Забраняването на книги е зла прокоба за всеки режим
По мотив деня на Западните околности 8 ноември, на 8 ноември 2023 година от 18,00 часа в салона на КИЦ „ Босилеград “ трябваше да се организира следващата възпоменателна вечер на която, апропо, трябваше да бъде показана и книгата на Едвин Сугарев „ Елегия за Краището – Съдбата на българите в Западните околности “.
Във връзка с авансово произвеждане против мен като ръководител на КИЦ „ Босилеград “ формирано предходния ден от Висшия съд във Враня, в 14,10 часа в КИЦ-а внезапно нахлуха 8 души цивилни служители на реда от Полицейското ръководство във Враня под претекст, че търсят следи и предмети значими за наказателно проrзводство по член 317, алинея 1 от Наказателния кодекс на Р Сърбия, предизвикателство на национална, расова и религиозна ненавист и непоносимост. По нататък в заповедта написа, че „ при започване на юли 2023 година бил неразрешен вноса на упомената книга, тъй като съдържала материали против ползите на Република Сърбия, т.е., сепаратистки и сецесионистки мнения, които дискредитират носителите на властта в Република Сърбия и БИА “!?
След подробен обиск на всички пространства на КИЦ-а бяха конфискувани 23 бройки от книгата на Едвин Сугарев.
По същото време на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Рибарци – Олтоманци “ повече от 2 часа бяха арестувани и върнати назад в България създателят на книгата Едвин Сугарев, съпредседателят на Градска канализация „ Западни околности “ доктор Валентин Янев, съпредседателят на Вътрешна македонска революционна организация Александър Сиди, и госпожа Мария Цветкова, някогашен народен представител в Народното събрание, които са пътували за Босилеград за присъединяване във възпоменателната вечер и показване на книгата. Върната е и друга кола, в която са пътували български жители за представянето на книгата.
За случая незабавно бяха осведомени Генералното консулство в Ниш и посланика на Република България в Белград Петко Дойков, които също са били на път за Босилеград.
В последна сметка, макар напрегнатата конюнктура, провокирана от очевидно засилено полицейско наличие по улиците на Босилеград, възпоменателната вечер се организира в полупразен салон в наличието на консулите от Генералното консулство и дипломат Дойков. Отново бяха припомнени главните исторически обстоятелства, довели до окупацията на Западните околности, и представена „ Последната дума на босилеградчани “ от 15 октомври 1919 година, изпратена от многохиляден протест в Босилеград до ръководителя на Парижката конференция Жорж Клемансо.
Нека да споменем, че вечерта на 7 ноември полицията в Босилеград, за кой ли следващ път, е предизвестила и Димитър Димитров в дома му поради това, че е слагал плакати по отношение на Деня на Западните околности на къщата си.
Самата книга на известния български стихотворец, политик и посланик Едвин Сугарев „ Елегия за Краището – Съдбата на българите в Западните околности “, е сериозен взор за трагичната орис на българите в Западните околности, за неговите наблюдения върху събития и персони по времето на неговия четиригодишен дипломатически престой в Ниш. Скандалът с обиска на пространствата на КИЦ-а и изземването на книгата на Сугарев от сръбската полиция единствено удостоверява, че изказванията и оценките, изнесени в книгата, са верни. Всъщност, в книгата няма нищо, което към този момент не е казано и написано на други места и по други мотиви. Авторът употребява източници и персонални наблюдения, от които прави лични заключения.
От какво се нервира сръбската страна, която това лято на два пъти спря книгата на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Рибарци “, макар че се касаеше за незначителни бройки – веднъж 50, и другият път единствено три, а в този момент стигна даже и до авансово произвеждане и обискиране на КИЦ-а?
Управляващите в Сърбия популяризират параноидни страхове в сръбското общество от етническите малцинства, които, съгласно тях, застрашавали основите на сръбската държавност. Върху тия страхове и гонене на измислени врагове те се пробват да активизират сръбското общество към концепцията си за основаване на етнически чиста страна. Съвременните почитатели на тази идеология поетапно оправдаха историческите персони, които са заговаряли етнически чиста Сърбия и са с искрено профашистки избрания, като Дража Михайлович, Милан Недич, Димитрийе Льотич, Николай Велимирович, та стигнаха даже и до най-големия нарушител против босилеградското население - Коста Печанац, опожарил Босилеград и близките села и избивал беззащитни старци и деца на 15-16 май 1917 година.
Тревожното е, че Сърбия се насажда нервен боязън от България и българите, и особено от отваряне на въпроса за отговорността за злополуката на българското малцинство в Сърбия. Все отново, не е смешка работа да унищожиш едно 100-хилядно българско малцинство за единствено един век. Ако към това прибавим и отговорността за основаването на македонизма като антибългарска идеология, ясно е, че белградските създатели на тази антибългарска политика нямат път обратно, само че нямат и път напред. Ето за какво те се пробват да затворят устата на всеки, който се пробва да мисли, да приказва и да написа по тематиката.
Забраняването и унищожаването на книги, както и преследването на поети, публицисти и интелектуалци, несъмнено не е метод Сърбия да стане съвременна европейска страна. Това е особено за средновековието, инквизицията и за нацизма от 30-те години на предишния век.
Ако Сърбия желае да употребява техните средства, несъмнено ще показа и тяхната орис./БГНЕС
***
Иван Николов, ръководител на Българския културно-информационен център в Босилеград. Анализът е написан особено за БГНЕС.




