По-малко от месец след като комунистите с помощта на Червената

По-малко от месец откакто комунистите благодарение на Червената войска завземат властта на 9 септември 1944 година, те слагат началото на “правилното образование ” на децата и младежите.
На 2 ноември с решение №7, т.16, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия разпорежда на РМС, като неин първи асистент и запас, да построи детско-юношеска организация и да се заеме с нейното директно управление. (Работническо-младежкият съюз – РМС, е предшественикът на ДСНМ и ДКМС – б.а.)
Учениците от първи до трети клас влизат в организацията “Чавдар ” и се назовават чавдарчета, а от четвърти до седми клас – в пионерска организация “Септемврийче ” и се назовават септемврийчета.

В началните учебни заведения в цялата страна са основани чавдарски чети, в които членуват децата на възраст от 7 до 10 години. Организацията е наречена на Чавдар челник, който съгласно стихотворението на Христо Ботев “Хайдути ” е “крило за клети бедняци ”. Основната ѝ цел е “възпитание на децата в дух на национализъм и честност към идеалите на комунизма, Българска комунистическа партия и Съюз на съветските социалистически републики ”.
“Чавдар ” е името и на партизанската бригада, за която дава отговор Тодор Живков като прокурист на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия. Командир на бригадата е ген. Добри Джуров, дълготраен министър на защитата. Но те тогава са някъде в низините на партийнта подчиненост и надали тогава е имало оракул, който да планува неудържимия напредък на Т.Ж., който по-късно да оцени гениалната му концепция за името на чавдарчетата и на пионерите.

Малко след началото на образователната година на всеки първокласник се връзва синя връзка, която той е задължен да носи непрекъснато. Това става в тържествена конюнктура в наличието на родителите и при опция пред монумент на герой (борци) против турското иго.
Освен синята връзка първолаците получават още няколко “атрибута ” за патриотичното и идейното им образование. Значка с жълто лъвче с факел на зелен декор и надпис “Чавдарче ”. Значката се слага на връхната дреха и наложително се носи на празници и тържествени церемонии, а в делничните дни – по избор.
Бяло калпаче със зелено дъно и жълто лъвче начело.

Подобни калпаци са носили българските опълченци. Калпачето се носи единствено на празници и тържества.
Зелено знаме с извезан златен лъв, надпис “Чета Чавдар ” и жълти ресни. То е направено по сходство на знамената на хайдутите. Знамето се съхранява в учебното заведение и се изнася единствено на празници и тържествени церемонии.
В по-късни години е издадена специфична брошура за чавдарчето. В нея с изключение на патриотични и партийни стихотворения има и няколко правила за държание, които те би трябвало категорично да съблюдават.
Книжката стартира с два стиха от “Към партията ” на Христо Радевски:

Води ме, Партийо, води ме
под свойте бойки флагове!
Свети с аленото си име
чрез хилядите имена!
И по-късно е “Аз съм българче ” на Иван Вазов.

Аз съм българче. Обичам
наш’те планини зелени.
Българин да се назовавам
първа наслада е за мене.
Значи първо би трябвало да обичаш Партията и по-късно да се гордееш, че си българин. Ето ги и разпоредбите на държание:
– Чавдарчето е радостно дете – играе, пее, учи се, чете.

Малките чавдарчета
са положителни другарчета
– Чавдарчето е примерно в къщи и в клас. То помни: “Пионер ще стана аз! ”.
– Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора почита.
– Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
– Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна.

И откакто изкара стажа си като чавдарче, детето става пионер. Организацията е наречена “Септемврийче ” в чест на историческите събития, случили се все през септември – Войнишкото въстание от 1918 година, антифашисткото въстание от 1923 година и освобождението от монархофашизма в 1944 година
Със основаването на организация “Септемврийче ” е претрупан Данчо Димитров, партизанин в отряд “Гаврил Генов ”. След това става секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, министър на превоза, дипломат на България в Германска демократична република, първи заместник-председател на Президиума на Народното събрание, народен представител пет мандата.
След гибелта на Георги Димитров през 1949 година пионерската организация е наречена Димитровска на името на “вожда и учителя на българския народ ”. На погребението му септемврийчета произнасят клетва, която приключва с думите: “Ти ни наричаше най-младата промяна, утрешни строители на социализма, на комунизма. Кълнем се, скъпи учителю, че ще строим социализма и комунизма с димитровска храброст, с димитровски плам ”.

Преименуването става през февруари 1951 година, когато вторият конгрес на ДСНМ взема решение септемврийчетата да се назовават пионери, а организацията – Димитровска пионерска организация (ДПО) “Септемврийче ”.
Пионер значи пръв, първооткривател Пионерската организация е разграничена на отряди и дружини, отпред с отрядни и дружинни ръководители и ръководители. Най-висшият орган се назовава Републикански пионерски общ брой.
Знамето на пионерите е алено “като кръвта на бойците, паднали за национална независимост ”, знак на честност към делото на пролетарската гражданска война, към комунистическата партия и към родината. Всеки пионерски отряд и тайфа имат свои флагове, съхранявани в пионерската стая, каквато наложително има всяко учебно заведение в страната. Флаговете се изнасят единствено на публични и национални празници.

Пионерите носят алена връзка, вързана на възел към врата. Триъгълното парче плат е “част от пионерското знаме, а трите ѝ връха символизираха единството на комунисти, комсомолци и пионери ”. Същото значение има и тривърхият пламък, който е над петолъчната звезда на пионерската значка с облика на Георги Димитров.
ДПО “Септемврийче ” има собствен правилник и самобитен честен кодекс, който се споделя “Правила на Димитровския пионер ”. Всъщност всички (почти) атрибути, знаци, знаци и даже името “пионер ”, са взети от западните скаутски организации и натоварени с комунистическа идеология. Пионерската организация е основана за пръв път в Съюз на съветските социалистически републики като противовес на скаутските дружини, учредени две десетилетия преди този момент от император Николай Втори и възпитаващи съветските деца във честност на Бога, Царя и Отечеството.

Всяка власт постоянно е желала да държи под надзор младежите, “подрастващите генерации ” и благовидният метод за това е точно основаването на разнообразни организации. В този смисъл и Българска комунистическа партия не измисля топлата вода.
А и формалните задания на пионерското придвижване са много благородни – да възпитава децата в усърдие, дисциплинираност и родолюбие, приятелство и други По-дълбоката цел на Партията с основно “П ” обаче е да изкове правилни воини на комунизма, подготвени без никакви съмнения да извършват нейните заповеди и покорно да живеят в тоталитарната страна. Неслучайно клетвата, която седмокласниците, произнасят при влизането си в ДПО “Септемврийче ”, звучеше по този начин:
“Аз, димитровският пионер, тържествено давам обещание пред другарите си и своя храбър народ да се боря безрезервно за делото на Българската комунистическа партия, за успеха на комунизма. Да бъда правилен на заветите на Георги Димитров, да извършвам законите на димитровския пионер. Обещавам да бъда заслужен жител на моето благо родно място – Народна република България. ”

За да реализира задачите си, страната изграждаше стотици пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и редица спортни уреди и надпревари. Духовната семинария в София беше превърната в Централният пионерски замък.
Към 1967 година членовете на ДПО “Септемврийче ” наброяват почти 700 000 души.
През 1990 година организацията се саморазпуска.
Инфо: 24 часа