Президентът на Албания на официално посещение у нас
По покана на президента Румен Радев президентът на Албания Илир Мета ще бъде на публично посещаване в България на 5 и 6 април, оповестиха от прессекретариата на президента.
Теми от дневния ред на двустранните връзки, районното партньорство в Югоизточна Европа, както и европейската интеграция на страните от Западните Балкани, се чака да бъдат във фокуса на срещата на двамата президенти.
Държавният глава Румен Радев ще посрещне албанския си сътрудник на публична гала пред храм-паметника "Св. Александър Невски ". Президентът Мета ще постави венец пред паметника на Незнайния боец.
По-късно на "Дондуков " 2 двамата президенти ще беседват "на четири очи ", след което ще се състоят пленарни диалози сред българската и албанска делегации.
В Гербовата зала президентите Румен Радев и Илир Мета ще дадат взаимна конференция.
Дипломатически и консулски връзки сред България и Албания
България и Албания откриват дипломатически връзки през април 1914 година Отношенията сред двете страни са прекратени през 1915 година след оповестяването на 26 април с.г. на Албания за италиански протекторат. Възстановени са след Първата международна война, когато Албания афишира независимостта си. Официалното възобновяване е на 22 октомври 1922 година, от датата на назначението на Константин Бошнак за ръководещ албанската легация в София. Дипломатическите връзки сред двете страни са прекратени през април 1939 година в резултат на окупацията на Албания от Италия по време на Втората международна война и са възобновени на 17 ноември 1945 година С нота от 12 март 1954 година Албания
приема предлагането на българското държавно управление от 6 март с.г. легациите на двете
страни да се повдигнат в сан на посолства.
Албания открива първото си почетно консулство в Пловдив с решение на Министерския съвет от 21 декември 2007 година На 9 май 2012 година държавното управление на България приема решение във Вльора, Албания, да бъде намерено почетно консулство на България.
Основа за развиването на връзките сред България и Албания е подписаният на 14 февруари 1993 година в Тирана Договор за другарство и съдействие сред Република България и Република Албания, който е утвърден от националното заседание на България на 16 юни 1993 година, в действие от 13 октомври 1993 година
Двама албански президенти са посетили България след 2000 година.
От 10 до 11 септември 2004 година в София на публично посещаване по покана на президента на България Георги Първанов е президентът на Албания Алфред Моисиу. Сред тематиките на диалозите сред двамата държавни ръководители са двустранните връзки, българската поддръжка на напъните на Албания по пътя й към Европейски Съюз и НАТО, настоящи въпроси на интернационалната политика, ситуацията в Югоизточна Европа. По време на визитата си президентът Алфред Моисиу има срещи с министър-председателя на България Симеон Сакскобургготски, с ръководителя на Народното събрание Огнян Герджиков и с министъра на външните работи Соломон Паси. В рамките на визитата му е извършен българо-албански бизнес конгрес, в който вземат участие 14 представители на бизнеса от Албания с ползи в хранително-вкусовата индустрия, селското стопанство и други На форума е посочено, че в България са регистрирани 57 албански компании.
На 6 и 7 октомври 2015 година в София на публично посещаване по покана на президента Росен Плевнелиев е албанският държавен глава Буяр Нишани. Сред акцентите в диалозите на двамата президенти са разисквани опциите за задълбочаването на търговско-икономическите връзки сред България и Албания, както и за значимостта да бъдат окуражени повече български компании в енергетиката, възобновимите енергийни източници, енергийната съгласуваност, транспортната инфраструктура - строителството на автомагистрали и жп линии, да работят в Албания. По време на визитата си президентът на Албания има срещи с министър-председателя на България Бойко Борисов и с ръководителят на Народното събрание Цецка Цачева. По време на визитата на президента на Албания Буяр Нишани е проведен българо-албански бизнес конгрес, на който е посочено, че все още на албанския пазар работят повече от 60 български компании. Обсъдена е и тематиката за инфраструктурните планове като кулоар номер 8.
Икономическо съдействие сред двете страни
За интервала 1996 - 2011 година България е вложила 9,9 млн. евро в Албания. По-големите български вложения в Албания са в секторите хранително-вкусова индустрия, банково дело, добивната индустрия, строителство и инфраструктура и други През последните 2 години албанският експорт се е нараснал двойно. Чуждестранните вложения са се нараснали с пъти. През интервала 2004 - 2011 година броят на туристите, посетили Албания, е общо 4 млн. души.
Стокообменът сред двете страни за първите седем месеца на 2012 година е малко над 51 милиона $, съвсем същият, както и за първите седем месеца на 2011 година. Износът на България доминира - 36,66 млн. $. За първите шест месеца на 2012 година Албания заема 44-то място в българския експорт и 56-то в българския импорт.
Според формалната статистика на Албания за интервала от 2010 година до 2012 година България заема 8- 9 място по размер на албанския експорт. По размер на вноса в Албания, България се подрежда на 11-о място по тонаж и на 15-о място по стойност на изнесената продукция. Във вноса от Албания доминират вторичните първични материали - мед, месинг, алуминий, битум и обработена кожа. Най-изнасяните групи артикули за Албания са: живи животни от рода на едрия рогат добитък; боклуци и парчета от чугун, желязо или стомана (скрап), боклуци (отлети на блокове) от желязо или стомана; артикули на хранително-вкусовата, фармацевтичната, стъкларската и химическата промишленост; жици, кабели и други изолирани електрически проводници и други
По време на двудневното публично посещаване на министър-председателя на България Бойко Борисов в Тирана на 22 и 23 октомври 2012 година министърът на стопанската система, енергетиката и туризма Делян Добрев подписва Междуправителствено съглашение сред двете страни за икономическо съдействие, което заменя двустранната междуправителствена Спогодба за търговско-икономическо съдействие от 27 април 1994 година и в действие от 15 август 1994 година Подписването на документа основава спомагателни
благоприятни условия за двете страни да обезпечат най-благоприятни условия за ползотворно икономическо съдействие и за поощряване на комерсиалните връзки. Със съглашение за икономическо съдействие сред Министерския съвет на Албания и държавното управление на България се основава смесена българо-албанска комисия за икономическо съдействие.
На 19 и 20 март 2015 година в Тирана е извършена 6-ата сесия на Смесената междуправителствена българско-албанска комисия за икономическо съдействие. Съпредседатели на Комисията са министърът на превоза, осведомителните технологии и известията Ивайло Московски и министърът на икономическото развиване, търговията, туризма и предприемачеството на Албания Арбен Ахметай. В рамките на сесията са разисквани въпроси за активизиране на съдействието сред България и
Албания за ускорение построяването на транспортното направление Бари/Бриндизи - Дурас - Тирана - Скопие - София - Бургас /Варна (Общоевропейски транспортен кулоар номер 8).
Сътрудничество в туризма сред двете страни
През 2010 година албанските туристи, посетили България, са 7172 души. През 2011 година те към този момент са 20 470 души. През същия интервал българските туристи, посетили Албания, са надлежно през 2010 година - 1224 души, а през 2011 година – 908 души. През 2014 година българските туристи, посетили Албания, са били седем пъти повече по отношение на 2013 година В същото време албанските туристи, посетили България през 2013 година, са 25 000. През 2019 година над 36 000 албански туристи са предпочели България като дестинация. В същото време за българите Албания е една от най-интересните дестинации на Западните Балкани, като през 2019 година е регистриран
растеж от 35 % на българските туристически визити.
На 16 октомври 2020 година в София е подписан Меморандум за съдействие в региона на туризма от министъра на туризма Марияна Николова и Гент Цакай, и.д. министър за Европа и външните работи на
Албания, като е посочено, че измежду главните фактори за развиването на туризма сред двете страни е възобновяване на директните полети сред София и Тирана, насърчаването на съдействието сред пристанищата Дурас и Варна, както и по-нататъшната работа за създаване на кулоар номер 8.
На 2 април 2022 година от летище „ София “ излетява първият аероплан по обновения балкански маршрут от София до Тирана. Редовната авиолиния сред столиците на България и Албания ще се извършва от
българския авиопревозвач „ Гъливер “. Това не е първият опит да бъдат свързани непосредствено по въздух София и Тирана. На 13 март 1990 година е подписана конвенция за определяне на въздушни известия сред България и Албания, с която е реализирано съглашение въздушният транспортьор да бъде „ Хемус еър “. На основата на спогодбата през 1991 година е открита въздушна линия София - Тирана. Тази конвенция е сменена с подписаната на 21 март 2002 година в София от министрите на превоза на България и Албания Пламен Петров и Мако Лакрори Спогодба за въздушни известия сред двете страни по време на
третата сесия на смесената Междуправителствена двустранна комисия за търговско-икономическо съдействие. Спогодбата е утвърдена на 1 октомври 2002 година от Народното събрание. Съгласно нея раздържавената през 2001 година „ Хемус еър “ резервира правото си на въздушен транспортьор за Албания, като с новата конвенция права за полети получава и „ Албаниан еърлайн “, която до март 2002 година не декларира подготвеност да открие въздушна линия София-Тирана.
Българската общественост в Албания
Трите региона в Албания с плътно българско население са Мала Преспа, Голо бърдо и Кукъска Гора. Повечето от тях са мюсюлмани, християните са край Корча и малко в селата към Голо бърдо. През 1997 година в регионите на Преспанското езеро и региона Голо бърдо в 14 села живеят сред 45 000 - 46 000 души, потомци на българи. На 12 октомври 2017 година Народното събрание на Албания утвърждава ремонти към закона за отбрана на малцинствата, съгласно които Албания публично признава българското малцинство, което все още е към 50 000 души. Дотогава формалната позиция на държавното управление на Албания е, че българите, живеещи в страната от епохи, нямат специфичен статут. Така всички албански
жители с български етнически генезис в регионите на Преспа, Голо Бърдо и Гора получават публично правото да се посочват българи. В началото на 2019 година общият брой
на говорещите български език като майчин в Албания е към 40 000 души.
Теми от дневния ред на двустранните връзки, районното партньорство в Югоизточна Европа, както и европейската интеграция на страните от Западните Балкани, се чака да бъдат във фокуса на срещата на двамата президенти.
Държавният глава Румен Радев ще посрещне албанския си сътрудник на публична гала пред храм-паметника "Св. Александър Невски ". Президентът Мета ще постави венец пред паметника на Незнайния боец.
По-късно на "Дондуков " 2 двамата президенти ще беседват "на четири очи ", след което ще се състоят пленарни диалози сред българската и албанска делегации.
В Гербовата зала президентите Румен Радев и Илир Мета ще дадат взаимна конференция.
Дипломатически и консулски връзки сред България и Албания
България и Албания откриват дипломатически връзки през април 1914 година Отношенията сред двете страни са прекратени през 1915 година след оповестяването на 26 април с.г. на Албания за италиански протекторат. Възстановени са след Първата международна война, когато Албания афишира независимостта си. Официалното възобновяване е на 22 октомври 1922 година, от датата на назначението на Константин Бошнак за ръководещ албанската легация в София. Дипломатическите връзки сред двете страни са прекратени през април 1939 година в резултат на окупацията на Албания от Италия по време на Втората международна война и са възобновени на 17 ноември 1945 година С нота от 12 март 1954 година Албания
приема предлагането на българското държавно управление от 6 март с.г. легациите на двете
страни да се повдигнат в сан на посолства.
Албания открива първото си почетно консулство в Пловдив с решение на Министерския съвет от 21 декември 2007 година На 9 май 2012 година държавното управление на България приема решение във Вльора, Албания, да бъде намерено почетно консулство на България.
Основа за развиването на връзките сред България и Албания е подписаният на 14 февруари 1993 година в Тирана Договор за другарство и съдействие сред Република България и Република Албания, който е утвърден от националното заседание на България на 16 юни 1993 година, в действие от 13 октомври 1993 година
Двама албански президенти са посетили България след 2000 година.
От 10 до 11 септември 2004 година в София на публично посещаване по покана на президента на България Георги Първанов е президентът на Албания Алфред Моисиу. Сред тематиките на диалозите сред двамата държавни ръководители са двустранните връзки, българската поддръжка на напъните на Албания по пътя й към Европейски Съюз и НАТО, настоящи въпроси на интернационалната политика, ситуацията в Югоизточна Европа. По време на визитата си президентът Алфред Моисиу има срещи с министър-председателя на България Симеон Сакскобургготски, с ръководителя на Народното събрание Огнян Герджиков и с министъра на външните работи Соломон Паси. В рамките на визитата му е извършен българо-албански бизнес конгрес, в който вземат участие 14 представители на бизнеса от Албания с ползи в хранително-вкусовата индустрия, селското стопанство и други На форума е посочено, че в България са регистрирани 57 албански компании.
На 6 и 7 октомври 2015 година в София на публично посещаване по покана на президента Росен Плевнелиев е албанският държавен глава Буяр Нишани. Сред акцентите в диалозите на двамата президенти са разисквани опциите за задълбочаването на търговско-икономическите връзки сред България и Албания, както и за значимостта да бъдат окуражени повече български компании в енергетиката, възобновимите енергийни източници, енергийната съгласуваност, транспортната инфраструктура - строителството на автомагистрали и жп линии, да работят в Албания. По време на визитата си президентът на Албания има срещи с министър-председателя на България Бойко Борисов и с ръководителят на Народното събрание Цецка Цачева. По време на визитата на президента на Албания Буяр Нишани е проведен българо-албански бизнес конгрес, на който е посочено, че все още на албанския пазар работят повече от 60 български компании. Обсъдена е и тематиката за инфраструктурните планове като кулоар номер 8.
Икономическо съдействие сред двете страни
За интервала 1996 - 2011 година България е вложила 9,9 млн. евро в Албания. По-големите български вложения в Албания са в секторите хранително-вкусова индустрия, банково дело, добивната индустрия, строителство и инфраструктура и други През последните 2 години албанският експорт се е нараснал двойно. Чуждестранните вложения са се нараснали с пъти. През интервала 2004 - 2011 година броят на туристите, посетили Албания, е общо 4 млн. души.
Стокообменът сред двете страни за първите седем месеца на 2012 година е малко над 51 милиона $, съвсем същият, както и за първите седем месеца на 2011 година. Износът на България доминира - 36,66 млн. $. За първите шест месеца на 2012 година Албания заема 44-то място в българския експорт и 56-то в българския импорт.
Според формалната статистика на Албания за интервала от 2010 година до 2012 година България заема 8- 9 място по размер на албанския експорт. По размер на вноса в Албания, България се подрежда на 11-о място по тонаж и на 15-о място по стойност на изнесената продукция. Във вноса от Албания доминират вторичните първични материали - мед, месинг, алуминий, битум и обработена кожа. Най-изнасяните групи артикули за Албания са: живи животни от рода на едрия рогат добитък; боклуци и парчета от чугун, желязо или стомана (скрап), боклуци (отлети на блокове) от желязо или стомана; артикули на хранително-вкусовата, фармацевтичната, стъкларската и химическата промишленост; жици, кабели и други изолирани електрически проводници и други
По време на двудневното публично посещаване на министър-председателя на България Бойко Борисов в Тирана на 22 и 23 октомври 2012 година министърът на стопанската система, енергетиката и туризма Делян Добрев подписва Междуправителствено съглашение сред двете страни за икономическо съдействие, което заменя двустранната междуправителствена Спогодба за търговско-икономическо съдействие от 27 април 1994 година и в действие от 15 август 1994 година Подписването на документа основава спомагателни
благоприятни условия за двете страни да обезпечат най-благоприятни условия за ползотворно икономическо съдействие и за поощряване на комерсиалните връзки. Със съглашение за икономическо съдействие сред Министерския съвет на Албания и държавното управление на България се основава смесена българо-албанска комисия за икономическо съдействие.
На 19 и 20 март 2015 година в Тирана е извършена 6-ата сесия на Смесената междуправителствена българско-албанска комисия за икономическо съдействие. Съпредседатели на Комисията са министърът на превоза, осведомителните технологии и известията Ивайло Московски и министърът на икономическото развиване, търговията, туризма и предприемачеството на Албания Арбен Ахметай. В рамките на сесията са разисквани въпроси за активизиране на съдействието сред България и
Албания за ускорение построяването на транспортното направление Бари/Бриндизи - Дурас - Тирана - Скопие - София - Бургас /Варна (Общоевропейски транспортен кулоар номер 8).
Сътрудничество в туризма сред двете страни
През 2010 година албанските туристи, посетили България, са 7172 души. През 2011 година те към този момент са 20 470 души. През същия интервал българските туристи, посетили Албания, са надлежно през 2010 година - 1224 души, а през 2011 година – 908 души. През 2014 година българските туристи, посетили Албания, са били седем пъти повече по отношение на 2013 година В същото време албанските туристи, посетили България през 2013 година, са 25 000. През 2019 година над 36 000 албански туристи са предпочели България като дестинация. В същото време за българите Албания е една от най-интересните дестинации на Западните Балкани, като през 2019 година е регистриран
растеж от 35 % на българските туристически визити.
На 16 октомври 2020 година в София е подписан Меморандум за съдействие в региона на туризма от министъра на туризма Марияна Николова и Гент Цакай, и.д. министър за Европа и външните работи на
Албания, като е посочено, че измежду главните фактори за развиването на туризма сред двете страни е възобновяване на директните полети сред София и Тирана, насърчаването на съдействието сред пристанищата Дурас и Варна, както и по-нататъшната работа за създаване на кулоар номер 8.
На 2 април 2022 година от летище „ София “ излетява първият аероплан по обновения балкански маршрут от София до Тирана. Редовната авиолиния сред столиците на България и Албания ще се извършва от
българския авиопревозвач „ Гъливер “. Това не е първият опит да бъдат свързани непосредствено по въздух София и Тирана. На 13 март 1990 година е подписана конвенция за определяне на въздушни известия сред България и Албания, с която е реализирано съглашение въздушният транспортьор да бъде „ Хемус еър “. На основата на спогодбата през 1991 година е открита въздушна линия София - Тирана. Тази конвенция е сменена с подписаната на 21 март 2002 година в София от министрите на превоза на България и Албания Пламен Петров и Мако Лакрори Спогодба за въздушни известия сред двете страни по време на
третата сесия на смесената Междуправителствена двустранна комисия за търговско-икономическо съдействие. Спогодбата е утвърдена на 1 октомври 2002 година от Народното събрание. Съгласно нея раздържавената през 2001 година „ Хемус еър “ резервира правото си на въздушен транспортьор за Албания, като с новата конвенция права за полети получава и „ Албаниан еърлайн “, която до март 2002 година не декларира подготвеност да открие въздушна линия София-Тирана.
Българската общественост в Албания
Трите региона в Албания с плътно българско население са Мала Преспа, Голо бърдо и Кукъска Гора. Повечето от тях са мюсюлмани, християните са край Корча и малко в селата към Голо бърдо. През 1997 година в регионите на Преспанското езеро и региона Голо бърдо в 14 села живеят сред 45 000 - 46 000 души, потомци на българи. На 12 октомври 2017 година Народното събрание на Албания утвърждава ремонти към закона за отбрана на малцинствата, съгласно които Албания публично признава българското малцинство, което все още е към 50 000 души. Дотогава формалната позиция на държавното управление на Албания е, че българите, живеещи в страната от епохи, нямат специфичен статут. Така всички албански
жители с български етнически генезис в регионите на Преспа, Голо Бърдо и Гора получават публично правото да се посочват българи. В началото на 2019 година общият брой
на говорещите български език като майчин в Албания е към 40 000 души.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ