природата, която ги заобикаля.
Срам не позор, ще призная, че дълги години смятах лешоядите за грозновати, само че би трябвало да си върна думите обратно, тъй като несъмнено най-впечатляваща беше срещата ни с тях.
По съвет на Пепи посетихме специфична площадка за поддържане над язовир Студен бунар, където от безвредно разстояние могат да се следят десетки грабливи птици (най-вече лешояди), събрани към храната. Поради изгубването на стадата диви тревопасни, сега популациите им разчитат извънредно доста на постоянно поддържане с трупове на домашни и диви животни, организирано от природозащитни организации като Българско дружество за защита на птиците. Гледката е повече от впечатляваща, само че и малко подвеждаща. Защото в случай че попитаме множеството хора какво мислят за лешоядите, евентуално ще чуем думи като " гибел " или " мърша ", което основава кофти конотация за тези превъзходни животни. Истината е тъкмо противоположната.
Лешоядите са измежду най-полезните животни за екосистемите. Те извършват ролята на естествени санитари, като унищожават скотски остатъци и по този начин лимитират разпространяването на рискови заболявания както измежду дивите животни, по този начин и измежду хората. Неслучайно учените пресмятат, че екологичните услуги, които тези птици дават, се правят оценка на над 100 милиона евро годишно. Най-интересното е, че всеки от типовете има неповторим способ на хранене, с помощта на който не се конкурират.
В ПЗЦ на Българско дружество за защита на птиците
" Въпреки голямото им значение, лешоядите са измежду най-застрашените птици в Европа и България ", споделя ни Пепи.
Някога у нас са гнездили четири типа лешояди - космат, черен, белоглав и египетски. Днес непрекъснато гнездят единствено два - белоглавият и египетският лешояд. Черният от време на време идва от прилежаща Гърция, а брадатият лешояд е липсващ като гнездящ тип у нас преди десетилетия. Основната опасност в миналото е била отстрелването на тези животни, заради неправилното разбиране на хората по какъв начин тъкмо се хранят.
Днес главната им опасност са отровите, които не престават да предизвикват съществени вреди на популациите им. Именно по тази причина съществуват места като Природозащитния център в Маджарово, които освен осведомят, само че вършат всичко по силите си да спомогнат тези популации да престанат да понижават с всяка година.
В интерактивната експозиция на центъра посетителите могат да научат повече за живота на лешоядите, за стратегиите по възобновяване на популациите им и за напъните, които стоят зад всяка избавена птица. Както Пепи в детайли ни изясни, те в действителност са големи. На разположение има бинокли, наблюдателни тръби и човек (като Пепи), който на драго сърце ще отговори и на най-любопитните въпроси. А щом устоя словесните офанзиви на щерка ни, значи няма въпрос, който да му се опре.
А в случай че желаеме да си тръгнем с дребен спомен, магазинчето към центъра предлага магнити, значки, тениски, книги, вино, играчки - сувенири и други, които са освен превъзходен подарък с идея, тъй като всяка покупка подкрепя активността на Българско дружество за защита на птиците.
Липсата на ресторант в Природозащитния център пък стана чудесна причина да разгледаме малко по-обстойно Маджарово - вторият минимален град на територията на България след Мелник.
Старият стадион в Маджарово
Да, популацията му през днешния ден е едвам няколкостотин души (под 500) и на пръв взор наподобява умерено до степен на цялостна тишина. Но тъкмо това му е чарът. Някога Маджарово е бил многолюден миньорски център, а през днешния ден е едно от тези места, където времето е решило да забави ход. Улиците са тихи, хората се поздравяват по име, а чувството за непрекъснато бързане, което носим от огромните градове, просто изчезва. За сметка на дребната му повърхност и население, има чудна, огромна и нова детска площадка и фитнес навън, на които успяхме да се позабавляваме цялото семейство и няколко местенца за ядене.
Всъщност едно от нещата, които най-вече ни направиха усещане в региона, бяха хората. Те не са доста. В някои села живеят по десетина-двайсетина души, а в други непрекъснатите поданици могат да се преброят на пръсти. Но от дълго време не бяхме попадали на толкоз сърдечни и гостоприемни хора. От инцидентните диалози пред магазина до срещите с локални стопани и природозащитници, на всички места усещахме онази неподправена добрина, която все по-трудно се среща.
Важно да се означи е, че поради близостта с южната ни съседка, жегата в Източните Родопи е типично по гръцки. Добрата вест е, че когато жегата стане непоносима, има още една приятна изненада.
Малцина свързват Източните Родопи с плажуване, само че по крайбрежията на Арда има десетки дребни кътчета, където човек може да се разхлади. Водата е чиста, реката криволичи сред скалите, а гледките са толкоз красиви, че за миг забравяме, че сме в България. Не става дума за типичен плаж с чадъри и шезлонги, а за оня вид диво лятно наслаждение, което все по-трудно намираме - хавлия върху тревата, студена вода и съвсем никакви хора в близост, единствено малко крави, които от време на време идват на плажа, с цел да пийнат вода и да се разхладят.
Освен всичко изброено, Маджарово е и чудесна насочна точка за опознаване на покрайнината. На по-малко от час път се намира едно от най-интересните места в Южна България - село Мезек.
Мезешка цитадела
Ако сме фенове на историята, мъчно ще останем разочаровани. Над селото се издига средновековната цитадела Мезек - една от най-добре непокътнатите замъци в България. От стените ѝ се откриват впечатляващи гледки към долината и близката гръцка граница, а разходката по бойните кули връща посетителите епохи обратно във времето.
Още по-впечатляваща е Тракийската куполна гробница край селото. Смята се за една от най-големите и най-добре непокътнати тракийски гробници на Балканите. Построена през IV-III век прочие Хр., тя е оживяла повече от две хилядолетия и през днешния ден разрешава на посетителите безусловно да влязат в историята.
Тракийската куполна гробница край Мезек
Артефактите и съкровищата, открити в тракийската гробница на село Мезек при разкопките, през днешния ден се съхраняват в Археологическия музей в София и в Историческия музей в Хасково, само че въпреки всичко е открит много забавен метод да бъдат изложени и в гробницата на място - показани са с помощта на холограми.
Хладината в гробницата явно притегля комарите и въпреки денем, вътре има много, по тази причина съветваме преди посещаване, да се напръскате добре със спрей срещу инсекти. Отбихме се и до Свиленград, където не успяхме да опитаме фамозното малеби, само че пък хапнахме в едно доста прелестно ресторантче до Марица с хубава панорама към реката и видяхме нутрии да плуват в нея.
Мостът на Мустафа паша в Свиленград
За да сложим точката, ще кажем, че регионът към Маджарово е в действителност специфичен. Причината е, че на относително дребна територия се събират изключителна природа, редки птици, антична история, красиви реки, язовири и хора, които към момента пазят чувството за същинско гостолюбие.
Кучетата, които избавят животи
Николай Терзиев от Българско дружество за защита на птиците за неоспоримия принос на кучетата за битка с отровите за опазването на дивата природа
Затова, в случай че и вие като мен сте гледали на Източните Родопи като на по-тихия братовчед на останалите български планини, може би е време да им дадете късмет. Защото тук няма да намерите най-високите върхове или най-известните туристически направления. Ще намерите нещо по-рядко - място, което не се пробва да ви впечатли непременно, а просто ви кара да желаете да останете още малко.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ