Потопът на века: Българи разказват за наводненията във Валенсия
По мащаба и броя на жертвите и засегнатите потопът в Испания се трансформира в най-голямата естествена злополука от началото на този век в Европа. Като " жестока покруса " разказват обстановката наши сънародници, които оцеляха след бедствието.
Двама станаха българите в неопределеност след наводненията във Валенсия, откакто от външното ни министерство оповестиха, че през днешния ден е подаден още един сигнал за български жител, който се търси. За момента няма постъпила информация за потърпевши или починали сънародници. В епицентъра на бедствието се оказаха и артистите от литературния план " Пощенска кутия за приказки ".
Елизабет пътува по автомагистралата край Валенсия, когато прииждащата вода стартира да залива пътя. Отбива автомобила от шосето секунди преди да се озове във воден капан. " Отзад слязох, то се чуваше един заплашителен звук. Слязох, то беше нещо ужасно, реката беше до моста, заливаше моста в действителност, по който минах малко преди този момент. Тези, които бяха долу, се давеха... Заливаше ги водата и те просто нищо не можеха да създадат. Едно семейство видях по какъв начин се удавиха там от моста, изобщо, не желая да си го припомням това нещо. Имаше един човек се опитваше да се качи на колата, не гледах, просто не гледах ", споделя пред Българска национална телевизия Елизабет, гражданин на Валенсия.
По същото време Цанко Василев също се оказва на пътя на водата. Разказва, че многото жертви се дължат на неналичието на предизвестие. " Алармата се задейства 3 или 4 часа след вълната. То действително към този момент съвсем всичко беше завършила. Много вода, със страшна мощ, просто тировете ги носеше безусловно като кибритени кутийки ", добави Цанко, гражданин на Валенсия.
" Просто трябваше да предупредят и съгласно мен ще има доста повече жертви от това, което афишират, тъй като всичко това нещо отива в морето. Кой знае какъв брой хора ще бъдат безследно изчезнали сега споделят, че към 2000 индивида се търсят ", изясни Елизабет.
Днес двамата българи стават очевидци на голямата съпричастност на испанците към потърпевшите. " Държавата си прави работата, само че хората на място са по-силни от всичко. Просто не можете да си визиите какъв брой са задружни, от стотици километри идват да оказват помощ с коли, без коли, с мотори, с колела - хиляди са хората с метли, с лопати. Много бързо ще излезат от това състояние ", споделя Цанко Илиев.
" Купуват метли, парцали, кофи и отиват и оказват помощ. ние имаме доста другари в Пайпорта - доста зле е ситуацията там, доста зле ", споделя Елизабет.
Екипът на " Пощенска кутия за приказки " също попада в Испания малко след наводнението. Александър Сано вижда и снима апокалиптичната картина след водния пъкъл във Валенсия. " Целият град изглеждаше като ръждив, просто беше затрупан с тиня, всичко, което успяваш да видиш като инфраструктура, улици - беше в цвят глина. Не е изненада, че естествени бедствия отключват доста сериозна степен състрадателността и човещината в хората ", уточни артистът Александър Сано.
