Столицата на демонтажите: От петолъчката, през Ленин, мавзолея и 1300 г. България, до ПСА
По проект премахването би трябвало да завърши в границите на два месеца, след което паметникът да бъде реставриран. Все още не е ясно къде ще отидат големите фигури след това. Част от жителите упорстват да монументът да бъде върнат назад в Княжеската градина, тъй като се притесняват, че той ще бъде претопен и продаден. Именно това е и повода за митингите и за засиленото полицейско наличие.
Ден по-рано в телевизионно изявление регионалният шеф на София Вяра Тодева уточни, че за съхранението им има два разновидността - в Музея на социалистическото изкуство или в различен държавен парцел.
Самият министър на културата Кръстю Кръстев се ангажира в музея да бъде обособено място за монумента. Демонтажът провокира необятен отзив измежду цялото общество - освен в София, само че и в цяла България. Русия назова премахването му " безчовечие ".
Това обаче не е единственият мемориал, който провокира подобен огромен дебат. Историята помни още няколко премахвания на знакови социалистически знаци в София.
Петолъчката
На 4 октомври 1990 година премахването на петолъчката от актуалната постройка на Народно събрание се трансформира за обществото в знак на края на комунистическата ера в страната.
Решението за демонтажа, което е подкрепено в Народното събрание и от Българска социалистическа партия, идва след голям брой закани, че постройката може да бъде щурмувана и запалена, което в действителност се случва в края на август същата година, а голямо количество имущество е разграбено.
1300-килограмовата структура е зрелищно отстранена благодарение на хеликоптер. Летателната машина подвига високо в небето голямата алена звезда, като цялата интервенция трае неповече от 5 минути.
След демонтажа петолъчката е откарана в полето на село Долни Богров, след което е върната в двора на Партийния дом. Сега се съхранява в Музея на социалистическото изкуство, а златните лайсни, с които е била обкантена, са свалени и предадени на Българска народна банка.
Има изказвания обаче, че това в музея в действителност е единствено макет на петолъчката и няма нищо общо с истинската структура, която пък е разглобена, аленото стъкло, от което е направена, е продадено, останалата желязна арматура - също.
Днес на мястото на алената звезда е сложено българското знаме.
Ленин
Начинът на ремонт на този паметник доста припомня на премахването на Паметника на Съветската войска от Княжеската градина. Фигурата на Ленин тогава се намира на кръстовището на булевардите " Витоша ", " Мария Луиза ", " Александър Батенберг " и " Тодор Александров " - на мястото, където през днешния ден се издига монументът Света София.
Демонтажът стартира със обграждане на паметника под предлог, че се строи метростанция " Сердика " и регионът би трябвало да бъде обезопасен.
Година по-късно - през 1991-ва, е демонтиран, защото пречел на самия градеж на подземната железница. Първо е свалена главата на монумента, а по-късно и останалите елементи, които по последна информация са били занесени в хале в " Илиянци ".
Всичко това се случвало измежду нощ, като съмненията са, че е задачата е била да се избегнат евентуални митинги. Дори демонтираните елементи от паметника били покривани, с цел да не е ясно какво тъкмо се транспортира.
Преди демонтажа монументът на Ленин е емблематичен за столицата. Пред него са поставяни венци от всяка социалистическа делегация, посещавала България, както и самобитен знак на комунистическата идеология у нас.
Снимка: Изгубената България
Днес на мястото на Паметника на Ленин се издига статуята на Света София, която също провокира разногласия измежду софиянци поради метода, по който е изобразена християнската светица.
Самият паметник на Ленин пък може да се види в Музея на социалистическото изкуство.
Снимка: BulFoto
Мавзолеят
Премахването на гробницата, в която лежи тялото на Георги Димитров, се оказва сложна задача, която на моменти наподобява непостижима. От 21 до 27 август 1999 година са нужни няколко детонации, с цел да бъде структурата дефинитивно съборена. След първия гърмеж мавзолеят единствено се накланя на една страна.
Заповедта за унищожаването дава тогавашният министър на районното развиване и благоустройството и вицепремиер Евгений Бакърджиев, и той на място управлява интервенцията по взривяването.
Решението за събарянето обаче взима държавното управление на Иван Костов, като дебатите са ориста на гробницата на Димитров стартират още след кремацията на тялото му през 1990 година. Тленните му остатъци са заровени в Централните софийски гробища. Тогава има и оферти на мястото на мавзолея да бъде повдигнат огромен атракционен център с ресторант и нощен клуб.
Самият Костов участва на първата детонация, дружно с кмета на София Стефан Софиянски. Както стана ясно, тя се оказва несполучлива, въпреки 300-килограмовото взривно устройство.
Последват още няколко детонации. На петия ден са подхванати местни гърмежи - единствено на покривната структура.
Накрая в разрушаването на постройката се включват машини - булдозери и хидравлични чукове. Заради несполучливите няколко опита Бакърджиев получава и прякор, а задграничните медии отразяват подробното неуспешните опити за събарянето на гробницата. Оправданието на ръководещите е, че мавзолеят е строен като противоатомно леговище.
Събарянето на Мавзолея на Георги Димитров е наказано от Българска социалистическа партия, които назовават несполучливите гърмежи " допустимо най-красноречива илюстрация както на цялата поквареност на самия план, по този начин и на управническото изтощение, което стои зад него ", написа тогава Българска телеграфна агенция.
И до през днешния ден не престават разногласията трябвало ли е в действителност постройката да бъде унищожена, или да остане в качеството си на музей. В момента на нейното място към момента няма нищо новопостроено.
" 1300 години България "
Неговото събаряне е най-скорошно, по отношение на останалите паметници - на 28 юли 2017 година. Композиционните фигури на паметника бяха високи 7 метра, а целият монумент - над 35 метра. Демонтирането му пък струваше 400 000 лв..
И то не мина без митинги. Демонстранти даже възпламениха кран, с цел да не бъде паметникът демонтиран. Съюзът на българските художници също се разгласи срещу демонтажа, като го дефинираха като нехайство за родната памет, а решението за премахването - взето в прорез с авторитетни и експертни отзиви от културни и архитектурни институции. Блокирано беше и кръстовището наоколо до монумента.
Протестът на жителите беше подсилен от Българска социалистическа партия, само че те ясно подчертаха, че не утвърждават вандалските дейности като подпалването на крана.
Защитниците упорстваха паметникът да бъде реставриран и още веднъж върнат на същото място. След към 20 дни обаче от социалистическите фигури, извисяващи се на 35 метра над земята, останаха да стърчат само арматурни железа.
Събарянето му е мотив за разногласия още от неговото монтиране през 1981 година, като има информация, че даже самият Тодор Живков не е бил изключително въодушевен от монумента.
Най-накрая, години по-късно - през 2014 година, Столичният общински съвет взима решение той да бъде отстранен, а на негово място да бъде върнат Мемориалът на първи и шести софийски пехотен полк. Това обаче се оказва сложна задача, тъй като създателят на фигурите арх. Валентин Старчев няколко пъти апелира решението на СОС, само че несполучливо.
Снимка: BulFoto
Преди да бъде публично демонтиран, " 1300 години България " беше на половина опустошен. А поради формалното му разрушение Старчев даже завежда дело против СОС, само че жалбата му дефинитивно е отхвърлена през 2021 година и той е заставен да заплати разноските по делото.
Днес на мястото на паметника " 1300 години България " пред НДК е поставен бронзовият лъв от Мемориала на първи и Шести софийски пехотен полк. Дотогава лъвът се съхраняваше във Военноисторическия музей в София. Там са непокътнати и огромна част от металните табели с имената на починалите воини.
Ден по-рано в телевизионно изявление регионалният шеф на София Вяра Тодева уточни, че за съхранението им има два разновидността - в Музея на социалистическото изкуство или в различен държавен парцел.
Самият министър на културата Кръстю Кръстев се ангажира в музея да бъде обособено място за монумента. Демонтажът провокира необятен отзив измежду цялото общество - освен в София, само че и в цяла България. Русия назова премахването му " безчовечие ".
Това обаче не е единственият мемориал, който провокира подобен огромен дебат. Историята помни още няколко премахвания на знакови социалистически знаци в София.
Петолъчката
На 4 октомври 1990 година премахването на петолъчката от актуалната постройка на Народно събрание се трансформира за обществото в знак на края на комунистическата ера в страната.
Решението за демонтажа, което е подкрепено в Народното събрание и от Българска социалистическа партия, идва след голям брой закани, че постройката може да бъде щурмувана и запалена, което в действителност се случва в края на август същата година, а голямо количество имущество е разграбено.
1300-килограмовата структура е зрелищно отстранена благодарение на хеликоптер. Летателната машина подвига високо в небето голямата алена звезда, като цялата интервенция трае неповече от 5 минути.
След демонтажа петолъчката е откарана в полето на село Долни Богров, след което е върната в двора на Партийния дом. Сега се съхранява в Музея на социалистическото изкуство, а златните лайсни, с които е била обкантена, са свалени и предадени на Българска народна банка.
Има изказвания обаче, че това в музея в действителност е единствено макет на петолъчката и няма нищо общо с истинската структура, която пък е разглобена, аленото стъкло, от което е направена, е продадено, останалата желязна арматура - също.
Днес на мястото на алената звезда е сложено българското знаме.
Ленин
Начинът на ремонт на този паметник доста припомня на премахването на Паметника на Съветската войска от Княжеската градина. Фигурата на Ленин тогава се намира на кръстовището на булевардите " Витоша ", " Мария Луиза ", " Александър Батенберг " и " Тодор Александров " - на мястото, където през днешния ден се издига монументът Света София.
Демонтажът стартира със обграждане на паметника под предлог, че се строи метростанция " Сердика " и регионът би трябвало да бъде обезопасен.
Година по-късно - през 1991-ва, е демонтиран, защото пречел на самия градеж на подземната железница. Първо е свалена главата на монумента, а по-късно и останалите елементи, които по последна информация са били занесени в хале в " Илиянци ".
Всичко това се случвало измежду нощ, като съмненията са, че е задачата е била да се избегнат евентуални митинги. Дори демонтираните елементи от паметника били покривани, с цел да не е ясно какво тъкмо се транспортира.
Преди демонтажа монументът на Ленин е емблематичен за столицата. Пред него са поставяни венци от всяка социалистическа делегация, посещавала България, както и самобитен знак на комунистическата идеология у нас.
Снимка: Изгубената България
Днес на мястото на Паметника на Ленин се издига статуята на Света София, която също провокира разногласия измежду софиянци поради метода, по който е изобразена християнската светица.
Самият паметник на Ленин пък може да се види в Музея на социалистическото изкуство.
Снимка: BulFoto
Мавзолеят
Премахването на гробницата, в която лежи тялото на Георги Димитров, се оказва сложна задача, която на моменти наподобява непостижима. От 21 до 27 август 1999 година са нужни няколко детонации, с цел да бъде структурата дефинитивно съборена. След първия гърмеж мавзолеят единствено се накланя на една страна.
Заповедта за унищожаването дава тогавашният министър на районното развиване и благоустройството и вицепремиер Евгений Бакърджиев, и той на място управлява интервенцията по взривяването.
Решението за събарянето обаче взима държавното управление на Иван Костов, като дебатите са ориста на гробницата на Димитров стартират още след кремацията на тялото му през 1990 година. Тленните му остатъци са заровени в Централните софийски гробища. Тогава има и оферти на мястото на мавзолея да бъде повдигнат огромен атракционен център с ресторант и нощен клуб.
Самият Костов участва на първата детонация, дружно с кмета на София Стефан Софиянски. Както стана ясно, тя се оказва несполучлива, въпреки 300-килограмовото взривно устройство.
Последват още няколко детонации. На петия ден са подхванати местни гърмежи - единствено на покривната структура.
Накрая в разрушаването на постройката се включват машини - булдозери и хидравлични чукове. Заради несполучливите няколко опита Бакърджиев получава и прякор, а задграничните медии отразяват подробното неуспешните опити за събарянето на гробницата. Оправданието на ръководещите е, че мавзолеят е строен като противоатомно леговище.
Събарянето на Мавзолея на Георги Димитров е наказано от Българска социалистическа партия, които назовават несполучливите гърмежи " допустимо най-красноречива илюстрация както на цялата поквареност на самия план, по този начин и на управническото изтощение, което стои зад него ", написа тогава Българска телеграфна агенция.
И до през днешния ден не престават разногласията трябвало ли е в действителност постройката да бъде унищожена, или да остане в качеството си на музей. В момента на нейното място към момента няма нищо новопостроено.
" 1300 години България "
Неговото събаряне е най-скорошно, по отношение на останалите паметници - на 28 юли 2017 година. Композиционните фигури на паметника бяха високи 7 метра, а целият монумент - над 35 метра. Демонтирането му пък струваше 400 000 лв..
И то не мина без митинги. Демонстранти даже възпламениха кран, с цел да не бъде паметникът демонтиран. Съюзът на българските художници също се разгласи срещу демонтажа, като го дефинираха като нехайство за родната памет, а решението за премахването - взето в прорез с авторитетни и експертни отзиви от културни и архитектурни институции. Блокирано беше и кръстовището наоколо до монумента.
Протестът на жителите беше подсилен от Българска социалистическа партия, само че те ясно подчертаха, че не утвърждават вандалските дейности като подпалването на крана.
Защитниците упорстваха паметникът да бъде реставриран и още веднъж върнат на същото място. След към 20 дни обаче от социалистическите фигури, извисяващи се на 35 метра над земята, останаха да стърчат само арматурни железа.
Събарянето му е мотив за разногласия още от неговото монтиране през 1981 година, като има информация, че даже самият Тодор Живков не е бил изключително въодушевен от монумента.
Най-накрая, години по-късно - през 2014 година, Столичният общински съвет взима решение той да бъде отстранен, а на негово място да бъде върнат Мемориалът на първи и шести софийски пехотен полк. Това обаче се оказва сложна задача, тъй като създателят на фигурите арх. Валентин Старчев няколко пъти апелира решението на СОС, само че несполучливо.
Снимка: BulFoto
Преди да бъде публично демонтиран, " 1300 години България " беше на половина опустошен. А поради формалното му разрушение Старчев даже завежда дело против СОС, само че жалбата му дефинитивно е отхвърлена през 2021 година и той е заставен да заплати разноските по делото.
Днес на мястото на паметника " 1300 години България " пред НДК е поставен бронзовият лъв от Мемориала на първи и Шести софийски пехотен полк. Дотогава лъвът се съхраняваше във Военноисторическия музей в София. Там са непокътнати и огромна част от металните табели с имената на починалите воини.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ