Румен Гълъбинов пред SafeNews: Борбата против инфлацията води до по-висока инфлация!
По мотив галопиращата инфлация и бурните полемики за бюджетния недостиг SafeNews потърси икономистът Румен Гълъбинов за коментар. Гълъбинов беше общителен да опише по какъв начин държавното управление единствено се прострелва в краката и завлича всички ни във водовъртежа.
SN: Висока инфлация, непрестанно растящи цени на съществени артикули, а още не сме влезнали в еврозоната. Какво очаквате да се случи с покупателната дарба на българите след 1 януари?
Румен Гълъбинов: Тълкуването, че Еврозоната автоматизирано води до висока държавна задлъжнялост, е псевдонаучна операция и агитация. Няма доказателства с данни, а единствено се популяризират клюки и страхове.
Мерките срещу инфлацията се реализират посредством фискална и парична политика.
Звучи парадоксално, само че е реалност. А с цел да се овладее инфлацията би трябвало да се понижи паричното предложение през бюджета, като се понижават общите разноски.
Инструментите за битка с инфлацията постоянно предизвикват инфлация, а ограниченията за надзор на инфлацията могат да доведат до муден стопански напредък.
Освен това днешното състояние си има и друго пояснение, тъй като дълго време не спря да се приказва по какъв начин цените ще се вдигнат и животът ще нарастне двойно. Това повлия освен на потребителите, само че и на производителите и търговците, които побързаха да се презастраховат и авансово актуализираха цените.
SN: И какво би трябвало да се направи?
Р. Г.: Непрекъснато би трябвало да се следи паричното предложение, лихвените проценти, търсенето и предлагането, както и равнището на претовареност.
До август 2026 година е в действие регулация, съгласно която би трябвало да се потвърждава целесъобразността от нарастване на цените при инспекция на веригата на доставките и на веригата на добавената стойност. Законът визира необятен кръг артикули, само че не мен ми се коства, че напъните би трябвало да се съсредоточат в сегмента на продуктите за всеобщото ползване.
За страховете от еврото
SN: Много българи изпитват състоятелен боязън от следващата парична смяна – още не сме не запомнили какъв брой мъчно минахме през паричната промяна от 1998 година и първите 10 години от Валутния ръб. Можем ли да чакаме сходен стрес и в този момент?
Р.Г.: Няма всеобща рецепта, за жалост. Не поради Еврозоната и еврото ни чакат високи равнища на инфлация. Основните мотори на повишаването са комерсиалните войни и новите мита, които усилват разноските за световна търговия на множеството артикули.
От производител – търговец на едро – търговец на дребно, надлежно спедиция, превоз, пакетиране, преопаковане. И най-сетне стоката идва в магазина, оскъпена с 30-40-дори 50% от първичната й стойност. Добре би било да се наблюдава тази верига и да се види по какъв начин може да се усъвършенства, да се съкрати, тъй че да се избегнат спомагателните разноски преди стоката да бъде продадена в супермаркета. Регулаторите могат да си влязат в ролята и да открият какъв е пътят на доставки на някои от най-широко употребяваните хранителни артикули и надлежно да се ревизира веригата на добавената стойност, в която значително значение има Данък добавена стойност.
За бюджетната политика
SN: Много Ваши сътрудници подлагат на критика остро бюджетната политика на държавното управление, изключително приходната част. В медиите се въртят числа към 17% и ли събираемостта е паднала на половина от плануваното. Какви рискове крие това?
Р. Г.: Не виждам за какво се търсят неприятни финансови вести – нищо неприятно не се случва с бюджета. Към края на годината бюджетният недостиг ще е 2,95%, с което влизаме в изискванията на Еврозоната.
Всички страни отвън Еврозоната, които се дават за образец от евроскептиците и критиците на еврото, имат лихвени проценти, инфлация и бюджетен недостиг по-високи от тези на страните в Еврозоната.
Нужно ли е въвеждането на напредничав налог
SN: Говори се и за това, че е извънредно време да въведем прогресивно подоходно облагане – бизнесът, разбираемо е срещу, само че отвън тесните ползи на хората с повече приходи, има ли заплаха делът на сивата стопанска система да се усили, в случай че това се случи?
Р. Г.: При подоходните налози преобладаващата процедура в Европейски Съюз са смесени /хибридни/ модели. За най-ниските приходи е очакван необлагаем най-малко, а при междинни приходи има съразмерно облагане. След това нагоре по скалата на високите приходи – до несъмнено равнище има прогресивно подоходно облагане, а над избран оптимален таван на приходите, облагането още веднъж става съразмерно.
SN: Нужно ли е да се подвигат налозите, в това число локалните налози и такси, с цел да се върже бюджета?
Р.Г.: Като цяло може да се каже, че относително високото Данък добавена стойност, неефективното произвеждане и дългата верига на доставки са главните аргументи за високите цени в България. Почти на всички места в страните от Европейски Съюз, ДДС-тата на храните и медикаментите са най-малко два пъти по-ниски от общата ставка.
Ето няколко съответни образци:
Основният Данък добавена стойност в Малта е 18%, а върху храните е нула (с изключение на някои модифицирани артикули и полуфабрикати). В Люксембург базовата ставка е 17%, a за храните важи така наречен супернамален налог от 3%. Полша е с главен Данък добавена стойност от 23%, само че за храните е 8% (кафе, чай, захар, подправки) и 5 на 100 за месо, риба, млечни артикули, зеленчуци, плодове. Чехия e с 21% съществена ставка, за храните е 12%. Франция е с базов Данък добавена стойност от 20%, а за храните е 10% и 5,5% според дали са непосредствена консумация или не. В Германия главната ставка е 19%, само че за самун, мляко, месо и зеленчуци е 7%, има изключение на първокласни хранителни артикули. ДДС в Белгия е 21%, само че е 6% за хранителни и нехранителни артикули от първа нужда. Кипър e със общоприет Данък добавена стойност от 19%, до момента за главните храни налогът беше 0%, а от 1 октомври е 5%. В Румъния данъкът добавена стойност е 19%, за храни и безалкохолни е 9 на сто В Гърция базата е 24%, само че за самун, млечни артикули, риба, месо, плодове, зеленчуци – е 13%.
Смятам, че би трябвало да вървим по този път и унас, тъй като по този начин ще се повлияе за краткотрайното стопиране и задържане темпа на нарастване на цените.
SN: Вашата прогноза за развиването на българската стопанска система и финанси през 2026 година
Р.Г.: България влиза в Еврозоната, тъй като извършва Маастрихтските критерии:
1. Участие в ERM II най-малко 2 години;
2. Дефицит до 3% и дълг до 60% от БВП;
3. Инфлация и лихви в лимитите;
4. Законодателство, хармонизирано с това на Европейската централна банка.
Очаквам следващата година България да е с интернационален дълготраен кредитен рейтинг А +.
Още вести четете в: България, Интервю, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News