По повод на гангстерската война в Швеция и необходимостта от

По мотив на гангстерската война в Швеция и нуждата от замесване и на армията за преодоляване на обстановката се появиха заглавия от рода „ Швеция ли е болното дете на Европа? “, напомнящо доста на известната в миналото фраза „ Турция ли е болният мъж на Босфора? “, която също не е достоверна, а е взаимствана от думите на Николай Първи през 1853 година в подтекста на Кримската война и основаване на антируски алианс.

По–важното и с директна и тревожна връзка със съвременността е съвпадението на известията за събитията в Швеция от 01.10. 2023 година и обявата в „ Епицентър “ преди 6 години от 01.10.2017 година „ Ще има ли цивилен войни в Европа? “.

На подобен въпрос обаче е отговорено още по–рано: през 2008 год. в изследователски отчет на Централно разузнавателно управление на САЩ за „ Глобализацията, миграцията и гражданската война ” се предвижда, че „ през двадесетте години ” доста европейски урбанистични центрове ще станат неуправляеми. Тогавашният началник от Централно разузнавателно управление на САЩ военачалник Михаел Хайдън в своя тирада в Университета в Канзас през април 2008 година обрисува сюжет, който съдържа изненадващи елементи и оттогава се развива безпогрешно и малко по малко в посочената от него посока. Учудва точността на прогнозите за миграционното настъпление в Европа, провалената интеграция, радикализацията и оттова и „ забележителното увеличение на капацитета за вълнения и екстремистки прояви ”. Едва по-късно, през 2015 година радикалните ислямисти в Осло обявиха: Искаме халифат, или започваме джихад.

Днес в Швеция да вземем за пример има над 55 региона, в които публично се предлага да не се влиза. Не го прави и полицията. Такива има и в Брюксел и в други европейски столици. Но в Швеция още преди години имаше набези даже против полицейски сектори.

До май имаше 144 стрелби с 18 убити и 41 ранени. До през днешния ден починалите са към този момент 46 души при конфликти сред незаконни групировки за наркотеритории тази година, в това число инцидентни минувачи. (Преди две години имаше 124 души починали от огнестрелни оръжия за 12 месеца, което е едно от най-високите равнища в Европа.) Жертвите и причинителите стават все по-млади, неотдавна беше убит 13-годишен. Деца на осемгодишна възраст биват вербувани като разпространители на опиати в учебните заведения. Стигна се до такава степен, че министър председателят на страната упорства да се форсира построяването на затвори за деца, с цел да бъдат отделени от закоравелите нарушители!

Наскоро беше запален коран в средата на джамия по време на позволена проява в Стокхолм. Яростни ислямисти разпалиха ненавист против страната.

Сред аргументите за увеличението на насилието е несполучливата интеграция на млади мигранти, които са привлечени в незаконни мрежи.

В края на септември тази година министър председателят на Швеция Кристерсон упрекна ръководството в години на политическа доверчивост за трагичната обстановка. „ Безотговорната имиграционна политика и несполучливата интеграция ни доведоха тук “, сподели той. Изключването и паралелните общества обезпечават плодородна среда за незаконни групировки. „ Там могат безмилостно да набират деца и да образоват бъдещи убийци “, сподели държавният началник. Консерваторът също така акцентира, че шведското законодателство не е предопределено за „ гангстерски войни и деца бойци “. Но още през 2017 година шеф щабът на Шведската войска военачалник Андерс Брънстрьом разпорежда на подчинените си да се приготвят за „ идна война в Европа против добре подготвени съперници “.

Оказва се, че е бил прав. Но дали политиците го схванаха и какво е направено през последните 6 години? И какво остана от онази Швеция, за чиято обществена политика български мигранти говореха с удивление?

А през днешния ден и държавните ръководители на Норвегия, Дания и Финландия и жителите на тези страни се притесняват, че „ груповите закононарушения ще се разпространят и измежду тях “, което призна и самият Кристерсон.

За блокирането на приемането на Швеция в НАТО от страна на Турция бе писано доста, в това число и в България. Но наподобява, че страничните наблюдаващи сякаш не виждаме, какъв брой общи неща се крият зад горните проблеми. Защото до момента в който отразявахме настояванията на Анкара за експулсиране на кюрдски терористи, забравяхме, че някогашният началник на националната тайфа „ Фокстрот “, която е в основата на днешните конфликти и се раздели на две елементи това лято, Рава Маждид, прочут като „ Кюрдската лисица “, провежда враждебните си интервенции в скандинавската страна от Турция. Бившият му сподвижник Исмаил Абдо жадува за възмездие. " Гъркът " Микаел Тенезос, който води кървава омраза за територии в Стокхолм и Сундсвал с „ Кюрдската лисица “ при започване на годината, също се твърди, че работи от чужбина. Рава Маждид съумя да получи турско поданство през 2020 година посредством „ вложения “. Източници от шведските органи за сигурност даже настояват, че той е „ предпазен от върховен представител на турските полицейски органи “. Това пък припомня доста на коментираните от нас преди години случаи на проблеми с обезвреждането на терористи в Западна Европа, които се оказваха превербувани от Съединени американски щати.

Правителството на Швеция не желае да оказва действителен напън нито по въпроса за НАТО, нито по въпроса за екстрадицията, с цел да не нервира Ердоган. Външният министър Тобиас Билстрьом непрестанно се пробва да внуши на обществеността, че по проблемите ще продължи да се работи със успокоение и самообладание.

Турският президент Ердоган даде обещание ратификация в Народното събрание на Анкара през октомври, само че от този момент неведнъж прави изказвания, които се схващат като оттегляне от първичната позиция. Той не има вяра, че Швеция ще се придържа съществено към признатия от нея през юни антитерористичен закон, откакто разрешава на „ терористите “, най-вече кюрдски опозиционери, да показват. Той упорства и за екстрадиция на хора с шведско поданство, на което Стокхолм възразява. И тук се сблъскват усещанията за действителна народна власт и разбиранията на властническия водач.

Неотдавнашните вълнения във Франция, а в този момент и в Швеция, както и възходящото напрежение в Германия са знак за протичащите в Европа процеси. Бъдещето на Европейски Съюз наподобява тъмно, писа неотдавна The Dayly Telegraph, в случай че не може да реализира единодушие по главния въпрос, по какъв начин да се оправи с мигрантите: “Проблемът с мигрантите може да взриви Европейски Съюз “. Когато Германия и Швеция към този момент не желаят да имат нищо общо с имигрантите, тогава всяка взаимност в Европейски Съюз ще бъде към този момент история. Това обаче ще провокира реакции в страните, които са изключително изложени на мигрантския напън – Гърция, Италия, Испания. След като Швеция обмисля включването на армията против разширяващата се гангстерска война, не е изненада, че и италианският вицепремиер Матео Салвини обмисля като възможни спомагателни средства като включването на италианския флот.

В упоменатия първоначално отчет на Централно разузнавателно управление на САЩ от 2008 година „ безредиците ” се назовават „ революция ”, а като аргументи се показват мигрантското настъпление и дефицит на воля и отвращение за интеграция в по-голямата част от идващите мюсюлмани. Но конфликтът с тях не е война на жителите от приемащата страна, а настъпление, намеса извън против културата, традициите и идентичността на европейските народи.

Още през декември 2016 година шефът на швейцарските сили за сигурност Блатман предизвести, че заканите от тероризъм се ускоряват, хибридните войни се водят по цялото земно кълбо, икономическите вероятности са мрачни, а мигрантските потоци получават непредвидени измерения.
Логично поражда въпросът, откакто европейските елити са знаели и разбирали трендовете, някои от тях са променяли национални тактики, а военните са се готвили за съответните обстановки, през днешния ден сме изправени още веднъж пред провокации, застрашаващи нашето спокойно битие и разцвет, само че във към този момент доста по-сложната конюнктура на война, чийто последици ловко ще бъдат употребявани както от властнически водачи, по този начин и от незаконни и екстремистки организации. И в случай че министър председателят на Швеция Кристерсон упреква родния си политически хайлайф в доверчивост, в какво можем да обвиним нашия хайлайф и този на съюзите, в които членуваме, за недалновидната мигрантска и съюзническа политика?

Причините за виновността постоянно са сложни. Ние елементарно забравяме виновността си, в случай че е известна единствено на нас, само че тя рано или късно изплува. Като приноса в изследването в оня план на Европейски Съюз от интервала 2010–2012 година за това какъв брой мигранти може да поеме всяка една европейска страна на база територия, брой на популацията, естествени запаси и Брутният вътрешен продукт. От българска страна са взели участие четирима специалисти от 4 ведомства, които са пресметнали, че можем да поемем 105 млн. мигранти. Впечатляващи са цифрите и за другите европейски страни, някои от които посочихме тогава в наша обява. Цялостният материал с резултатите от проучването е оповестен на страницата на Европейски Съюз. Но през тези години политиците сякаш не се вслушваха в предизвестията, че нито миграцията, нито религиозният екстремизъм се еднократни феномени. Едва ли това, което проучвателният документ на Европейски Съюз от този интервал предвижда, ще ни се случи, само че сходни свободни прогнози дават съображение на политически кръгове в други страни да ни преглеждат като буфер, което може да изясни даже едно отвращение за приемане в Шенген.

Деиндустриализацията на Европа, военната конкуренция и последствията от войната ще понижи още повече имунната ни система против идните мигрантски потоци вследствие въздействието на климатични, демографски, стопански и военни фактори.

Отговорността на днешните политици пред идващото потомство е да приготвят страните си за справяне с провокациите въз основата на поуките от предишното и сегашното, отстоявайки поредно стратегическите си цели, а не да се оплитат в политическото дребнотемие, лимитирани моментни ползи и пропагандно покриване на същинските аргументи за рецесиите.