По навик или по друга тайна причина, да се присламчваме

„ По табиет или по друга загадка причина, да се присламчваме към Васил Левски е станало традиция. Веем знамената му, окачваме портрета му по стените, въпреки в никакъв случай да не сме се борили под тях. Не го виждам в днешното потомство, не го виждам в знанията им… “ – написа Минчев.

Той оспорва концепцията, че един портрет на Левски в дома или кабинета може да трансформира някого в родолюбец. Според него, националният воин постоянно е употребен като знак, само че без действително осъзнаване на идеята му. Минчев прави паралел с предишното, когато портрети на други исторически персони като Георги Димитров и Димитър Благоев висяха в учебните заведения, само че не трансформираха същността на времето.

 

„ Портретите не изпълват духа, в случай че не са подкрепени с дейности. Вярата изисква изпитание. Един портрет не стига, тъй като никой от нас не наподобява на Левски, в случай че би трябвало да извърши делото му през днешния ден “ – безапелационен е Минчев.

Той приключва с тезата, че в случай че човек в действителност носи духа на Левски в сърцето си, няма потребност от външни знаци. Според него, прекомерната приложимост на облика на Апостола даже води до „ обезценка “ на смисъла му.