Шефът на КЕВР: Няма да сложим край на регулирания пазар на тока през 2025 г.
По начало контролираният пазар се явява значително в едно могъщо средство, с цел да има сигурност, да има и предвидимост на цените на всички участници на този контролиран пазар - както битови консуматори, по този начин и дребният бизнес. Това изключително се видя през 2022 година, когато цените на контролирания пазар останаха постоянни през цялата година, до момента в който на свободния пазар минаха стойност 1000 лева за мегават час.
Това съобщи ръководителят на българския енергиен регулатор - КЕВР доцент Иван Иванов по време на форума " Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа 2023 ", представен от БГНЕС.
Според Иванов,
България няма да постави завършек на контролирания пазар през 2025 година
“Това няма да се случи първо нормативно поради това, че в края на 2022 година Народно събрание одобри решение, което категорично постановява, че контролираният пазар в страната ще бъде непокътнат до края 2025 година без да се фиксира период по кое време по-късно ще се стигне до цялостна либерализация ”, изясни той.
Иванов изясни, че има две аргументи, които не разрешават контролираният пазар да бъде отстранен преди този момент.
“Първата от тях - условието на Европейска комисия, че трябва да бъдат предпазени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната, а
по този индикатор на енергийна беднотия ние сме едни от челните честа в Европейски Съюз.
Втората причина е мнението на Европейска комисия, че България може да мине към цялостна либерализация единствено когато бъдат отстранени или завършат дълготрайните контракти за закупуване на електрическа сила, а имаме два такива контракта с две американски централи като първият изтича през 2024 година, а вторият през 2026 година Когато кумулативно се изпълнят двете условия България ще бъде в положение да преминем към цялостна либерализация ”, изясни той.
България е с едно от най-енергоемките и въглеродно интензивни производства, означи министърът на стопанската система и промишлеността Богдан Богданов и уточни, че
фактор за това са и мините, като близо 40 на 100 от силата, която произвеждаме, е от въглищни централи.
Ситуацията се трансформира освен, тъй като сме поели съответни задължения - бизнесът има потребност от нови енергийни запаси, съобщи министърът по време на тридневния конгрес " Зелена седмица 2023 ".
Той посочи, че по време на работата му като изпълнителен шеф на Българската организация за вложения (БАИ) през последната година и половина е станало известно, че 100 % от предпочитаните вложители са имали потребност от различни източници на сила.
Според министъра индустриалните мощности, които в този момент има страната, е доста евентуално през идващите години, а даже и преди 2038 година, да не бъдат конкурентни.
Компаниите си слагат доста амбициозни цели и страната би трябвало да приготви законодателната рамка, с цел да могат те да реализират задачите си, само че би трябвало и да се употребяват всички вероятни запаси за обезпечаване на равномерен преход към нови енергийни запаси, и да се подсигури конкурентоспособността на бизнеса, сподели министърът.
В момента България разполага с разнообразни запаси, само че някои от тях са съществено забавени, сподели Богданов. Той уточни нуждата от наваксване по Плана за обективен преход и посочи, че
в случай че да края на тази година страната ни не създаде териториалните проекти за районите Стара Загора, Кюстендил и Перник, ще загуби над 860 млн. евро – средства, ориентирани за основаване на подобаваща инфраструктура,
с цел да може бизнесът и страната да реализират задачите си за декарбонизация. Министърът уточни също, че все още Фондът за взаимност не действа вярно. Европа се забави с реакцията си и ние би трябвало да поставим всички старания да наваксаме, и България да заеме своето място в структурирането на подобен фонд, сподели Богданов.
Според министъра би трябвало да се намерения и за ресурсите по Плана за възобновяване и резистентност.
Той подсети, че 5,7 милиарда лв. са отделени по линия на декарбонизация, кръгова и нисковъглеродна стопанска система.
България се забави доста и този развой би трябвало да се рестартира, и ние би трябвало да наваксаме, с цел да не загубим районното си преимущество като чист експортьор на електрическа енергия, сподели Богданов. Министърът посочи и нуждата страната ни да стартира да влага и в балансови мощности, което е заложено и по Плана, тъй като с повишаването на потенциалите на нови зелени мощности ще има нужда от баланс. По думите на Богданов това е била и една от аргументите от БАИ да предизвикват включването на България в Европейския алианс за акумулатори.
Конференцията стартира в 9 часа в София Ивент Център с фокус върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и съгласуваност.
Началото даде президентът на България Румен Радев. В първата сесия участваха ръководителят на Народно събрание Росен Желязков, заместник-председателят на Европейска комисия Марош Шефчович, еврокомисарят за " Сближаване и промени " Елиза Ферейра, еврокомисарят по околна среда (2009-2014) и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник, ръководителят на Надзорния съвет на " Еврохолд България " Асен Христов, изпълнителният шеф на Procredit bank Камелия Минева, мениджърът на Visa за България Красимира Райчева.
Модератор на полемиката беше Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България, а сесията приключи с изявление на водещия представител - политологът и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена Иван Кръстев.
Това съобщи ръководителят на българския енергиен регулатор - КЕВР доцент Иван Иванов по време на форума " Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа 2023 ", представен от БГНЕС.
Според Иванов,
България няма да постави завършек на контролирания пазар през 2025 година
“Това няма да се случи първо нормативно поради това, че в края на 2022 година Народно събрание одобри решение, което категорично постановява, че контролираният пазар в страната ще бъде непокътнат до края 2025 година без да се фиксира период по кое време по-късно ще се стигне до цялостна либерализация ”, изясни той.
Иванов изясни, че има две аргументи, които не разрешават контролираният пазар да бъде отстранен преди този момент.
“Първата от тях - условието на Европейска комисия, че трябва да бъдат предпазени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната, а
по този индикатор на енергийна беднотия ние сме едни от челните честа в Европейски Съюз.
Втората причина е мнението на Европейска комисия, че България може да мине към цялостна либерализация единствено когато бъдат отстранени или завършат дълготрайните контракти за закупуване на електрическа сила, а имаме два такива контракта с две американски централи като първият изтича през 2024 година, а вторият през 2026 година Когато кумулативно се изпълнят двете условия България ще бъде в положение да преминем към цялостна либерализация ”, изясни той.
България е с едно от най-енергоемките и въглеродно интензивни производства, означи министърът на стопанската система и промишлеността Богдан Богданов и уточни, че
фактор за това са и мините, като близо 40 на 100 от силата, която произвеждаме, е от въглищни централи.
Ситуацията се трансформира освен, тъй като сме поели съответни задължения - бизнесът има потребност от нови енергийни запаси, съобщи министърът по време на тридневния конгрес " Зелена седмица 2023 ".
Той посочи, че по време на работата му като изпълнителен шеф на Българската организация за вложения (БАИ) през последната година и половина е станало известно, че 100 % от предпочитаните вложители са имали потребност от различни източници на сила.
Според министъра индустриалните мощности, които в този момент има страната, е доста евентуално през идващите години, а даже и преди 2038 година, да не бъдат конкурентни.
Компаниите си слагат доста амбициозни цели и страната би трябвало да приготви законодателната рамка, с цел да могат те да реализират задачите си, само че би трябвало и да се употребяват всички вероятни запаси за обезпечаване на равномерен преход към нови енергийни запаси, и да се подсигури конкурентоспособността на бизнеса, сподели министърът.
В момента България разполага с разнообразни запаси, само че някои от тях са съществено забавени, сподели Богданов. Той уточни нуждата от наваксване по Плана за обективен преход и посочи, че
в случай че да края на тази година страната ни не създаде териториалните проекти за районите Стара Загора, Кюстендил и Перник, ще загуби над 860 млн. евро – средства, ориентирани за основаване на подобаваща инфраструктура,
с цел да може бизнесът и страната да реализират задачите си за декарбонизация. Министърът уточни също, че все още Фондът за взаимност не действа вярно. Европа се забави с реакцията си и ние би трябвало да поставим всички старания да наваксаме, и България да заеме своето място в структурирането на подобен фонд, сподели Богданов.
Според министъра би трябвало да се намерения и за ресурсите по Плана за възобновяване и резистентност.
Той подсети, че 5,7 милиарда лв. са отделени по линия на декарбонизация, кръгова и нисковъглеродна стопанска система.
България се забави доста и този развой би трябвало да се рестартира, и ние би трябвало да наваксаме, с цел да не загубим районното си преимущество като чист експортьор на електрическа енергия, сподели Богданов. Министърът посочи и нуждата страната ни да стартира да влага и в балансови мощности, което е заложено и по Плана, тъй като с повишаването на потенциалите на нови зелени мощности ще има нужда от баланс. По думите на Богданов това е била и една от аргументите от БАИ да предизвикват включването на България в Европейския алианс за акумулатори.
Конференцията стартира в 9 часа в София Ивент Център с фокус върху зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, енергийната сигурност и съгласуваност.
Началото даде президентът на България Румен Радев. В първата сесия участваха ръководителят на Народно събрание Росен Желязков, заместник-председателят на Европейска комисия Марош Шефчович, еврокомисарят за " Сближаване и промени " Елиза Ферейра, еврокомисарят по околна среда (2009-2014) и съпредседател на International Resource Panel Янез Поточник, ръководителят на Надзорния съвет на " Еврохолд България " Асен Христов, изпълнителният шеф на Procredit bank Камелия Минева, мениджърът на Visa за България Красимира Райчева.
Модератор на полемиката беше Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България, а сесията приключи с изявление на водещия представител - политологът и откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена Иван Кръстев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ