Потресаващите спомени на съветски дипломат за участието на Москва в преврата срещу Живков
По мотив 30 година от рухването на Тодор Живков, прелиствам спомените на руския посланик Валентин Терехов, който разказва с най-големи детайлности присъединяване на Москва в преврата.
Някои негови наблюдения от това време наподобяват възмутително достоверни, а към днешна дата сякаш подготвят и към конфузни намеци и размисли...
„ Тодор Живков - несъмнено - забележителна персона: естествено интелигентен (наистина не изключително просветен, а по-точно - необразован), селски шмекер и подъл, корав и дори нечовечен.
Често безмилостен.
Абсолютно непоследователен. Кланяше се единствено на един Бог - персоналната и фамилната власт. За да я опази и запази, беше подготвен на всичко, в това число и на закононарушения. Нашият човек в България! Беше незабравим демагог и добър предприемач.
Доставяхме годишно на България 13 млн. тона петрол, половината от който той незабавно препродаваше (по международни цени, схваща се). Живков държеше в ръцете си всички и всичко. На него нищо не му струваше да разфасова Политбюро, Централен комитет, държавното управление, локалните управляващи...
Кръстих го “човекоядецът - вегетарианец”, защото откакто изхвърляше хората от играта, той ги унищожаваше морално, само че не и физически...
Грях ми на душата, само че ще кажа някои не изключително приятни неща за българите. Може би заради печалния исторически опит, забелязах у тях доносничество, нечестност, изменничество.
Въпреки че като цяло те са един естествен, добър народ, те са прекомерно законопослушни и незадоволително публично инициативни...
Във висшите български кръгове доносничеството като историческо завещание бе толкоз интензивно от подлостта на публичния пласт, че се показваше от време на време в уродливи форми...
Около Живков постоянно се навърташе една групичка “полухора”, от чиито услуги той се ползваше и разместваше като колода омазнени карти. Ех, какви момчета бяха!
И съвсем всеки се стремеше да е по-плътно до Живков - на каквато и да е цена. Каквато и да е! Неведнъж следих по какъв начин тези “момчета” си подливаха вода един на различен.
Гледаш - другари неразделни, и гибелта не може да ги раздели, а се топят. Безкористно. От душа. Лично мен това всякога доста ме разстройваше.
Често “носеха” в посолството и на нас - руските дипломати. Вероятно се надяваха, че ще им го зачетем като точка... Живков се отнасяше с огромно съмнение към двойката Младенов - Луканов.
Андрей той просто мразеше, а с Петър непрекъснато плетеше игрички. В сериозните моменти посолството ни помагаше и на Андрей, и на Петър...”
Някои негови наблюдения от това време наподобяват възмутително достоверни, а към днешна дата сякаш подготвят и към конфузни намеци и размисли...
„ Тодор Живков - несъмнено - забележителна персона: естествено интелигентен (наистина не изключително просветен, а по-точно - необразован), селски шмекер и подъл, корав и дори нечовечен.
Често безмилостен.
Абсолютно непоследователен. Кланяше се единствено на един Бог - персоналната и фамилната власт. За да я опази и запази, беше подготвен на всичко, в това число и на закононарушения. Нашият човек в България! Беше незабравим демагог и добър предприемач.
Доставяхме годишно на България 13 млн. тона петрол, половината от който той незабавно препродаваше (по международни цени, схваща се). Живков държеше в ръцете си всички и всичко. На него нищо не му струваше да разфасова Политбюро, Централен комитет, държавното управление, локалните управляващи...
Кръстих го “човекоядецът - вегетарианец”, защото откакто изхвърляше хората от играта, той ги унищожаваше морално, само че не и физически...
Грях ми на душата, само че ще кажа някои не изключително приятни неща за българите. Може би заради печалния исторически опит, забелязах у тях доносничество, нечестност, изменничество.
Въпреки че като цяло те са един естествен, добър народ, те са прекомерно законопослушни и незадоволително публично инициативни...
Във висшите български кръгове доносничеството като историческо завещание бе толкоз интензивно от подлостта на публичния пласт, че се показваше от време на време в уродливи форми...
Около Живков постоянно се навърташе една групичка “полухора”, от чиито услуги той се ползваше и разместваше като колода омазнени карти. Ех, какви момчета бяха!
И съвсем всеки се стремеше да е по-плътно до Живков - на каквато и да е цена. Каквато и да е! Неведнъж следих по какъв начин тези “момчета” си подливаха вода един на различен.
Гледаш - другари неразделни, и гибелта не може да ги раздели, а се топят. Безкористно. От душа. Лично мен това всякога доста ме разстройваше.
Често “носеха” в посолството и на нас - руските дипломати. Вероятно се надяваха, че ще им го зачетем като точка... Живков се отнасяше с огромно съмнение към двойката Младенов - Луканов.
Андрей той просто мразеше, а с Петър непрекъснато плетеше игрички. В сериозните моменти посолството ни помагаше и на Андрей, и на Петър...”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ