Супа под 3 евро има и на пъпа на града, и по кварталите
По неписаните закони на кръчмарите дните след Ивановден през януари са едни от най-тежките. Хората са изпразнили портфейлите си около зимните празници и първия месец разноските са по-обрани. Тази година пък януари е още по-особен поради въвеждането на еврото и едновременното заплащане и в левове, и в евро.
" Чисто психически хората като че ли леко се стегнаха. Гледат менюта и съпоставят цени много повече от нормално. Това е елементарно обяснимо поради всеобщо насажданата неуравновесеност, че цените ще се вдигнат след прекосяване към новата валута ", признава Юлиян Алексиев, притежател на ресторант " Ноте ди вино ". Неговият обект е необикновен по две аргументи - първо е надалеч от центъра, където обстановката е много по-различна, и второ - е огромен. " Цените в менюто не са пипани. Има някои ястия, които в последните месеци са с малко нагоре, само че за сметка на други, които са надолу. Дори скоро с екипа ми забелязахме, че сега едно ядене от лятното меню е сензитивно по-евтино ", споделя той. Тъй като разчита на постоянната си клиентела обедното меню тук идва на цената на ядене на крайник, по думите му. " И никой не може да ме убеди, че в Гърция е по-евтино. При мен супата е 2.55 евро, а в южната ни съседка съм ял същата за 8 евро ", прави прилика ресторантьорът. Тъй като обаче е в този бизнес от над 20 години, Юлиян Алексиев има един огромен коз пред доставчиците - познават го като предан сътрудник и " не извиват ръце ".
Доставчиците и техните предложения са най-честото опрощение на всеки бизнес за повдигане на цените. Надценката автоматизирано се трансферира към крайния клиент.
Ресторантите са последни във веригата. И когато доставчиците на алкохол, безалкохолно, зеленчуци, месо ти вдигнат цените, няма по какъв начин това да не се отрази и на цената в менюто, разсъждава Тихомир Монев от заведения за хранене " Малката Марица " и " Голямата Марица. " Засега аз не съм вдигал към крайния клиент. Като свърши одисеята с двойното обращение на левове и евро, ще създадем равносметка през февруари ", зарича се той.
Февруари е най-празният месец, тъй че ресторантьорите постоянно го употребяват точно за равносметки. В този отрасъл има още едно неписано предписание - " оживелите се преброяват през пролетта ", припомнят хората от бизнеса. Така е и по време на рецесии (финансови, коронавирус и др.), и в спокойни времена. Липсващият бюджет за тази година слага на пауза и техните проекти. Няма предвидимост - изключително във връзка с осигуровки и налози - и това пречи както на всеки различен бизнес, нищо че нашият се води " развлекателен ", описват те. Токът на свободния пазар в последните дни е на доста високи цени поради студовете. Този разход също е мъчно предвидим, допълват от сектора.
Опциите не са толкоз доста - или вдигаш цените, с цел да издържаш бизнеса си, или намаляш порциите, само че запазваш цените. Трети вид е да минеш към по-нискокачествени артикули и надлежно на по-ниски доставни цени, само че това играе доста неприятна смешка в дълготраен проект. " Лепнат ли ти неприятен имидж, няма оправия ", споделят ветераните в бизнеса. Има и още един - и доста заведения за хранене го практикуват. Обявяват " обедно " или " на ден меню " (то е с по-голяма дълготрайност като часове) и цените са оптимално изтънени. Така, на пъпа на центъра в Пловдив, доста реномиран ресторант сервира пилешката чорба за 2,80 евро, а пилешкото бутче с кисело зеле - за малко под 5 евро. Вечерният пик се поема на общоприетото меню и други цени.
Сервитьорите са ъгъл, заплатите - сред 1000 и 1300 евро
Ако погледнете морето от разгласи за набиране на сервитьори, бармани, миячи и всевъзможен обслужващ личен състав за заведения, ще си помислите, че това са най-дефицитните фрагменти на пазара на труда. И фактически е по този начин от години. Официалната причина е, че парите са малко, а работата - тежка, с часове си на крайник и търпиш капризите на стотици клиенти. Всички са наясно обаче, че положителните келнери могат да си докарат и още една заплата от бакшиши, тъй че приходите им напълно не са тези, които се въртят по обявите за работа. Иначе - напълно публично - заетите в ресторантьорския и хотелския бизнес са на дъното по работни заплати. По данни на статистиката междинната заплата в сектора за третото тримесечие на 2025 година е 1586 лв., или малко над 810 евро, което е с съвсем 200 лв. над минималната работна заплата. Сега съгласно обявите в интернет цифрите са много по-оптимистични. Хора за позицията сервитьор в Пловдив се търсят против най-малко 1022 евро, а в реномирана сладкарница залагат необятна граница - от 1250 до 1450 евро. Важна детайлност е, че това е сумата бруто. Наддаването за готвачи потегля от 1500 евро, даже пицарите могат да се уредят на 1300-1400 евро. Миячки и хигиенистки разчитат на пари към минималната заплата.
И в случай че в Пловдив по заведенията към момента рядко ни сервират чужденци, то по курортите към този момент свикнахме с тях. А за страни като Непал и Киргизстан нашата минимална работна заплата е доста над това, което биха получили за труда си в родината.
" Чисто психически хората като че ли леко се стегнаха. Гледат менюта и съпоставят цени много повече от нормално. Това е елементарно обяснимо поради всеобщо насажданата неуравновесеност, че цените ще се вдигнат след прекосяване към новата валута ", признава Юлиян Алексиев, притежател на ресторант " Ноте ди вино ". Неговият обект е необикновен по две аргументи - първо е надалеч от центъра, където обстановката е много по-различна, и второ - е огромен. " Цените в менюто не са пипани. Има някои ястия, които в последните месеци са с малко нагоре, само че за сметка на други, които са надолу. Дори скоро с екипа ми забелязахме, че сега едно ядене от лятното меню е сензитивно по-евтино ", споделя той. Тъй като разчита на постоянната си клиентела обедното меню тук идва на цената на ядене на крайник, по думите му. " И никой не може да ме убеди, че в Гърция е по-евтино. При мен супата е 2.55 евро, а в южната ни съседка съм ял същата за 8 евро ", прави прилика ресторантьорът. Тъй като обаче е в този бизнес от над 20 години, Юлиян Алексиев има един огромен коз пред доставчиците - познават го като предан сътрудник и " не извиват ръце ".
Доставчиците и техните предложения са най-честото опрощение на всеки бизнес за повдигане на цените. Надценката автоматизирано се трансферира към крайния клиент.
Ресторантите са последни във веригата. И когато доставчиците на алкохол, безалкохолно, зеленчуци, месо ти вдигнат цените, няма по какъв начин това да не се отрази и на цената в менюто, разсъждава Тихомир Монев от заведения за хранене " Малката Марица " и " Голямата Марица. " Засега аз не съм вдигал към крайния клиент. Като свърши одисеята с двойното обращение на левове и евро, ще създадем равносметка през февруари ", зарича се той.
Февруари е най-празният месец, тъй че ресторантьорите постоянно го употребяват точно за равносметки. В този отрасъл има още едно неписано предписание - " оживелите се преброяват през пролетта ", припомнят хората от бизнеса. Така е и по време на рецесии (финансови, коронавирус и др.), и в спокойни времена. Липсващият бюджет за тази година слага на пауза и техните проекти. Няма предвидимост - изключително във връзка с осигуровки и налози - и това пречи както на всеки различен бизнес, нищо че нашият се води " развлекателен ", описват те. Токът на свободния пазар в последните дни е на доста високи цени поради студовете. Този разход също е мъчно предвидим, допълват от сектора.
Опциите не са толкоз доста - или вдигаш цените, с цел да издържаш бизнеса си, или намаляш порциите, само че запазваш цените. Трети вид е да минеш към по-нискокачествени артикули и надлежно на по-ниски доставни цени, само че това играе доста неприятна смешка в дълготраен проект. " Лепнат ли ти неприятен имидж, няма оправия ", споделят ветераните в бизнеса. Има и още един - и доста заведения за хранене го практикуват. Обявяват " обедно " или " на ден меню " (то е с по-голяма дълготрайност като часове) и цените са оптимално изтънени. Така, на пъпа на центъра в Пловдив, доста реномиран ресторант сервира пилешката чорба за 2,80 евро, а пилешкото бутче с кисело зеле - за малко под 5 евро. Вечерният пик се поема на общоприетото меню и други цени.
Сервитьорите са ъгъл, заплатите - сред 1000 и 1300 евро
Ако погледнете морето от разгласи за набиране на сервитьори, бармани, миячи и всевъзможен обслужващ личен състав за заведения, ще си помислите, че това са най-дефицитните фрагменти на пазара на труда. И фактически е по този начин от години. Официалната причина е, че парите са малко, а работата - тежка, с часове си на крайник и търпиш капризите на стотици клиенти. Всички са наясно обаче, че положителните келнери могат да си докарат и още една заплата от бакшиши, тъй че приходите им напълно не са тези, които се въртят по обявите за работа. Иначе - напълно публично - заетите в ресторантьорския и хотелския бизнес са на дъното по работни заплати. По данни на статистиката междинната заплата в сектора за третото тримесечие на 2025 година е 1586 лв., или малко над 810 евро, което е с съвсем 200 лв. над минималната работна заплата. Сега съгласно обявите в интернет цифрите са много по-оптимистични. Хора за позицията сервитьор в Пловдив се търсят против най-малко 1022 евро, а в реномирана сладкарница залагат необятна граница - от 1250 до 1450 евро. Важна детайлност е, че това е сумата бруто. Наддаването за готвачи потегля от 1500 евро, даже пицарите могат да се уредят на 1300-1400 евро. Миячки и хигиенистки разчитат на пари към минималната заплата.
И в случай че в Пловдив по заведенията към момента рядко ни сервират чужденци, то по курортите към този момент свикнахме с тях. А за страни като Непал и Киргизстан нашата минимална работна заплата е доста над това, което биха получили за труда си в родината.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ