220.7 милиона тона рискови за здравето химикали са били употребени в Европа за година
По последни данни на Евростат, отразени в отчет за устойчивото развиване на района (май, 2020), през 2018 година продажбите на химикали в Европа са достигнали стойност от 565 милиарда евро.
Въпреки че от 2004 се регистрира прочут спад в потреблението, от 2013 до 2018 година потреблението още веднъж нараства с 1,9 %. Несъмнено, химикалите са неизменима част от всекидневието ни и носят избрани изгоди на обществото, само че те крият и голям брой опасности както за човешкото здраве, по този начин и за околната среда.
Според данните на Евростат, на всеки жител на Европейския съюз се падат по 494 кг рискови за здравето химикали на година, което се равнява на 1.35 кг всекидневно, 365 дни в годината.
Броят на химикалите, които се употребяват, не е напълно явен. Според отчета на Европейската организация по химикали (ECHA) описът наброява 147 500 субстанции. Към тях спадат и такива, които не са наложителни за регистрация (към REACH), защото се смятат за безвредни по отношение на условията за подредба и пакетиране по регламента на CLP (Classification Labeling & Packaging). Как обаче се отнасят тези данни към всекидневието ни?
Изследвания демонстрират, че прекарваме 80-90 % от времето си в затворени пространства. Националният институт за публично здраве в Холандия насочва вниманието върху обстоятелството, че замърсяването на въздуха не стопира пред входната ни врата. За мнозина може да е изненада, че въздухът в град със междинна активност на придвижване, може да е по-чист от този, който дишаме в офиса или у дома.
Навсякъде към нас сме изложени на всевъзможни синтетични субстанции и аромати. Амоняк, хлор, фталати, сода каустик и редица други, употребявани постоянно даже единствено в почистващите препарати, носят опасности като раздразнение за очите, кожата, органите, участващи в дихателната система.
Натрупването на токсичните субстанции, които идват от ароматизаторите, матраците, техниката, боите или лаковете, добавките за огнеустойчивост, радонът (идващ от почвите и строителните материали), формалдехидът в шпертплата, козметиката, даже влагата и плесените носят трайни вреди за здравето.
Дългосрочното излагане на химикали се смята като причина и за ракови болести, ендокринни и хормонални несъответствия, астма, затруднения при бременност и редица други.
Наред с директните здравни проблеми като алергии, отравяния, разнообразни положения и недоволства, то носи и дълготрайни екологични проблеми поради дълбокото си навлизане (биоакумулация) във въздуха, водата и хранителната верига. Т.е. ще отнеме време преди намаляването на нездравословните отлагания и излъчвания да докара до понижено въздействие върху нас и околната среда.
И до момента в който има артикули и детайли от бита, от които мъчно можем да се откажем, има и такива, които можем да ограничим, заместим или заобикаляме.
Често желанието ни за чист и спретнат дом води до повишена приложимост на извънредно нападателни препарати, които освен вредят на здравето ни очевидно, а постоянно убиват и потребните бактерии, с което отслабват имунната ни система. Повишеният боязън от микроорганизми, засилен от рекламите с гръмки послания като „ отстранява 99% от бактериите “ в множеството случаи вреди и основава илюзорна сигурност. Обикновен оцет или сапунен препарат, лимонен сок, разперен в топла вода, както и постоянното миене на ръцете, могат да запазят здравето ни и околната среда, и то без да въздействат на салдото и да доведат до устойчивост на избрани микроорганизми.
При по-специфични проблеми в дома с плесен и плесени пък можем да прибегнем още веднъж към по-щадящи средства, без да се подлагаме на риск от алергия или отравяне с битова химия (което е на второ място след отравянето с медикаменти, по данни на проучвателен екип от Майнц, 2011).
При сходни домашни несгоди, провокирани от влагата, можем да прибегнем до естествени средства. Д-р Малте Хоцел, създател на OSHADHI и откривател в региона на ароматерапията, цитира етеричното масло от чаено дърво като дейно средство за битка с микроорганизмите. За разчистване и гланциране на мебели той предлага лечебната мощ на други естествени съкровища - единствено капка лимон или индрише, разтворена във восък, терпентин и сапунена вода, може да размени нездравословните и нападателни химични препарати.
В Япония все по-често се прибягва до сходен метод и даже непосредствено вграждане на ароматни системи в новите здания. Масла като лавандула или розмарин се употребяват в зоните за клиенти, с цел да се понижи бактериалното замърсяване. Това понижава напрежението и носи изгоди за посетителите и работещите.
Д-р Хоцел написа, че през последните няколко десетилетия етеричните масла са попаднали „ под микроскопа “ на откриватели и лекари заради тяхното извънредно мощно деяние против разнообразни патогенни микроби, в това число гъбички, бактерии и даже вируси, които потвърдено стават все по-устойчиви на огромното многообразие от антибиотици (Essays on Holistic Aromatherapy by Dr. Malte Hozzel).
Научните проучвания демонстрират, че етеричното масло от карамфил да вземем за пример е мощно противогъбично средство против всички тествани гъбични типове, като кандида албиканс, пеницилиум цитринум и други, има мощно антибактериално деяние и е най-мощният анти-оксидант прочут в природата. Маслото от равинтсара пък е мощен стимулант и е ценено най-много поради своите антивирусни, антибактериални, противогъбични и антисептични свойства.
В момента са в развой голям брой научни проучвания на етерични масла, които имат потвърдени антивирусни и антибактериални свойства, в търсене на отговор и от природата за предварителна защита против Covid-19 и преодоляване разпространяването на вируса.
Следващото десетилетие е основно за връщане към по-балансирано и стабилно развиване в Европа и света и значително зависи от всички нас дали ще се превърнем в пазители на персоналното и общо богатство.
Въпреки че от 2004 се регистрира прочут спад в потреблението, от 2013 до 2018 година потреблението още веднъж нараства с 1,9 %. Несъмнено, химикалите са неизменима част от всекидневието ни и носят избрани изгоди на обществото, само че те крият и голям брой опасности както за човешкото здраве, по този начин и за околната среда.
Според данните на Евростат, на всеки жител на Европейския съюз се падат по 494 кг рискови за здравето химикали на година, което се равнява на 1.35 кг всекидневно, 365 дни в годината.
Броят на химикалите, които се употребяват, не е напълно явен. Според отчета на Европейската организация по химикали (ECHA) описът наброява 147 500 субстанции. Към тях спадат и такива, които не са наложителни за регистрация (към REACH), защото се смятат за безвредни по отношение на условията за подредба и пакетиране по регламента на CLP (Classification Labeling & Packaging). Как обаче се отнасят тези данни към всекидневието ни?
Изследвания демонстрират, че прекарваме 80-90 % от времето си в затворени пространства. Националният институт за публично здраве в Холандия насочва вниманието върху обстоятелството, че замърсяването на въздуха не стопира пред входната ни врата. За мнозина може да е изненада, че въздухът в град със междинна активност на придвижване, може да е по-чист от този, който дишаме в офиса или у дома.
Навсякъде към нас сме изложени на всевъзможни синтетични субстанции и аромати. Амоняк, хлор, фталати, сода каустик и редица други, употребявани постоянно даже единствено в почистващите препарати, носят опасности като раздразнение за очите, кожата, органите, участващи в дихателната система.
Натрупването на токсичните субстанции, които идват от ароматизаторите, матраците, техниката, боите или лаковете, добавките за огнеустойчивост, радонът (идващ от почвите и строителните материали), формалдехидът в шпертплата, козметиката, даже влагата и плесените носят трайни вреди за здравето.
Дългосрочното излагане на химикали се смята като причина и за ракови болести, ендокринни и хормонални несъответствия, астма, затруднения при бременност и редица други.
Наред с директните здравни проблеми като алергии, отравяния, разнообразни положения и недоволства, то носи и дълготрайни екологични проблеми поради дълбокото си навлизане (биоакумулация) във въздуха, водата и хранителната верига. Т.е. ще отнеме време преди намаляването на нездравословните отлагания и излъчвания да докара до понижено въздействие върху нас и околната среда.
И до момента в който има артикули и детайли от бита, от които мъчно можем да се откажем, има и такива, които можем да ограничим, заместим или заобикаляме.
Често желанието ни за чист и спретнат дом води до повишена приложимост на извънредно нападателни препарати, които освен вредят на здравето ни очевидно, а постоянно убиват и потребните бактерии, с което отслабват имунната ни система. Повишеният боязън от микроорганизми, засилен от рекламите с гръмки послания като „ отстранява 99% от бактериите “ в множеството случаи вреди и основава илюзорна сигурност. Обикновен оцет или сапунен препарат, лимонен сок, разперен в топла вода, както и постоянното миене на ръцете, могат да запазят здравето ни и околната среда, и то без да въздействат на салдото и да доведат до устойчивост на избрани микроорганизми.
При по-специфични проблеми в дома с плесен и плесени пък можем да прибегнем още веднъж към по-щадящи средства, без да се подлагаме на риск от алергия или отравяне с битова химия (което е на второ място след отравянето с медикаменти, по данни на проучвателен екип от Майнц, 2011).
При сходни домашни несгоди, провокирани от влагата, можем да прибегнем до естествени средства. Д-р Малте Хоцел, създател на OSHADHI и откривател в региона на ароматерапията, цитира етеричното масло от чаено дърво като дейно средство за битка с микроорганизмите. За разчистване и гланциране на мебели той предлага лечебната мощ на други естествени съкровища - единствено капка лимон или индрише, разтворена във восък, терпентин и сапунена вода, може да размени нездравословните и нападателни химични препарати.
В Япония все по-често се прибягва до сходен метод и даже непосредствено вграждане на ароматни системи в новите здания. Масла като лавандула или розмарин се употребяват в зоните за клиенти, с цел да се понижи бактериалното замърсяване. Това понижава напрежението и носи изгоди за посетителите и работещите.
Д-р Хоцел написа, че през последните няколко десетилетия етеричните масла са попаднали „ под микроскопа “ на откриватели и лекари заради тяхното извънредно мощно деяние против разнообразни патогенни микроби, в това число гъбички, бактерии и даже вируси, които потвърдено стават все по-устойчиви на огромното многообразие от антибиотици (Essays on Holistic Aromatherapy by Dr. Malte Hozzel).
Научните проучвания демонстрират, че етеричното масло от карамфил да вземем за пример е мощно противогъбично средство против всички тествани гъбични типове, като кандида албиканс, пеницилиум цитринум и други, има мощно антибактериално деяние и е най-мощният анти-оксидант прочут в природата. Маслото от равинтсара пък е мощен стимулант и е ценено най-много поради своите антивирусни, антибактериални, противогъбични и антисептични свойства.
В момента са в развой голям брой научни проучвания на етерични масла, които имат потвърдени антивирусни и антибактериални свойства, в търсене на отговор и от природата за предварителна защита против Covid-19 и преодоляване разпространяването на вируса.
Следващото десетилетие е основно за връщане към по-балансирано и стабилно развиване в Европа и света и значително зависи от всички нас дали ще се превърнем в пазители на персоналното и общо богатство.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ