По онова време да си спортист, беше голяма работа. Чували

...
По онова време да си спортист, беше голяма работа. Чували
Коментари Харесай

Петър Стоянович: Големи български звезди шофираха мъртво пияни, но им се прощаваше

По това време да си състезател, беше огромна работа. Чували сте тези думи. По времето на комунизма се радвахме на международни триумфи, побеждавахме страни като Англия, Франция, Япония, Китай.

И през днешния ден продължаваме да печелим медали и да означаваме рекордни достижения.

Тази седмица българският играч по повдигане на тежести в категория до 89 кг Карлос Насар спечели световната купа на шампионата в Бахрейн. Той е първият български състезател, който печели олимпийска, европейска и международна купа в една година.

Кубрат Пулев стана първият българин със международна купа при най-тежките експерти.

Летните олимпийски игри в Париж тази година пък бяха най-успешните за България през последните 20 години.

Как оценяваме триумфите си преди и в този момент - диалог с проф. Петър Стоянович.

" Спортът сплотява като всяка игра, в която има съревнование и тръпка. Носиш в себе си страст, полезности и схващане за света и го влагаш в този спорт. Ако гледаш футбол, крещиш краката на противниковия тим да се изпотрошат. В леката атлетика – да се вдървен. Най-големият смях е, в случай че някой се хлъзне пред теб на тротоара. Ако мине и деветката – още по-весело. Някои ще оказват помощ, само че видяхте експанзията в мола “, разяснява той пред bTV.

" Като нация имаме огромни имена в спорта и отвън него. Там, където имаме най-големите триумфи – спорт и просвета, там има най-голяма липса на финансиране. В Министерския съвет най-отпред са най-важните – тези, които ръководят и усвояват, а министрите на спорта и културата са в дъното до писоарите “, уточни Петър Стоянович.

" Големият проблем при златните девойки е какво вършат след края на спортната карира. В един миг тя е на 20 години и би трябвало да стартира един различен живот. Тя стартира животът си като супершампион. От 20 до 90 – каква ще е тяхната реализация. Тя на 12 години или 10 години, да не приказваме единствено за нея, спортистите стартират съзнанието си с това да са първи. Те понасят живот, който не да пожелаеш на никого като напрежение и условия. Не всички могат да станат треньори. Не всички могат да се осъществят още веднъж. “

Според него колкото елементарно прости обществото, толкоз елементарно и намразва.

" Разликата сред огромните аплодисменти и ритането с крайник е един лъх напразно. Има и доста моменти, в които самите звезди се подхлъзват. Една международна звезда стартира да популяризира огромна компания – не става. Това е все едно Ницше да популяризира азотни торове. Или си звезда, която не могат да я допрян, или си воин на Елин Пелин и те щипват да нарежеш от овчето сирене. Да не мислите, че огромните български звезди като Стефан Данаилов, Калоянчев, Анастасов бяха единствено мед и масло – нищо сходно. Колко пъти съм ги виждал да карат мъртво пияни – огромна работа. Всичко им се прощаваше, тъй като бяха любимци на народа “, разяснява историкът.

" Когато нямаше толкоз технологии и обществени мрежи, прошката беше по-лесна. Като видите какво е кадърен българинът да напише под постовете… Ние като българи обичаме да харесваме и се идентифицираме със своите герои, само че не се радваме на непознатата наслада “, добави Петър Стоянович.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР