По-малко европари за фермерите след 2020 г.
По-малко пари за земеделие от европейския бюджет и повече финансов инженеринг с кредитни и гаранционни схеми. Това ги чака фермерите след 2020 година, стана ясно на полемика за бъдещето на европейската Обща селскостопанска политика (ОСП), проведена от Института за агростратегии и нововъведения и " ИнтелиАгро ".
През 2017 година във всички страни върви спор за бъдещето на ОСП. Мненията на фермерите и европейските жители ще бъдат взети под внимание при образуването на политиката по нея. През май 2018 година Европейската комисия би трябвало да излезе с предложение за многогодишната финансова рамка за идващия планов интервал, а през 2019 година да стартират полемиките по нея, уточни Иман Бут, зам.-директор на Генерална дирекция " Земеделие " в Европейска комисия.
Томислав Дончев: " Приятелският огън " не оказва помощ за политиките на Европейски Съюз
Дебатът за бъдещето на ОСП е част от тематиката за целия европейски бюджет след 2020 година и спор за бъдещето на Европа, съобщи вицепремиерът Томислав Дончев.
" Консумативният метод " дайте ни, тъй като... " не прави работа. Те по-скоро нервират и имат противоположен резултат. Най-силните причини са рационалните, които водят към общоевропейски изгоди ", сподели Дончев.
" Не ми се желае да се води вътрешна война сред другите политики, които построяват европейския бюджет – да вземем за пример ОСП против кохезионната политика. Всяка политика има смисъл, изгода и добавена стойност. " Приятелският огън " не способства за по-добър европейски бюджет ", добави вицепремиерът по еврофондовете.
Европейска комисия: Няма да има гражданска война с ОСП, само че ще има еволюция
" Фермерската общественост няма вкус да се трансформира ", сподели Иман Бут. " Сегашната ОСП обаче не ни дава мечтаните резултати и промени са нужни. Няма да вършим гражданска война, само че желаеме еволюция ", добави той.
" След " Брекзит " или ще се оправяме с понижен бюджет, или ще би трябвало да се заплаща повече (увеличаване на вноските на страните членки). Светът се промени и отбраната на Европа и миграцията също изискват пари ", уточни представителят на Европейска комисия.
Селското стопанство " не е най-големият състезател " и не е измежду предпочитаните политики на Европейски Съюз, сподели Бут. Според него в бъдеще е нужна по-голяма еластичност сред перата в бюджета, което значи по-малка предсказуемост за земеделците.
Директните заплащания може да се обвържат с ограниченията за опазването на околната среда, сподели Бут.
Какъв да бъде салдото сред двата стълба на селскостопанската политика – директните заплащания и капиталовите ограничения, би трябвало да се реши от страните членки, добави представителят на Европейска комисия.
Порожанов: Не желая да слушам думата гъска
Земеделският министър Румен Порожанов прикани Европейска комисия да направи сюжети на бюджета при понижение с 10% на средствата за ОСП, с цел да се види по какъв начин това ще се отрази на конкурентоспособността на европейските фермери по отношение на тези от разрастващите се страни.
Според Порожанов българските фермери може да се окажат в добра позиция, в случай че вътре в Европейски Съюз се реализира балансиране на равнищата на субсидиране на земеделците сред обособените страни. Това по принцип е мъчно за реализиране. Причината е, че част от страните отвън европейските дотации сами финансират селското стопанство. За това и българските фермери упорстват на европейско равнище да се забрани субсидирането на бранша от държавния бюджет или най-малко да се ограничи до 30 на 100.
Порожанов сподели, че апелът за опростяване на разпоредбите " малко ме плаши ", тъй като след всяко опростяване те стават все по-сложни. " Когато пристигна инспектор, опростяването е до запетайката ", сподели земеделският министър. Той даде образец с проверяващи от външна компания, които въобще не познавали българския Закон за публичните поръчки и излезли с " безразсъден отчет ", който няма нищо общо с действителността. Това е коствало на българската страна месеци и години на преписка с Европейска комисия до изясняване на случая. За това земеделският министър желае " по-малко администрация и повече доверие ".
" Не съм почитател на ограниченията 10 и 11 (агроекология и климат и биологично земеделие)... Не желая да слушам и думата гъска ", сподели Порожанов във връзка огромните заплащания, които се вършат сега за зимуващите гъски. Предшественикът му Христо Бозуков даже спря приема по тези ограничения, тъй като по думите му " гъските изядоха дотациите ".
Румен Порожанов сподели, че земеделският бранш у нас е на доста положително равнище и описа какви старания му е коствало да убеди и премиера Бойко Борисов в това.
С по-малко запас да реализираме по-силен резултат
Българските фермери също не желаят радикална смяна на общата селскостопанска политика, като останалите в Европейски Съюз, демонстрира изследване направено в границите на самодейността на Институт за агростратегии и нововъведения и " ИнтелиАгро ".
Проучването е посочило, че липсва задоволително познаване на ОСП даже измежду сектора, сподели Николай Вълканов от " ИнтелиАгро ". По думите му има основни разлики сред браншовете за ролята на втория дирек (инвестиционните мерки), ръководството на риска и веригата на храните.
Единодушно е мнението на българските фермери, че ОСП има потребност от опростяване, понижаване на бюрокрацията и въвеждането на електронното ръководство в бранша.
Фермерите желаят отстрани на дофинансирането на земеделието от националните държавни управления, тъй като води до деформиране на конкурентоспособността. Настояват за опазване на директните заплащания, обвързаната поддръжка и тавана на дотациите, само че при повишен надзор. Допълнителната помощ за дребните стопанства би трябвало да бъде краткотрайна и да основава действителни предпоставки за напредък и развиване, демонстрира още изследването.
" Българските фермери имат проблем с наваксването на продуктивността по отношение на Европейски Съюз и вложенията. Трябва да сме наясно и какво е допустимо да се случи след 2020 година - да изберем два, три целта и да настояваме за тях. Трябва да се фокусираме по какъв начин с по-малкото запас да реализираме по-силен резултат ", предложи Вълканов.
Изпълнителният шеф на " УниКредит Булбанк " Левон Хампарцумян съобщи, че агросекторът има голям капацитет, а банкерите интерес от развиването му.
Според него комплицираното сега администриране на агросубсидирането би трябвало да се промени. От друга страна, в случай че един бизнес е основан на дотациите, той е извънредно нестабилен. Важно е да се намерят бизнес модели, при които дотациите подкрепят положителните да стават по-добри, без да са цел на съществуването на този бизнес, предложи Хампарцумян.
Той сподели още, че банката е подготвена да поддържа сдружаването, което да разреши на дребните да станат конкурентоспособни, а не просто субсидирани.
През 2017 година във всички страни върви спор за бъдещето на ОСП. Мненията на фермерите и европейските жители ще бъдат взети под внимание при образуването на политиката по нея. През май 2018 година Европейската комисия би трябвало да излезе с предложение за многогодишната финансова рамка за идващия планов интервал, а през 2019 година да стартират полемиките по нея, уточни Иман Бут, зам.-директор на Генерална дирекция " Земеделие " в Европейска комисия.
Томислав Дончев: " Приятелският огън " не оказва помощ за политиките на Европейски Съюз
Дебатът за бъдещето на ОСП е част от тематиката за целия европейски бюджет след 2020 година и спор за бъдещето на Европа, съобщи вицепремиерът Томислав Дончев.
" Консумативният метод " дайте ни, тъй като... " не прави работа. Те по-скоро нервират и имат противоположен резултат. Най-силните причини са рационалните, които водят към общоевропейски изгоди ", сподели Дончев.
" Не ми се желае да се води вътрешна война сред другите политики, които построяват европейския бюджет – да вземем за пример ОСП против кохезионната политика. Всяка политика има смисъл, изгода и добавена стойност. " Приятелският огън " не способства за по-добър европейски бюджет ", добави вицепремиерът по еврофондовете.
Европейска комисия: Няма да има гражданска война с ОСП, само че ще има еволюция
" Фермерската общественост няма вкус да се трансформира ", сподели Иман Бут. " Сегашната ОСП обаче не ни дава мечтаните резултати и промени са нужни. Няма да вършим гражданска война, само че желаеме еволюция ", добави той.
" След " Брекзит " или ще се оправяме с понижен бюджет, или ще би трябвало да се заплаща повече (увеличаване на вноските на страните членки). Светът се промени и отбраната на Европа и миграцията също изискват пари ", уточни представителят на Европейска комисия.
Селското стопанство " не е най-големият състезател " и не е измежду предпочитаните политики на Европейски Съюз, сподели Бут. Според него в бъдеще е нужна по-голяма еластичност сред перата в бюджета, което значи по-малка предсказуемост за земеделците.
Директните заплащания може да се обвържат с ограниченията за опазването на околната среда, сподели Бут.
Какъв да бъде салдото сред двата стълба на селскостопанската политика – директните заплащания и капиталовите ограничения, би трябвало да се реши от страните членки, добави представителят на Европейска комисия.
Порожанов: Не желая да слушам думата гъска
Земеделският министър Румен Порожанов прикани Европейска комисия да направи сюжети на бюджета при понижение с 10% на средствата за ОСП, с цел да се види по какъв начин това ще се отрази на конкурентоспособността на европейските фермери по отношение на тези от разрастващите се страни.
Според Порожанов българските фермери може да се окажат в добра позиция, в случай че вътре в Европейски Съюз се реализира балансиране на равнищата на субсидиране на земеделците сред обособените страни. Това по принцип е мъчно за реализиране. Причината е, че част от страните отвън европейските дотации сами финансират селското стопанство. За това и българските фермери упорстват на европейско равнище да се забрани субсидирането на бранша от държавния бюджет или най-малко да се ограничи до 30 на 100.
Порожанов сподели, че апелът за опростяване на разпоредбите " малко ме плаши ", тъй като след всяко опростяване те стават все по-сложни. " Когато пристигна инспектор, опростяването е до запетайката ", сподели земеделският министър. Той даде образец с проверяващи от външна компания, които въобще не познавали българския Закон за публичните поръчки и излезли с " безразсъден отчет ", който няма нищо общо с действителността. Това е коствало на българската страна месеци и години на преписка с Европейска комисия до изясняване на случая. За това земеделският министър желае " по-малко администрация и повече доверие ".
" Не съм почитател на ограниченията 10 и 11 (агроекология и климат и биологично земеделие)... Не желая да слушам и думата гъска ", сподели Порожанов във връзка огромните заплащания, които се вършат сега за зимуващите гъски. Предшественикът му Христо Бозуков даже спря приема по тези ограничения, тъй като по думите му " гъските изядоха дотациите ".
Румен Порожанов сподели, че земеделският бранш у нас е на доста положително равнище и описа какви старания му е коствало да убеди и премиера Бойко Борисов в това.
С по-малко запас да реализираме по-силен резултат
Българските фермери също не желаят радикална смяна на общата селскостопанска политика, като останалите в Европейски Съюз, демонстрира изследване направено в границите на самодейността на Институт за агростратегии и нововъведения и " ИнтелиАгро ".
Проучването е посочило, че липсва задоволително познаване на ОСП даже измежду сектора, сподели Николай Вълканов от " ИнтелиАгро ". По думите му има основни разлики сред браншовете за ролята на втория дирек (инвестиционните мерки), ръководството на риска и веригата на храните.
Единодушно е мнението на българските фермери, че ОСП има потребност от опростяване, понижаване на бюрокрацията и въвеждането на електронното ръководство в бранша.
Фермерите желаят отстрани на дофинансирането на земеделието от националните държавни управления, тъй като води до деформиране на конкурентоспособността. Настояват за опазване на директните заплащания, обвързаната поддръжка и тавана на дотациите, само че при повишен надзор. Допълнителната помощ за дребните стопанства би трябвало да бъде краткотрайна и да основава действителни предпоставки за напредък и развиване, демонстрира още изследването.
" Българските фермери имат проблем с наваксването на продуктивността по отношение на Европейски Съюз и вложенията. Трябва да сме наясно и какво е допустимо да се случи след 2020 година - да изберем два, три целта и да настояваме за тях. Трябва да се фокусираме по какъв начин с по-малкото запас да реализираме по-силен резултат ", предложи Вълканов.
Изпълнителният шеф на " УниКредит Булбанк " Левон Хампарцумян съобщи, че агросекторът има голям капацитет, а банкерите интерес от развиването му.
Според него комплицираното сега администриране на агросубсидирането би трябвало да се промени. От друга страна, в случай че един бизнес е основан на дотациите, той е извънредно нестабилен. Важно е да се намерят бизнес модели, при които дотациите подкрепят положителните да стават по-добри, без да са цел на съществуването на този бизнес, предложи Хампарцумян.
Той сподели още, че банката е подготвена да поддържа сдружаването, което да разреши на дребните да станат конкурентоспособни, а не просто субсидирани.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ