1/3 от служителите вярват, че действията им не влияят на сигурността
По-младите са по-склонни да поддържат рискови привички, съгласно проучване
38% от офис-служителите под 40 години употребяват едни и същи пароли за голям брой устройства, което е рисково (снимка: CC0 Public Domain)
Един на всеки трима чиновници има вяра, че дейностите му не въздействат по никакъв метод на сигурността на организацията, в която работи, сочат нови данни.
Служителите от поколението на така наречен милениали и тези от генерация „ Z “ са по-склонни да поддържат привички, които са рискови киберсигурността, спрямо поколението „ X “ и по-възрастните (тези над 40-годишна възраст), според проучване на компанията за киберсигурност Ivanti. За своя разбор тя е интервюирала повече от 6500 изпълнителни водачи, експерти по киберсигурност и офис-служители, с цел да разкрие по какъв начин демографията на работната мощ въздейства върху кибер-защитата на дадена организация.
Значителни проблеми са налице във връзка с хигиената на паролите, кликването върху фишинг-връзки и шерването на устройства със фамилията и приятелите. Ето още някои забавни заключения:
Интересно наблюдаване е, че полът, старшинството и районът могат да имзт значение на груповата резистентност във връзка с кибер-сигурността на организацията като цяло. Докладът открива, че мъжете и тези, които са на лидерски позиции, се усещат по-комфортно да се свържат със чиновник по сигурността, когато имат въпрос или терзание – като водачите в организацията са най-склонни да се извърнат с въпрос (72%).
Докладът също по този начин демонстрира, че има районни разлики в образованието и настройките по киберсигурност. 54% от чиновниците в Китай и 43% във Франция оповестяват, че техните организации не дават наложително образование по кибер-сигурност за своите служащи. Този брой спада надлежно до 17% за Обединеното кралство, 30% в Съединените щати и 22% в Германия.
„ Служителите не постоянно осъзнават, че са скъпи членове на така наречен уголемен екип по сигурността, макар че организациите поставят най-хубави старания да образоват и образоват “, споделя Даниел Спайсър, основен чиновник по сигурността в Ivanti. „ Съществува и рисковото съмнение, че защото по-младите офис-служители като цяло са по-добре осведомени с технологиите, то те автоматизирано са по-осъзнати на тематика сигурност “, споделя той.
Лидерите по сигурността би трябвало да дадат опция на всички чиновници да схванат, че са скъпа част от отбраната от закани, и самодейно да построяват отворена и приветлива просвета на кибер-защита, споделя Спайсър. „ Много организации подхождат от горната страна надолу към образованието и културата на киберсигурност. Но проучването демонстрира, че е извънредно значимо да се построи взаимна и положителна просвета на сигурност във всяка организация “, споделя той. „ Недостатъчно подготвените чиновници може да подкопаят цялостната готовност на организацията във връзка с кибер-защитата. Затова организациите би трябвало да проектират своите политики по този начин, че да минимизират напрежението за крайните консуматори. “
38% от офис-служителите под 40 години употребяват едни и същи пароли за голям брой устройства, което е рисково (снимка: CC0 Public Domain)
Един на всеки трима чиновници има вяра, че дейностите му не въздействат по никакъв метод на сигурността на организацията, в която работи, сочат нови данни.
Служителите от поколението на така наречен милениали и тези от генерация „ Z “ са по-склонни да поддържат привички, които са рискови киберсигурността, спрямо поколението „ X “ и по-възрастните (тези над 40-годишна възраст), според проучване на компанията за киберсигурност Ivanti. За своя разбор тя е интервюирала повече от 6500 изпълнителни водачи, експерти по киберсигурност и офис-служители, с цел да разкрие по какъв начин демографията на работната мощ въздейства върху кибер-защитата на дадена организация.
Значителни проблеми са налице във връзка с хигиената на паролите, кликването върху фишинг-връзки и шерването на устройства със фамилията и приятелите. Ето още някои забавни заключения:
Интересно наблюдаване е, че полът, старшинството и районът могат да имзт значение на груповата резистентност във връзка с кибер-сигурността на организацията като цяло. Докладът открива, че мъжете и тези, които са на лидерски позиции, се усещат по-комфортно да се свържат със чиновник по сигурността, когато имат въпрос или терзание – като водачите в организацията са най-склонни да се извърнат с въпрос (72%).
Докладът също по този начин демонстрира, че има районни разлики в образованието и настройките по киберсигурност. 54% от чиновниците в Китай и 43% във Франция оповестяват, че техните организации не дават наложително образование по кибер-сигурност за своите служащи. Този брой спада надлежно до 17% за Обединеното кралство, 30% в Съединените щати и 22% в Германия.
„ Служителите не постоянно осъзнават, че са скъпи членове на така наречен уголемен екип по сигурността, макар че организациите поставят най-хубави старания да образоват и образоват “, споделя Даниел Спайсър, основен чиновник по сигурността в Ivanti. „ Съществува и рисковото съмнение, че защото по-младите офис-служители като цяло са по-добре осведомени с технологиите, то те автоматизирано са по-осъзнати на тематика сигурност “, споделя той.
Лидерите по сигурността би трябвало да дадат опция на всички чиновници да схванат, че са скъпа част от отбраната от закани, и самодейно да построяват отворена и приветлива просвета на кибер-защита, споделя Спайсър. „ Много организации подхождат от горната страна надолу към образованието и културата на киберсигурност. Но проучването демонстрира, че е извънредно значимо да се построи взаимна и положителна просвета на сигурност във всяка организация “, споделя той. „ Недостатъчно подготвените чиновници може да подкопаят цялостната готовност на организацията във връзка с кибер-защитата. Затова организациите би трябвало да проектират своите политики по този начин, че да минимизират напрежението за крайните консуматори. “
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ