Цацаров отговори на председателя на Висшия адвокатски съвет
По мотив отворено писмо от 18.01.2019 година на госпожа Ралица Негенцова, ръководител на Висшия адвокатски съвет, адресирано до Народното събрание, Министъра на правораздаването, Министъра на вътрешните работи, основният прокурор и Висшият правосъден съвет и публикувано в медиите, основният прокурор Сотир Цацаров показва своята позиция.
"На 10.01.2019 година, по самодейност на управлението на прокуратурата, бе извършена среща на основния прокурор с госпожа Ралица Негенцова, ръководител на Висшия адвокатски съвет и и господин Людмил Рангелов, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. В срещата участваха също господин Иван Гешев, заместител на основния прокурор и госпожа Румяна Арнаудова, завеждащ отдел „ Специализиран “ във ВКП. Повод за тази среща бе декларация на Висшия адвокатски съвет от 21.12.2018 година, както и писмо на юристи / “Фейсбук общественост на българските юристи “/ от 28.12.2018 година Ръководството на адвокатурата бе осведомено в детайли /вкл. и с даване на писмени отчети от осъществени проверки/ с извършените дейности по следствието по съответно досъдебно произвеждане, за които бяха отправени обществено изказвания за позволени от прокурори нарушавания на Закона за адвокатурата, свързани с нарушение на неприкосновеността на адвокатски бумаги и преписка.
Изрично бе очебийно, че по това досъдебно произвеждане, след постъпила на 18.12.2018 година информация от ДАНС, обосноваваща нужда от незабавни дейности, още на 19.12.2018 година са били осъществени претърсвания и изземване на двадесет и два адреса при изискванията на необходимост. Протоколите след това са били утвърдени от съда, по планувания в Наказателно-процесуален кодекс ред. Въпреки съществуването на същата необходимост и във връзка с пространства, употребени от три лица, упражняващи адвокатска специалност, единствено за тях са поискани и получени авансово позволения от съда за претършуване и изземване. В настояванията до съда е отразено в детайли качеството на лицата /адвокати/, както и че търсените документи не съставляват адвокатски бумаги, нито преписка сред юрист и негови клиенти. Така претърсвания в тези пространства са осъществени след получено позволение от съд за това, издадено при съблюдаване на наредбите на Наказателно-процесуален кодекс.
Главният прокурор изцяло поддържа застъпената в Отвореното писмо от 18.01.2019 година позиция, че наредбите на Закона за адвокатурата следва да се съблюдават прецизно, с цел да се подсигурява правото на всеки български юрист свободно и без значение да упражнява своята специалност. Недопустими са каквито и да е нарушавания на правата на юриста по член 34 и член 35 от Закона за адвокатурата /неприкосновеност на адвокатски бумаги и преписка и диалози с клиент; възбрана за разпит на юрист за обстоятелствата, съдържащи се в тази преписка и тези диалози и всичко, узнато по отношение на реализираната защита; право на свободни и неконтролирани срещи с клиент и т. н./.
В същото време, тези разпореждания не основават имунитет против наказателно гонене за закононарушения, осъществени от лице, упражняващо адвокатска специалност. Те са неприложими при събиране на доказателства, които касаят персонална незаконна активност и не са свързани с професионалната активност като юрист и с връзките юрист – клиент. Колкото е неприемливо да се нарушават професионалните права на юристи, толкоз е неприемливо адвокатски адвокатски фирми да се употребяват за запазване на документи /които не са бумаги на адвоката/ на други лица, за укриването им от проверяващите органи и представянето им като преписка сред юрист и клиент или адвокатски бумаги.
Ръководството на прокуратурата показва поддръжка за желанието на Висшия адвокатски съвет да инициира промени в настоящото законодателство, които да основат спомагателни гаранции за професионалните права на юристите. Такива промени са нужни и във връзка с нотариусите и частните правосъдни реализатори.
Съобразно пълномощията си по Закона за правосъдната власт, основният прокурор е упълномощил правенето на план на акт за методическо управление /инструкция/ за дейностите, които могат да се правят от органите на досъдебното произвеждане по отношение на юристи, нотариуси и частни правосъдни реализатори. Целта е основаването на ясни правила, в цялостно сходство с наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната активност и Закона за частните правосъдни реализатори, както и практиката на Европейски съд по правата на човека. Проектът за този вътрешен акт ще бъде показан на Висшия адвокатски съвет, на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните правосъдни реализатори за авансово мнение и разискване ".
"На 10.01.2019 година, по самодейност на управлението на прокуратурата, бе извършена среща на основния прокурор с госпожа Ралица Негенцова, ръководител на Висшия адвокатски съвет и и господин Людмил Рангелов, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. В срещата участваха също господин Иван Гешев, заместител на основния прокурор и госпожа Румяна Арнаудова, завеждащ отдел „ Специализиран “ във ВКП. Повод за тази среща бе декларация на Висшия адвокатски съвет от 21.12.2018 година, както и писмо на юристи / “Фейсбук общественост на българските юристи “/ от 28.12.2018 година Ръководството на адвокатурата бе осведомено в детайли /вкл. и с даване на писмени отчети от осъществени проверки/ с извършените дейности по следствието по съответно досъдебно произвеждане, за които бяха отправени обществено изказвания за позволени от прокурори нарушавания на Закона за адвокатурата, свързани с нарушение на неприкосновеността на адвокатски бумаги и преписка.
Изрично бе очебийно, че по това досъдебно произвеждане, след постъпила на 18.12.2018 година информация от ДАНС, обосноваваща нужда от незабавни дейности, още на 19.12.2018 година са били осъществени претърсвания и изземване на двадесет и два адреса при изискванията на необходимост. Протоколите след това са били утвърдени от съда, по планувания в Наказателно-процесуален кодекс ред. Въпреки съществуването на същата необходимост и във връзка с пространства, употребени от три лица, упражняващи адвокатска специалност, единствено за тях са поискани и получени авансово позволения от съда за претършуване и изземване. В настояванията до съда е отразено в детайли качеството на лицата /адвокати/, както и че търсените документи не съставляват адвокатски бумаги, нито преписка сред юрист и негови клиенти. Така претърсвания в тези пространства са осъществени след получено позволение от съд за това, издадено при съблюдаване на наредбите на Наказателно-процесуален кодекс.
Главният прокурор изцяло поддържа застъпената в Отвореното писмо от 18.01.2019 година позиция, че наредбите на Закона за адвокатурата следва да се съблюдават прецизно, с цел да се подсигурява правото на всеки български юрист свободно и без значение да упражнява своята специалност. Недопустими са каквито и да е нарушавания на правата на юриста по член 34 и член 35 от Закона за адвокатурата /неприкосновеност на адвокатски бумаги и преписка и диалози с клиент; възбрана за разпит на юрист за обстоятелствата, съдържащи се в тази преписка и тези диалози и всичко, узнато по отношение на реализираната защита; право на свободни и неконтролирани срещи с клиент и т. н./.
В същото време, тези разпореждания не основават имунитет против наказателно гонене за закононарушения, осъществени от лице, упражняващо адвокатска специалност. Те са неприложими при събиране на доказателства, които касаят персонална незаконна активност и не са свързани с професионалната активност като юрист и с връзките юрист – клиент. Колкото е неприемливо да се нарушават професионалните права на юристи, толкоз е неприемливо адвокатски адвокатски фирми да се употребяват за запазване на документи /които не са бумаги на адвоката/ на други лица, за укриването им от проверяващите органи и представянето им като преписка сред юрист и клиент или адвокатски бумаги.
Ръководството на прокуратурата показва поддръжка за желанието на Висшия адвокатски съвет да инициира промени в настоящото законодателство, които да основат спомагателни гаранции за професионалните права на юристите. Такива промени са нужни и във връзка с нотариусите и частните правосъдни реализатори.
Съобразно пълномощията си по Закона за правосъдната власт, основният прокурор е упълномощил правенето на план на акт за методическо управление /инструкция/ за дейностите, които могат да се правят от органите на досъдебното произвеждане по отношение на юристи, нотариуси и частни правосъдни реализатори. Целта е основаването на ясни правила, в цялостно сходство с наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната активност и Закона за частните правосъдни реализатори, както и практиката на Европейски съд по правата на човека. Проектът за този вътрешен акт ще бъде показан на Висшия адвокатски съвет, на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните правосъдни реализатори за авансово мнение и разискване ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ