Версии и въпросителни без давност – 79 години от смъртта на цар Борис III
По мотив 79-ата годишнина от гибелта на цар Борис III " Дневник " разгласява със обилни съкращения и с позволение на редакцията на съдружие " Българска история " на Мартин Чорбаджийски, анализираща версиите за неочакваната гибел на българския монарх на 28 август 1943.
Заглавието е на " Дневник ".
Държава без своя огромен водач в миг на съдбоносни исторически промени е като неустойчив мост над голяма бездна. Когато в съботата на 28 август 1943 година, в 16:22 часа, умира цар Борис III, на българския политически небосвод още веднъж се появяват тъмни облаци. Във Втората международна война към този момент е настъпил поврат. На Източния фронт Съветския съюз минава в контранастъпление и стартира дългия си марш на запад против силите на Вермахта. Междувременно войските на Антихитлеристката коалиция към този момент са дебаркирали на о-в Сицилия, а на Балканите българските окупационни задължения са увеличени по гледище на Германия.
В тази обстановка българските ръководещи среди подхващат първите стъпки по отношение на опцията за разкъсване на съюза с Германия и излизане на България от войната при допустимо най-благоприятни условия. Именно в този изключително комплициран пъзел от дипломатически връзки и проблеми, от военни рискове и неразбираемо бъдеще, България губи своя държавен глава.
Дали заради огромната тъга, която обгръща страната след гибелта на цар Борис III, дали заради надвисналите рискове над България и дали като резултат от внимателния метод на царя в държавните каузи и интернационалните връзки, години наред продължава да се поддържа тезата, че той е погубен. Действително, основанията за хипотезата за насилствена гибел не са малко. Гибелта на монарха идва ненадейно, като той е релативно млад, ненавършил 50 години и без предходни тежки боледувания.
Версиите за ликвидиране стартират да се въртят към едно събитие от последните две седмици на неговия живот - визитата в основната военна квартира на Хитлер " Wolfsschanze " ( " Вълчата бърлога " ), намираща се в Растенбург, Източна Прусия. Поканата е отправена от немския пълномощен министър в София Адолф Бекерле на 9 август 1943 година след незабавна визита при царя.
Кулминацията на срещата е обядът в частния апартамент на Хитлер, където диалогът се води уединено. Царският секретар Станислав Балан споделя, че след неговия край двамата наподобяват " изключително смутени, напрегнати, ядосани ". На връщане самолетът, с който лети Борис, подхваща необикновени маневри като няколкократно се издига на огромна височина, след което още веднъж слиза надолу. Около тези условия стартира да циркулира претекстът за " немската диря " в гибелта на монарха.
Цар Борис III – биографични бележкиС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Слуховете за изкуствен край плъзват съвсем неотложно - в България и света
Появяват се даже хора, които настояват, че са " очевидци ", участвали на свалянето на царския мъртвец от самолета на Хитлер. Не закъсняват и интернационалните реакции. Вестниците в Съединени американски щати приказват за ликвидиране от страна на българин при завръщането на царя от немската основна квартира, а Радио Лондон показва, че става дума за атентат, осъществен на софийската гара, само че след това приказва за отравяне от страна на Хитлер. Правителството и печата се постанова да излизат с опровержения, които обаче ускоряват още повече подозренията и фантазиите на обществото.
Два детайла във версията за немската връзка
Двата централни детайла в немската версия са следващото гледище от страна на Хитлер за изпращането на постоянни български войски против Съветския съюз (по време на обяда във " Вълчата бърлога " ), нещо което българският държавен глава изрично отказва; и желанията на царя за реализиране на външнополитически завой в посока Западните сили от Антихитлеристката коалиция, имайки поради събитията през лятото на 1943 година.
За такова нещо царят споделя пред началника на персоналния си кабинет Павел Груев, който две седмици по-късно предава диалога на сина си Стефан Груев (авторът на книгата " Корона от тръни " ). На 16 август монархът споделил за словесния си конфликт с Фюрера и на Станимир Добрович, неговият най-възрастен консултант, някогашен шеф на кабинета на цар Фердинанд.
Когато приказваме за немската теза, по-голямо значение се отдава на сондажите за разкъсване с Райха и изваждане на България от войната благодарение на Съюзниците. Обратът на бойното поле и излизането на Италия след отстраняването на Мусолини от крал Виктор Емануил, ускоряват слуховете за съюзнически десант на Балканите, при който българският цар може да повтори италианския сюжет. През април и май 1943 година по разнообразни канали София реализира контакти с американските разследващи служби по отношение на вероятни мирни договаряния. Интересът на Вашингтон към " Балканската карта " по това време се споделя и от президента Рузвелт. Друг български посланик, Николай П. Николаев също свързва гибелта на цар Борис с неговото желание за външнополитически завой.
Първите сондажи обаче действително съставляват опипване на почвата. Царят и държавното управление имат потребност от по-сигурни гаранции за бъдещето на България, в това число, че тя няма да бъде болшевизирана, нейното обединяване ще се резервира и няма да се трансформира в сцена на военни дейности сред руските и немските войски. Често представители на разузнаването и съветници на американския президент преувеличават готовността на България да се откъсне от Оста.
Хитлер и Сталин - тираните и Втората международна войнаС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Освен това наличната немска документи демонстрира, че Берлин няма подозрение в държанието на царя. Различни откриватели показват, че Германия даже губи от неговата гибел, защото не може да се откри фигура с такива дипломатически умения и политическа просветеност, която да го размени, а това от своя страна основава спомагателна неустойчивост в немския гръб.
Безспорен интерес провокира и противоположната теза - за убийството на цар Борис от страните от Антихитлеристката коалиция, като тук за основни виновници се сочат Съветският съюз или Англия.
По-голяма тежест се предава на версията за " дългата ръка на Москва "
която намира съображение в обичайните страхове на монарха от болшевизацията на България, която той постоянно се е стремял да предотврати.
В изявление българският деец от Втората международна война Дянко Марков споделя за собствен диалог със Станислав Балан, в който царският секретар споделя за посещаване на царя в руското посолство на път за София от двореца Царска Бистрица, на 23 август, където се допуска, че е бил токсичен по време на пиршество. За руска интервенция се търсят и косвени причини - разширението на партизанското придвижване след гибелта на цар Борис и неговите опити за излизане от войната посредством Англия и Съединени американски щати, пренебрегвайки Съюз на съветските социалистически републики.
Критиците на руската версия обаче показват, че тя се осланя основно на вярата в българския монарх като единствена спънка пред навлизането на Червената войска в България - нещо което мъчно може да бъде възприето, имайки поради по-мащабните ползи на трите страни от Антихитлеристката коалиция, както и фактът, че България не заема независимо място в руската тактика за Балканите и нейното значение се преувеличава. Съществуват и съмнения, че още през май 1942 година Молотов и Чърчил договарят разделянето на Балканите. От друга страна, на този стадий Москва не би имала интерес да навреди на единствения немски спътник България, с който поддържа дипломатически връзки, което употребява като канал на информация по отношение на значимите за нея въпроси и от които връзки да се възползва.
Британската версия е лишена от действителни доказателства и почива най-много на ненавистта , която английският министър председател Уинстън Чърчил изпитва към династията на Кобургите и неговото предпочитание по някакъв метод да откри въздействието на Лондон на Балканите, за което цар Борис се явявал забележителна спънка.
Остава и формалната версия - гибел разследване от инфаркт
Като причина лекарите установяват: " Запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка ".
Тук поражда и идващият проблем.
Смъртният акт не е подписан от немските лекари
които оферират това да създадат само българските им сътрудници. Странното решение се пояснява като отвод и по този начин се трансформира в една от аргументите за мощната религия в насилствената гибел на царя.
Истината. Личният доктор на цар Борис III за гибелта муС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Но самият цар Борис след идването си в софийския замък споделя пред Ст. Балан за болки в гърдите и рамото - признаци, предвещаващи инфаркт. Първият симптом за влошеното положение се следи във вечерта на 23 август, когато на монарха стартира да му прилошава, а след това повръща и изпитва сърдечни болки. Придворните лекари в началото дават неправилната диагноза жлъчка. След като положението му се утежнява на идващия ден, от Берлин идва доктор Рудолф Зайц, който е лекувал Борис и преди този момент, а от Виена доктор Ханс Епингер и доктор Максимилиан де Кринис. Представената диагноза е сърдечен удар, с която се съгласяват и българските им сътрудници. Като причина се сочи физически и прочувствен стрес, изцяло разбираемо имайки поради напрегнатите диалози във " Вълчата бърлога " и изкачването на връх Мусала, което царят подхваща незабавно след завръщането си. Съществуват свидетелства, че лекари от Института за правосъдна медицина правят загадка аутопсия и удостоверяват формалното мнение за инфаркт.
Но даже тук се следят разминавания. Пред съветника на царя Йордан Севов доктор Епингер отхвърля опцията за отравяне. На среща с немския военновъздушен аташе полк. Шьонебек, в късния следобяд на 28 август, немските лекари обаче показват подозрения за отравяне, заради подобие със признаците на гръцкия деспот Метаксас, чиято гибел се приема за несъмнено отравяне. Пред Бекерле те приказват за " типична балканска гибел ", само че отхвърлят да дадат безапелационна оценка без аутопсия.
Най-невероятната доктрина за кончината на българския монарх е обоснована със свръхестествени сили и небесно предопределяне. Тя се свързва с придворния ясновидец Любомир Лулчев, който предсказва, че цар Борис ще посрещне своята крах в събота.
Тази версия се подклажда в допълнение от описа на Свилен Николов за последните думи на царя в деня преди неговата гибел. На въпрос за часа, камердинерът дава отговор " Четири и двайсет, Ваше Величество ", на което последвал отговор: "...утре по същото време " без да стане ясно какво се крие зад тези думи.
© Изгубената България
Скърбящи хора на една от гарите по маршрута на влака към Рилския манастир, 5 септември 1943
Накрая, не може да приключим сегашния материал без взор и върху
гледната точка на царското семейство
Добре известни са думите на княгиня Евдокия пред княз Кирил: " Може ли да е бил токсичен? Той беше там (има поради Германия). Да не са му погодили нещо? "
Протоколите от Народния съд демонстрират, че по време на разпита на княз Кирил е наранена и тематиката за царската гибел. При въпроса на ръководителя " Не подозирахте ли Вие насилствена гибел? ", подсъдимият дава отговор " Не може да бъде насилствена гибел ". Разпитът продължава, както следва:
Председател: " - От отрова? "
Княз Кирил: (мълчи)
Съдия: " - Или от постепенно настояща отрова? "
Княз Кирил:(мълчи)
Председател: " - Не? "
Княз Кирил: (мълчи)
Председател: " - От Москва и Лондон изрекоха съмнение, че има мистерия за тая гибел. "
Княз Кирил: " - Загадка е за всички, които познават царя. "
Председател: " - И за Вас? "
Княз Кирил: " - Но "
Председател: " - И за Вас? "
Княз Кирил: " - Да! "
Бурни времена. МемоариС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
В самия завършек на разпита княз Кирил, визирайки противоположния полет от " Вълчата бърлога ", споделя подозрението си " че газовата маска, която е носил, е съдържала доста мощен разтвор от О2, който е провокирал известна емболия, тъй като брат ми се помина от сърдечна емболия. Но това не може да се твърди. Това може да се каже единствено от експерт ". На последния въпрос от неговия разпит: " У Вас остава единствено съмнението? ", той дава отговор с сбитото " Да. "
Царица Йоанна в своите мемоари декларира: " Моето надълбоко разбиране е следното: Борис, моят брачен партньор, не умря от естествена гибел. Неговият край по един или различен метод бе незаконно провокиран ".
В свое изявление княгиня Мария Луиза вижда зад гибелта на цар Борис намесата на Москва :
" Съветският съюз имаше, на елементарен български език, изгода от от тая работа. Да отстранен татко ми. Една година по-късно към този момент бяха тук. "
Неговият наследник Симеон II Сакскобургготски от своя страна декларира: " Може би е имало някакъв скрит план или интерес да се отстрани цар Борис като доста умел политик, който очевидно е търсел да избави България от последствията на Втората международна война Може би пък и аналогията с Италия, която в даден миг се трансформира в Съюзник да е тормозило дадени среди в Берлин, това също е един напълно естествен аргумент, само че няма доказателство "
И фактически, съвсем всички от описаните версии за гибелта на цар Борис III се основават на сведения, диалози или клюки от едни или други хора, за които остава неразбираемо дали споделят безспорната и цялата истина. Ако е съществувал скрит план за гибелта на царя, то вероятността да се намерят документи за него е много дребна, а всички тези неизвестности като че ли постоянно ще ни карат да гледаме на формалната причина за инфаркт с съмнение, тъй като сякаш не може да приемем, че краят на една толкоз невероятна персона от българската история идва по един толкоз елементарен метод.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Заглавието е на " Дневник ".
Държава без своя огромен водач в миг на съдбоносни исторически промени е като неустойчив мост над голяма бездна. Когато в съботата на 28 август 1943 година, в 16:22 часа, умира цар Борис III, на българския политически небосвод още веднъж се появяват тъмни облаци. Във Втората международна война към този момент е настъпил поврат. На Източния фронт Съветския съюз минава в контранастъпление и стартира дългия си марш на запад против силите на Вермахта. Междувременно войските на Антихитлеристката коалиция към този момент са дебаркирали на о-в Сицилия, а на Балканите българските окупационни задължения са увеличени по гледище на Германия.
В тази обстановка българските ръководещи среди подхващат първите стъпки по отношение на опцията за разкъсване на съюза с Германия и излизане на България от войната при допустимо най-благоприятни условия. Именно в този изключително комплициран пъзел от дипломатически връзки и проблеми, от военни рискове и неразбираемо бъдеще, България губи своя държавен глава.
Дали заради огромната тъга, която обгръща страната след гибелта на цар Борис III, дали заради надвисналите рискове над България и дали като резултат от внимателния метод на царя в държавните каузи и интернационалните връзки, години наред продължава да се поддържа тезата, че той е погубен. Действително, основанията за хипотезата за насилствена гибел не са малко. Гибелта на монарха идва ненадейно, като той е релативно млад, ненавършил 50 години и без предходни тежки боледувания.
Версиите за ликвидиране стартират да се въртят към едно събитие от последните две седмици на неговия живот - визитата в основната военна квартира на Хитлер " Wolfsschanze " ( " Вълчата бърлога " ), намираща се в Растенбург, Източна Прусия. Поканата е отправена от немския пълномощен министър в София Адолф Бекерле на 9 август 1943 година след незабавна визита при царя.
Кулминацията на срещата е обядът в частния апартамент на Хитлер, където диалогът се води уединено. Царският секретар Станислав Балан споделя, че след неговия край двамата наподобяват " изключително смутени, напрегнати, ядосани ". На връщане самолетът, с който лети Борис, подхваща необикновени маневри като няколкократно се издига на огромна височина, след което още веднъж слиза надолу. Около тези условия стартира да циркулира претекстът за " немската диря " в гибелта на монарха.
Слуховете за изкуствен край плъзват съвсем неотложно - в България и света
Появяват се даже хора, които настояват, че са " очевидци ", участвали на свалянето на царския мъртвец от самолета на Хитлер. Не закъсняват и интернационалните реакции. Вестниците в Съединени американски щати приказват за ликвидиране от страна на българин при завръщането на царя от немската основна квартира, а Радио Лондон показва, че става дума за атентат, осъществен на софийската гара, само че след това приказва за отравяне от страна на Хитлер. Правителството и печата се постанова да излизат с опровержения, които обаче ускоряват още повече подозренията и фантазиите на обществото.
Два детайла във версията за немската връзка
Двата централни детайла в немската версия са следващото гледище от страна на Хитлер за изпращането на постоянни български войски против Съветския съюз (по време на обяда във " Вълчата бърлога " ), нещо което българският държавен глава изрично отказва; и желанията на царя за реализиране на външнополитически завой в посока Западните сили от Антихитлеристката коалиция, имайки поради събитията през лятото на 1943 година.
За такова нещо царят споделя пред началника на персоналния си кабинет Павел Груев, който две седмици по-късно предава диалога на сина си Стефан Груев (авторът на книгата " Корона от тръни " ). На 16 август монархът споделил за словесния си конфликт с Фюрера и на Станимир Добрович, неговият най-възрастен консултант, някогашен шеф на кабинета на цар Фердинанд.
Когато приказваме за немската теза, по-голямо значение се отдава на сондажите за разкъсване с Райха и изваждане на България от войната благодарение на Съюзниците. Обратът на бойното поле и излизането на Италия след отстраняването на Мусолини от крал Виктор Емануил, ускоряват слуховете за съюзнически десант на Балканите, при който българският цар може да повтори италианския сюжет. През април и май 1943 година по разнообразни канали София реализира контакти с американските разследващи служби по отношение на вероятни мирни договаряния. Интересът на Вашингтон към " Балканската карта " по това време се споделя и от президента Рузвелт. Друг български посланик, Николай П. Николаев също свързва гибелта на цар Борис с неговото желание за външнополитически завой.
Първите сондажи обаче действително съставляват опипване на почвата. Царят и държавното управление имат потребност от по-сигурни гаранции за бъдещето на България, в това число, че тя няма да бъде болшевизирана, нейното обединяване ще се резервира и няма да се трансформира в сцена на военни дейности сред руските и немските войски. Често представители на разузнаването и съветници на американския президент преувеличават готовността на България да се откъсне от Оста.
Освен това наличната немска документи демонстрира, че Берлин няма подозрение в държанието на царя. Различни откриватели показват, че Германия даже губи от неговата гибел, защото не може да се откри фигура с такива дипломатически умения и политическа просветеност, която да го размени, а това от своя страна основава спомагателна неустойчивост в немския гръб.
Безспорен интерес провокира и противоположната теза - за убийството на цар Борис от страните от Антихитлеристката коалиция, като тук за основни виновници се сочат Съветският съюз или Англия.
По-голяма тежест се предава на версията за " дългата ръка на Москва "
която намира съображение в обичайните страхове на монарха от болшевизацията на България, която той постоянно се е стремял да предотврати.
В изявление българският деец от Втората международна война Дянко Марков споделя за собствен диалог със Станислав Балан, в който царският секретар споделя за посещаване на царя в руското посолство на път за София от двореца Царска Бистрица, на 23 август, където се допуска, че е бил токсичен по време на пиршество. За руска интервенция се търсят и косвени причини - разширението на партизанското придвижване след гибелта на цар Борис и неговите опити за излизане от войната посредством Англия и Съединени американски щати, пренебрегвайки Съюз на съветските социалистически републики.
Критиците на руската версия обаче показват, че тя се осланя основно на вярата в българския монарх като единствена спънка пред навлизането на Червената войска в България - нещо което мъчно може да бъде възприето, имайки поради по-мащабните ползи на трите страни от Антихитлеристката коалиция, както и фактът, че България не заема независимо място в руската тактика за Балканите и нейното значение се преувеличава. Съществуват и съмнения, че още през май 1942 година Молотов и Чърчил договарят разделянето на Балканите. От друга страна, на този стадий Москва не би имала интерес да навреди на единствения немски спътник България, с който поддържа дипломатически връзки, което употребява като канал на информация по отношение на значимите за нея въпроси и от които връзки да се възползва.
Британската версия е лишена от действителни доказателства и почива най-много на ненавистта , която английският министър председател Уинстън Чърчил изпитва към династията на Кобургите и неговото предпочитание по някакъв метод да откри въздействието на Лондон на Балканите, за което цар Борис се явявал забележителна спънка.
Остава и формалната версия - гибел разследване от инфаркт
Като причина лекарите установяват: " Запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка ".
Тук поражда и идващият проблем.
Смъртният акт не е подписан от немските лекари
които оферират това да създадат само българските им сътрудници. Странното решение се пояснява като отвод и по този начин се трансформира в една от аргументите за мощната религия в насилствената гибел на царя.
Но самият цар Борис след идването си в софийския замък споделя пред Ст. Балан за болки в гърдите и рамото - признаци, предвещаващи инфаркт. Първият симптом за влошеното положение се следи във вечерта на 23 август, когато на монарха стартира да му прилошава, а след това повръща и изпитва сърдечни болки. Придворните лекари в началото дават неправилната диагноза жлъчка. След като положението му се утежнява на идващия ден, от Берлин идва доктор Рудолф Зайц, който е лекувал Борис и преди този момент, а от Виена доктор Ханс Епингер и доктор Максимилиан де Кринис. Представената диагноза е сърдечен удар, с която се съгласяват и българските им сътрудници. Като причина се сочи физически и прочувствен стрес, изцяло разбираемо имайки поради напрегнатите диалози във " Вълчата бърлога " и изкачването на връх Мусала, което царят подхваща незабавно след завръщането си. Съществуват свидетелства, че лекари от Института за правосъдна медицина правят загадка аутопсия и удостоверяват формалното мнение за инфаркт.
Но даже тук се следят разминавания. Пред съветника на царя Йордан Севов доктор Епингер отхвърля опцията за отравяне. На среща с немския военновъздушен аташе полк. Шьонебек, в късния следобяд на 28 август, немските лекари обаче показват подозрения за отравяне, заради подобие със признаците на гръцкия деспот Метаксас, чиято гибел се приема за несъмнено отравяне. Пред Бекерле те приказват за " типична балканска гибел ", само че отхвърлят да дадат безапелационна оценка без аутопсия.
Най-невероятната доктрина за кончината на българския монарх е обоснована със свръхестествени сили и небесно предопределяне. Тя се свързва с придворния ясновидец Любомир Лулчев, който предсказва, че цар Борис ще посрещне своята крах в събота.
Тази версия се подклажда в допълнение от описа на Свилен Николов за последните думи на царя в деня преди неговата гибел. На въпрос за часа, камердинерът дава отговор " Четири и двайсет, Ваше Величество ", на което последвал отговор: "...утре по същото време " без да стане ясно какво се крие зад тези думи.
© Изгубената България
Скърбящи хора на една от гарите по маршрута на влака към Рилския манастир, 5 септември 1943
Накрая, не може да приключим сегашния материал без взор и върху
гледната точка на царското семейство
Добре известни са думите на княгиня Евдокия пред княз Кирил: " Може ли да е бил токсичен? Той беше там (има поради Германия). Да не са му погодили нещо? "
Протоколите от Народния съд демонстрират, че по време на разпита на княз Кирил е наранена и тематиката за царската гибел. При въпроса на ръководителя " Не подозирахте ли Вие насилствена гибел? ", подсъдимият дава отговор " Не може да бъде насилствена гибел ". Разпитът продължава, както следва:
Председател: " - От отрова? "
Княз Кирил: (мълчи)
Съдия: " - Или от постепенно настояща отрова? "
Княз Кирил:(мълчи)
Председател: " - Не? "
Княз Кирил: (мълчи)
Председател: " - От Москва и Лондон изрекоха съмнение, че има мистерия за тая гибел. "
Княз Кирил: " - Загадка е за всички, които познават царя. "
Председател: " - И за Вас? "
Княз Кирил: " - Но "
Председател: " - И за Вас? "
Княз Кирил: " - Да! "
В самия завършек на разпита княз Кирил, визирайки противоположния полет от " Вълчата бърлога ", споделя подозрението си " че газовата маска, която е носил, е съдържала доста мощен разтвор от О2, който е провокирал известна емболия, тъй като брат ми се помина от сърдечна емболия. Но това не може да се твърди. Това може да се каже единствено от експерт ". На последния въпрос от неговия разпит: " У Вас остава единствено съмнението? ", той дава отговор с сбитото " Да. "
Царица Йоанна в своите мемоари декларира: " Моето надълбоко разбиране е следното: Борис, моят брачен партньор, не умря от естествена гибел. Неговият край по един или различен метод бе незаконно провокиран ".
В свое изявление княгиня Мария Луиза вижда зад гибелта на цар Борис намесата на Москва :
" Съветският съюз имаше, на елементарен български език, изгода от от тая работа. Да отстранен татко ми. Една година по-късно към този момент бяха тук. "
Неговият наследник Симеон II Сакскобургготски от своя страна декларира: " Може би е имало някакъв скрит план или интерес да се отстрани цар Борис като доста умел политик, който очевидно е търсел да избави България от последствията на Втората международна война Може би пък и аналогията с Италия, която в даден миг се трансформира в Съюзник да е тормозило дадени среди в Берлин, това също е един напълно естествен аргумент, само че няма доказателство "
И фактически, съвсем всички от описаните версии за гибелта на цар Борис III се основават на сведения, диалози или клюки от едни или други хора, за които остава неразбираемо дали споделят безспорната и цялата истина. Ако е съществувал скрит план за гибелта на царя, то вероятността да се намерят документи за него е много дребна, а всички тези неизвестности като че ли постоянно ще ни карат да гледаме на формалната причина за инфаркт с съмнение, тъй като сякаш не може да приемем, че краят на една толкоз невероятна персона от българската история идва по един толкоз елементарен метод.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ