Рожденикът Панайот Панайотов: Гласът трябва да се тренира вс...
По пътя съм. Не съм там, където желая да бъда, само че не съм и там, където бях! Слава на Господа!, споделя фамозният артист
Панайот Панайотов е роден на 28 март 1951 година в град Айтос. Още в детска възраст схваща, че музиката е неговият живот, и стартира да се изявява в разнообразни самодейни сформира. През 1975-а става солист на Правителствения отбор, а година по-късно приключва Естрадния отдел на Музикалната академия при Стефан Атанасов. Като професионален артист стартира да се явява на разнообразни състезания из целия свят - „ Интерталант “, „ Шлгагерфестивал “, „ Червеният карамфил “ и други. През 1979-а настава неговият звезден момент, когато печели Гран При на „ Златният Орфей “ с песента на Том Джоунс “I can’t stop loving you”. През 1980-а получава и Голямата премия за българска ария с „ Бащината къща “. Същата година излиза и най-големият му шлагер - „ Момчето, което приказва с морето “.
Днес Панайот Панайотов навършва 70 години. Заради пандемията има намерение да означи празника в непретенциозен фамилен кръг със своята незаменима брачна половинка Емилия. Те са дружно към този момент 37 години и взаимно се „ търпят “, както споделя артистът. „ Ще се почерпим, ще си спомним за някои минали години, тя ще ми помогне да си спомня неща, които съм не запомнил, въпреки че към момента нямам проблеми със запомнянето “, споделя той. Певецът прави и къса равносметка на живота си: „ По пътя съм. Не съм там, където желая да бъда, само че не съм и там където бях! Слава на Господа! “.
Панайотов постоянно е бил в съвършена физическа форма. Той я отдава на своя ген, който му е подарък от Бога. Също счита, че положението на гласа и тялото му вървят ръка за ръка. Музикантът дефинира себе като деен човек, наблягайки на ходенето пешком. „ Имам си джип, само че той стои в гаража. Основно съм с „ кракомобила “, за мен придвижването е нещо доста значимо, то е живот “, споделя той.
Певецът приема доста тежко продължаващата пандемия. Той всеки ден се моли „ този призрачен сън “ да свърши по-скоро, с цел да може още веднъж да радва своята аудитория. „ Задъхвам се неправене на нищо. Ежедневието ми е еднакво - ставам, пия кафе на близката бензиностанция и отивам в моя офис, където пея и изсвирвам “, споделя артистът и добавя, че гласът е най-красивият музикален инструмент, само че той би трябвало да се тренира всеки ден.
„ Момчето “, което към този момент е мъж на прага на 70-те, е подготвил огромна изненада за своите фенове. Очаква се през месец май да излезе неговият нов албум - „ Солена кръв “. Компилацията съдържа 17 български авторски песни, като това е първи албум за артиста от 2006 година насам. Голямо подпомагане по плана му оказват „ Сънрайз Маринов “, като пилотният сингъл „ Солена кръв “ към този момент може да слуша в youtube. „ Това е втора част на моя максимален шлагер - „ Момчето, което приказва с морето “. Така го замисли Иван Тенев, който е създател на текста. Надявам се тази ария да доближи висотите, които доближи „ момчето “. Посланието е доста обикновено, ние, морските рожби, сме специфична порода хора - хората на морето “, прибавя Панайотов. Певецът има упоритостта да направи огромна презентация на новия си план, като напълно скоро ще го качи и в своя персонален канал в youtube.
Дори по време на пандемията музикантът съумява да откри ентусиазъм за музика. Той споделя, че е в действителност мъчно да измисляш нови песни и да не знаеш по кое време ще можеш да ги изпееш пред аудитория. Все отново Панайотов е разкрил своя нравствен лек, като гледа с позитивизъм към бъдещето. Без да се изхвърля, той споделя, че към този момент е написал задоволително песни за още един албум. „ Ако си същински създател, в този момент е времето да потвориш “, счита артистът. Той гледа на пандемията като на нещо, което идва от човешката ръка: „ Вирусът първо е бил фиктивен от някой неприятен човек. Тези хора сега се мислят за богове, само че доста бъркат. Има един-единствен Бог, който бди над всичко “.
Изпълнителят на „ Бащината къща “ няколко пъти е посещавал Ванга, като даже има ария отдадена на нея. Той изпитва огромно почитание към пророчицата и се възмущава, когато хората я назовават „ баба “. „ Тази жена беше светица, доста велика българка. За страдание, мисля, че българите не я почитат по този начин, както тя заслужава “, споделя музикантът и добавя, че тя доста е харесала песента, която той й е посветил.
Панайот Панайотов постоянно е бил заобиколен от безчет последователки. Въпреки че жена му го ревнува, те в никакъв случай не са стигали до огромни кавги, тъй като той не е давал мотив. „ Откакто се ожених, затворих магазина за илюзии и юношески осъществявания. Искам жена ми да разчита на мен. Така би трябвало да бъде. Емилия постоянно подлага на критика моите песни, тя е първият цензор. Много е директна, обикновено, шопкиня е. На мен това ми харесва в нея, въпреки всичко се вслушвам в нейните препоръки. Тя е естет и има неповторима вътрешен глас. А интуицията е тънката нишка, която свързва човек с Господ “, приключва артистът.
Панайот Панайотов е роден на 28 март 1951 година в град Айтос. Още в детска възраст схваща, че музиката е неговият живот, и стартира да се изявява в разнообразни самодейни сформира. През 1975-а става солист на Правителствения отбор, а година по-късно приключва Естрадния отдел на Музикалната академия при Стефан Атанасов. Като професионален артист стартира да се явява на разнообразни състезания из целия свят - „ Интерталант “, „ Шлгагерфестивал “, „ Червеният карамфил “ и други. През 1979-а настава неговият звезден момент, когато печели Гран При на „ Златният Орфей “ с песента на Том Джоунс “I can’t stop loving you”. През 1980-а получава и Голямата премия за българска ария с „ Бащината къща “. Същата година излиза и най-големият му шлагер - „ Момчето, което приказва с морето “.
Днес Панайот Панайотов навършва 70 години. Заради пандемията има намерение да означи празника в непретенциозен фамилен кръг със своята незаменима брачна половинка Емилия. Те са дружно към този момент 37 години и взаимно се „ търпят “, както споделя артистът. „ Ще се почерпим, ще си спомним за някои минали години, тя ще ми помогне да си спомня неща, които съм не запомнил, въпреки че към момента нямам проблеми със запомнянето “, споделя той. Певецът прави и къса равносметка на живота си: „ По пътя съм. Не съм там, където желая да бъда, само че не съм и там където бях! Слава на Господа! “.
Панайотов постоянно е бил в съвършена физическа форма. Той я отдава на своя ген, който му е подарък от Бога. Също счита, че положението на гласа и тялото му вървят ръка за ръка. Музикантът дефинира себе като деен човек, наблягайки на ходенето пешком. „ Имам си джип, само че той стои в гаража. Основно съм с „ кракомобила “, за мен придвижването е нещо доста значимо, то е живот “, споделя той.
Певецът приема доста тежко продължаващата пандемия. Той всеки ден се моли „ този призрачен сън “ да свърши по-скоро, с цел да може още веднъж да радва своята аудитория. „ Задъхвам се неправене на нищо. Ежедневието ми е еднакво - ставам, пия кафе на близката бензиностанция и отивам в моя офис, където пея и изсвирвам “, споделя артистът и добавя, че гласът е най-красивият музикален инструмент, само че той би трябвало да се тренира всеки ден.
„ Момчето “, което към този момент е мъж на прага на 70-те, е подготвил огромна изненада за своите фенове. Очаква се през месец май да излезе неговият нов албум - „ Солена кръв “. Компилацията съдържа 17 български авторски песни, като това е първи албум за артиста от 2006 година насам. Голямо подпомагане по плана му оказват „ Сънрайз Маринов “, като пилотният сингъл „ Солена кръв “ към този момент може да слуша в youtube. „ Това е втора част на моя максимален шлагер - „ Момчето, което приказва с морето “. Така го замисли Иван Тенев, който е създател на текста. Надявам се тази ария да доближи висотите, които доближи „ момчето “. Посланието е доста обикновено, ние, морските рожби, сме специфична порода хора - хората на морето “, прибавя Панайотов. Певецът има упоритостта да направи огромна презентация на новия си план, като напълно скоро ще го качи и в своя персонален канал в youtube.
Дори по време на пандемията музикантът съумява да откри ентусиазъм за музика. Той споделя, че е в действителност мъчно да измисляш нови песни и да не знаеш по кое време ще можеш да ги изпееш пред аудитория. Все отново Панайотов е разкрил своя нравствен лек, като гледа с позитивизъм към бъдещето. Без да се изхвърля, той споделя, че към този момент е написал задоволително песни за още един албум. „ Ако си същински създател, в този момент е времето да потвориш “, счита артистът. Той гледа на пандемията като на нещо, което идва от човешката ръка: „ Вирусът първо е бил фиктивен от някой неприятен човек. Тези хора сега се мислят за богове, само че доста бъркат. Има един-единствен Бог, който бди над всичко “.
Изпълнителят на „ Бащината къща “ няколко пъти е посещавал Ванга, като даже има ария отдадена на нея. Той изпитва огромно почитание към пророчицата и се възмущава, когато хората я назовават „ баба “. „ Тази жена беше светица, доста велика българка. За страдание, мисля, че българите не я почитат по този начин, както тя заслужава “, споделя музикантът и добавя, че тя доста е харесала песента, която той й е посветил.
Панайот Панайотов постоянно е бил заобиколен от безчет последователки. Въпреки че жена му го ревнува, те в никакъв случай не са стигали до огромни кавги, тъй като той не е давал мотив. „ Откакто се ожених, затворих магазина за илюзии и юношески осъществявания. Искам жена ми да разчита на мен. Така би трябвало да бъде. Емилия постоянно подлага на критика моите песни, тя е първият цензор. Много е директна, обикновено, шопкиня е. На мен това ми харесва в нея, въпреки всичко се вслушвам в нейните препоръки. Тя е естет и има неповторима вътрешен глас. А интуицията е тънката нишка, която свързва човек с Господ “, приключва артистът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ