Проучване: По-озеленените квартали са с по-здрави жители
По-озеленените квартали имат по-здрави поданици,
а смогът може да ни вкара в болница даже със седмица забавяне, демонстрират резултатите от две първи по рода си изследвания за обществено-здравните резултати от нечистия въздух в градовете в България, оповестиха от Сдружение „ За Земята “.
Двете проучвания, осъществени от български учени и организации с социална изгода,
преглеждат отражението на съществени замърсители върху публичното здраве в град София от две допълващи се гледни точки и демонстрират тревожни взаимовръзки.
Резултатите от тях са оповестени в влиятелни интернационалните научни издания.
Около 70% от популацията на страната живее в градски региони, а повече от една трета – в четирите най-големи града: София, Пловдив, Варна и Бургас. Столицата е определена като обект за разбор заради две съществени аргументи – като максимален урбанизиран регион в страната и заради обстоятелството, че макар напъните, положени през последните десетилетия, жителите на града към момента са изложени на високи равнища на фини прахови частици.
Първото изследване за оценка на здравното влияние по Националната научна стратегия „ Опазване на околната среда и понижаване риска от неподходящи феномени и естествени бедствия “, финансирано от Министерството на образованието и науката, демонстрира,
че се следи нараснал риск за банкет в болница
заради усложняване на хронични дихателни и кардио-метаболитни болести след излагането на нечист въздух.
Този резултат в множеството случаи е отсрочен и настава със забавяне от няколко дни до седмица.
Изследването е първо по рода си за краткосрочните резултати на замърсяването на въздуха върху хоспитализациите особено за България,
тъй като обгръща толкоз дълъг интервал от време (десет години – от 2009 до 2018 г.) и употребява напреднали способи на статистическо моделиране.
Данни за замърсяването са употребявани от автоматизирана станция „ Хиподрума “,
защото това е единствената станция в София от Национална система за мониторинг на околната среда към Министерството на околната среда и водите,
в която се мерят концентрации на фини прахови частици.
Замърсяването от трафика, обвързвано както с азотния диоксид от моторите с вътрешно горене, по този начин и с шума, се свързва с по-лошо здравословно положение на живеещите наоколо, демонстрира новото проучване на българските учени.
В същото време, в случай че кварталът е по-озеленен, шансът участниците в изследването да се оплакват от здравето си е доста по-малък.
Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух и здравната осведомителна система имат справедливи ограничавания.
Това изисква по-задълбочено изследване за определянето на пространственото систематизиране на замърсяването и излагането на популацията на нездравословното му въздействие в София.
Поради неналичието на такива данни, учените чакат,
че резултатът от замърсяването е още по-осезаем. Известно удостоверение в тази посока се получава от втори план, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “ през 2021 година
С помощта на изявленията лице в лице екипът организира лично епидемиологично изследване, в което участниците в анкетата са подбрани от разнообразни елементи на града.
Събраните данни в интервала 16 юли – 7 декември 2022 година включват 917 неинституционализирани, способени и владеещи български език възрастни лица в трудоспособна възраст (18–65 години), които са живели на сегашния адрес минимум пет години преди изявлението.
Резултатите във връзка с самооценката за здравето демонстрират, че за всеки 5 μg/m3 повишаване на азотния диоксид (NO2),
вероятността от една степен по-лошо здравословно положение,
оценено по канара с пет степени, самодекларирана посредством типов въпрос „ по какъв начин най общо определяте здравето си “, се повишава с 56% (съотношение на възможностите 1.56).
Не единствено нечистият въздух обаче наподобява обвързван с общото здраве на участниците.
По-високи равнища на самолетния звук с 5 децибела се съотнася с към 20% по-голяма възможност от по-лошо здравословно положение, а от железопътен звук – с към 10%.
От друга страна, по-високата степен на озеленяване в квартала и прекарването на повече време измежду природата са свързани със значимо по-малък късмет участниците да оповестят неприятно здравословно положение.
Данните са съобразени с местоположението на жилището на всеки участник в изследването по отношение на автомобилния трафик посредством концентрациите на азотен диоксид,
получени на база на средногодишни концентрации през 2021 година от без значение премерване в 27 местоположения в столицата на България.
Проектът се назовава „ Разработване на методология за оценка качеството на въздуха и въздействието му върху човешкото здраве в градска среда ” и се прави от Софийски университет „ Св. Кл. Охридски ” с уголемен екип от учени от разнообразни институции (Медицински университет – Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия) в съдействие с Екологично съдружие „ За Земята “ и общинското дружество Софияплан.
Взети дружно, двете проучвания съставляват най-актуалните все още епидемиологични изследвания в страната на публично здравните резултати породени от нечистия въздух, оповестиха още от Сдружение „ За Земята “. Следващата цел ще е превъзмогването на рестриктивните мерки за събирането на данни и осъществяване на изследвания, които да са по-мащабни и прецизни. Предвижда се използването на нова авангардна методология за местна прогноза за качеството на въздуха с фина резолюция. Тя се създава в поддръжка на ръководството и планирането на здравословна градската среда и метод на живот за град София като пилотно изследване, само че ще бъде използвана за всяка друга градска среда.
Българска телеграфна агенция напомня, че данните от осведомителната система на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) за качеството на атмосферния въздух демонстрираха, че от 2020 година до 2023 година има ясна наклонност към понижение на броя на превишенията на пределнодопустимите стойности за средноденонощната (СДН) и средногодишната норма (СГН) на фини прахови частици (ФПЧ) в цялата страна. От Изпълнителна агенция по околна среда обръщат внимание, че съгласно Програмата на Организация на обединените нации за околната среда замърсяването на въздуха е най-големият здравен риск за всички времена. Над 99% от хората дишат въздух, който не е безвреден и това може да докара до съществени последици за здравето.
а смогът може да ни вкара в болница даже със седмица забавяне, демонстрират резултатите от две първи по рода си изследвания за обществено-здравните резултати от нечистия въздух в градовете в България, оповестиха от Сдружение „ За Земята “.
Двете проучвания, осъществени от български учени и организации с социална изгода,
преглеждат отражението на съществени замърсители върху публичното здраве в град София от две допълващи се гледни точки и демонстрират тревожни взаимовръзки.
Резултатите от тях са оповестени в влиятелни интернационалните научни издания.
Около 70% от популацията на страната живее в градски региони, а повече от една трета – в четирите най-големи града: София, Пловдив, Варна и Бургас. Столицата е определена като обект за разбор заради две съществени аргументи – като максимален урбанизиран регион в страната и заради обстоятелството, че макар напъните, положени през последните десетилетия, жителите на града към момента са изложени на високи равнища на фини прахови частици.
Първото изследване за оценка на здравното влияние по Националната научна стратегия „ Опазване на околната среда и понижаване риска от неподходящи феномени и естествени бедствия “, финансирано от Министерството на образованието и науката, демонстрира,
че се следи нараснал риск за банкет в болница
заради усложняване на хронични дихателни и кардио-метаболитни болести след излагането на нечист въздух.
Този резултат в множеството случаи е отсрочен и настава със забавяне от няколко дни до седмица.
Изследването е първо по рода си за краткосрочните резултати на замърсяването на въздуха върху хоспитализациите особено за България,
тъй като обгръща толкоз дълъг интервал от време (десет години – от 2009 до 2018 г.) и употребява напреднали способи на статистическо моделиране.
Данни за замърсяването са употребявани от автоматизирана станция „ Хиподрума “,
защото това е единствената станция в София от Национална система за мониторинг на околната среда към Министерството на околната среда и водите,
в която се мерят концентрации на фини прахови частици.
Замърсяването от трафика, обвързвано както с азотния диоксид от моторите с вътрешно горене, по този начин и с шума, се свързва с по-лошо здравословно положение на живеещите наоколо, демонстрира новото проучване на българските учени.
В същото време, в случай че кварталът е по-озеленен, шансът участниците в изследването да се оплакват от здравето си е доста по-малък.
Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух и здравната осведомителна система имат справедливи ограничавания.
Това изисква по-задълбочено изследване за определянето на пространственото систематизиране на замърсяването и излагането на популацията на нездравословното му въздействие в София.
Поради неналичието на такива данни, учените чакат,
че резултатът от замърсяването е още по-осезаем. Известно удостоверение в тази посока се получава от втори план, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “ през 2021 година
С помощта на изявленията лице в лице екипът организира лично епидемиологично изследване, в което участниците в анкетата са подбрани от разнообразни елементи на града.
Събраните данни в интервала 16 юли – 7 декември 2022 година включват 917 неинституционализирани, способени и владеещи български език възрастни лица в трудоспособна възраст (18–65 години), които са живели на сегашния адрес минимум пет години преди изявлението.
Резултатите във връзка с самооценката за здравето демонстрират, че за всеки 5 μg/m3 повишаване на азотния диоксид (NO2),
вероятността от една степен по-лошо здравословно положение,
оценено по канара с пет степени, самодекларирана посредством типов въпрос „ по какъв начин най общо определяте здравето си “, се повишава с 56% (съотношение на възможностите 1.56).
Не единствено нечистият въздух обаче наподобява обвързван с общото здраве на участниците.
По-високи равнища на самолетния звук с 5 децибела се съотнася с към 20% по-голяма възможност от по-лошо здравословно положение, а от железопътен звук – с към 10%.
От друга страна, по-високата степен на озеленяване в квартала и прекарването на повече време измежду природата са свързани със значимо по-малък късмет участниците да оповестят неприятно здравословно положение.
Данните са съобразени с местоположението на жилището на всеки участник в изследването по отношение на автомобилния трафик посредством концентрациите на азотен диоксид,
получени на база на средногодишни концентрации през 2021 година от без значение премерване в 27 местоположения в столицата на България.
Проектът се назовава „ Разработване на методология за оценка качеството на въздуха и въздействието му върху човешкото здраве в градска среда ” и се прави от Софийски университет „ Св. Кл. Охридски ” с уголемен екип от учени от разнообразни институции (Медицински университет – Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия) в съдействие с Екологично съдружие „ За Земята “ и общинското дружество Софияплан.
Взети дружно, двете проучвания съставляват най-актуалните все още епидемиологични изследвания в страната на публично здравните резултати породени от нечистия въздух, оповестиха още от Сдружение „ За Земята “. Следващата цел ще е превъзмогването на рестриктивните мерки за събирането на данни и осъществяване на изследвания, които да са по-мащабни и прецизни. Предвижда се използването на нова авангардна методология за местна прогноза за качеството на въздуха с фина резолюция. Тя се създава в поддръжка на ръководството и планирането на здравословна градската среда и метод на живот за град София като пилотно изследване, само че ще бъде използвана за всяка друга градска среда.
Българска телеграфна агенция напомня, че данните от осведомителната система на Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС) за качеството на атмосферния въздух демонстрираха, че от 2020 година до 2023 година има ясна наклонност към понижение на броя на превишенията на пределнодопустимите стойности за средноденонощната (СДН) и средногодишната норма (СГН) на фини прахови частици (ФПЧ) в цялата страна. От Изпълнителна агенция по околна среда обръщат внимание, че съгласно Програмата на Организация на обединените нации за околната среда замърсяването на въздуха е най-големият здравен риск за всички времена. Над 99% от хората дишат въздух, който не е безвреден и това може да докара до съществени последици за здравето.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ