По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на въведените в употреба жилищни здания през четвъртото тримесечие на 2023 година е 1529, а новопостроените жилища в тях са 6350. Спрямо четвъртото тримесечие на 2022 година постройките са с 57 по-малко, или с 3,6 на 100, а жилищата в тях се усилват с 1101, или с 21 на 100.

Справка в Национален статистически институт демонстрира, че през през същото тримесечие на 2022 година в употреба са били въведени 1613 жилищни здания, а новите жилища в тях са били 5708. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 година постройките са били с 392 повече, или с 32,1 на 100, а жилищата в тях са нарастнали с 285, или с 5,3 на 100.

От въведените в употреба новопостроени жилищни здания през четвъртото тримесечие на 2023 година със стоманобетонна структура са 76,8 на 100, с тухлена - 19,5 на 100, с друга - 3,3 на 100, а с панелна - 0,4 на 100. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78,3 на сто), следвани от жилищните кооперации (14,1 на сто). В съпоставяне с четвъртото тримесечие на 2022 година се следи нарастване в броя на новопостроените жилищни кооперации, постройките от разбъркан вид и вилите, до момента в който броят на къщите понижава.

През четвъртото тримесечие на 2023 година най-вече жилищни здания са въведени в употреба в областите София (столица) - 267 здания с 1823 жилища, Пловдив - 230 здания с 636 жилища, и Варна - 174 здания с 1390 жилища в тях. Справка в Национален статистически институт сочи, че сходна е била и класацията през четвъртото тримесечие на 2022 година: София (столица) - 296 здания с 1997 жилища, Пловдив - 232 здания с 517 жилища и Варна - 182 здания със 742 жилища в тях.

Най-висок през четвъртото тримесечие на 2023 година е делът на новопостроените жилища с две стаи (38,9 на сто), следват тези с три стаи (34,4 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи - 4,8 на 100. През същото тримесечие на 2022 година разпределението по най-голям дял се резервира - надлежно: жилища с две стаи (35,5 на сто), следвани от тези с три стаи (34,8 на сто), само че с най-нисък дял са били жилищата с една стая - 4,8 на 100.

Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2023 година е 644,4 хиляди кв. м, или с 10,3 на 100 повече в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, а жилищната повърхност нараства с 10,9 на 100 и доближава 504,5 хиляди кв. метра. Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище понижава от 111,3 кв. м през четвъртото тримесечие на 2022 година на 101,5 кв. м през същото тримесечие на 2023 година

Най-голяма междинна потребна повърхност на едно новопостроено жилище е записана през четвъртото тримесечие на 2023 година в областите Силистра - 227,8 кв. м, и Габрово - 171,4 кв. м, а най-малка - в областите Монтана - 71,1 кв. м, и Варна - 72,4 кв. метра. През през същото тримесечие на 2022 година водачи по този индикатор са били област Силистра ( 226,9 кв. м) и област Монтана (188 кв. м), а с най-малка междинна потребна повърхност са били областите Враца (55,4 кв. м), и Велико Търново (78,9 кв. метра), сочи информация в Национален статистически институт, представена от Българска телеграфна агенция.