Защо митрополит Николай не бива да се отказва да влезе в избора за патриарх
По-малко от две седмици и половина ни разделят от 20 юни - денят, в който ще бъдат определени имената на тримата митрополити от Светия синод, които ще се кандидатират за овдовелия патриаршески трон на Българската православна черква (БПЦ), написа „ 24 часа “.
Прочетете още
Един от най-авторитетните членове на синода - Пловдивският митрополит Николай, направи през март декларация, че не желае да бъде номиниран, защото не желае поради него да бъде хулена църквата. Изглежда обаче, че надалеч не всички са съгласни с това негово предпочитание. Защо дядо Николай направи това изказване?
От началото на митрополитското му служение в Пловдив през 2007 година той е обект на нескончаеми груби офанзиви. Бе упрекван в какво ли не - от блян към лукса и връзки с олигарси през крайни изявления за певицата Мадона до убийството на Варненския митрополит Кирил. Особено забавни, въпреки и взаимно изключващи се, са непрекъснатите нервности, че е краен русофил и надлежно - неприкрит русофоб.
Каква е историята с ролекса
Дядо Николай кръщавал дете на състоятелен татко и в края на церемонията бащата попитал какъв брой коства. След като получил отговор " Нищо ", индивидът свалил часовника от ръката си и му го подарил. Владиката дълго време нямал и визия какъв брой тъкмо коства часовникът, чиято оценка излязла 12 000 $. През 2014 година той го даде на църквата " Св. Марина ", с цел да бъде продаден и с парите да се заплати сметката за ток. По-късно различен човек му подари нов ролекс. В момента Пловдивският епископ има два часовника - въпросния подарък и Certina за 250 лв.. Автомобилът, който употребява, е " Ауди А8 ", само че подобен имат и Варненският митрополит Йоан, и Доростолският Яков. Имаше концепция Светият синод да закупи централизирано идентични коли за всички митрополити, само че към този момент тя не е осъществена.
Относно рецензиите, че владиката контактува с олигарси и се интересува от парцели, дядо Николай употребява всеки собствен контакт и среща, изключително с виновни държавници и с авторитетни хора, с цел да проповядва християнските полезности на добротворчество и благотворителност. В резултат на тази проповедническа активност дарителството в Пловдивската епархия в интерес на църквите и манастирите закупи невероятни измерения.
В реалност той възроди традицията на своите прародители митрополитите на Пловдив от XIX век, когато всички църкви и манастири са били издигнати с даренията на заможните пловдивски нотабили, за което свидетелстват ктиторските надписи върху тях. Дядо Николай поредно и методично възвърне имуществото на църквата, заграбено или национализирано по времето на комунизма и разпиляно в годините на разкола. Най-добрите образци са манастирът " Св.св. Кирик и Юлита " и баташката черква " Св. Неделя ". Тази негова ревнивост да не се допусне да бъде изгубен нито един сантиметър от църковното имущество, а то да бъде умножавано непрестанно, главно посредством дарения, в реалност му сътвори врагове измежду искащите да се възползват от църковните парцели.
Случаят " Мадона " и какво сподели владиката
Всъщност той в никакъв случай не се е изказвал за певицата. Това му беше вменено от медиите, когато на журналистически въпрос " Има ли връзка сред концерта на Мадона в деня на Йоан Кръстител и починалите българи в Охридското езеро " кардиналният му отговор беше манипулиран по неточен метод. Всеки, който го е слушал деликатно, знае, че позициите му по настоящи въпроси са изхождали от православната ценностна система и връзката сред прегрешението и отрицателните публични последствия. Богословите признават, че няма нито едно негово изявление, което да не е догматично безупречно.
Преди обвинявахте Църквата, че мълчи по публичните въпроси, а в този момент, когато ви кажа каква е позицията ни по една или друга тематика, ме упреквате за какво приказвам, споделя дядо Николай.
Най-грозното обвиняване, отправяно в миналото към него, е в някакво телевизионно предаване, където действителност и мечти се смесват - че бил забъркан в
" убийството " на Варненския митрополит Кирил
В реалност в книгата на Лора Лазар " Небеса от грях ", издание на КК " Труд ", е разказано ликвидиране на митрополит, изумително напомнящо на събитията към гибелта на митрополит Кирил. Това е една година преди настъпването на събитието - книгата е издадена през 2012 година, а Варненският епископ се удави в морето през 2013 година
Но какъв брой заболели са фантазиите на обособени хора във връзка с дядо Николай, демонстрира най-добре объркването на критиците му от разните лагери
- дали е русофил, или русофоб, или пък е фанариот или антифанариот?
Подозиран дълго време в русофилство, поради следването си в Москва и необятните си контакти с съветски кръгове, в последно време митрополит Николай бива упрекван в русофобство, поради контактите си с Вселенската патриаршия в Константинопол.
Това, което не се схваща, заради българския нагон да се разделяме на " фили " и " фоби ", е неговият блян БПЦ да има равнопоставени и равноправни връзки с огромните патриаршии, като оценките му за едни или други техни дейности постоянно се базират на каноничните правила.
Така да вземем за пример той отбрани запазването на паметника " Альоша " в Пловдив от позиция запазването на паметта за покойниците, само че пък не се поколеба да осъди съветската експанзия в Украйна и войната от позиция на неприемливостта на враждата сред православни нации.
От една страна, той постоянно демонстрира почит към Константинополския трон, от който сме приели християнството, само че пък постоянно намира метод да даде да се разбере, че на Българската православна черква се дължи реципрочно почитание.
В този смисъл митрополит Николай е църковен посланик от най-висока проба, а блестящият банкет, който му бе организиран от патриарх Вартоломей в Истанбул наскоро беше доказателство, че отправените от Пловдивския епископ послания са разбрани. Фактът, че му беше разрешено да оглави службата в църквата " Св. Стефан " самичък, без " надзора " на представител на Вселенската патриаршия, е доказателство за доверие и почит персонално към него.
За да бъде разбрана личността на този митрополит, трябва да се наблюдава
неговата съществена движеща мощ, а тя е любовта към Църквата и желанието му БПЦ да се употребява с почитание в обществото. Като очевидец на униженията, на които са били подлагани българският патриарх Максим и БПЦ по времето на разкола, той е дал дума, че ще прави всичко по силите си това в никакъв случай повече да не се повтори. И цялата му активност в Пловдивска епархия през миналите 17 години е подчинена на концепцията за въздигането на Църквата и заемането на полагащото се почтено място в публичния живот.
И на това е подчинено всичко - и
дисциплината сред пловдивското свещенство
- персонално подготвени от него, и поддръжката, чистотата и редът във всички храмове в епархията. Воденето на богослужението е без аналог в България. Многочасовите литургии, изключително на огромни църковни празници, се извършват по най-педантичния литургичен ред.
Всички манастири в епархията са ремонтирани главно, построени са десетки нови църкви и параклиси. Обвиненията за тапетите в църквите нормално са от хора, които влизат в църквите като в музеи - един път на две години. Освен че в гръцките и румънските църкви те са всекидневно нещо, са и сред 3-4 пъти по-евтини от изографисването. А и част от " новите зографи " влизат в тежка колизия с метода, по който изографисват храмове там, където са събрани средства за това.
Новата митрополия, за която също е подложен на критика, и храмът до нея " Св. Архангел Михаил " бяха превърнати от дядо Николай от едно запустяло място на гола канара в плодородно място, с което пловдивчани да се гордеят.
Пловдивската православна телевизия, която е с 24-часова стратегия, предавана по кабел и спътник, бе основана от владиката преди 15 години. Той държи и поддържа на равнище Пловдивската духовна семинария, а в допълнение сътвори и Духовна академия. С поддръжката на Пловдивска митрополия свободно избираем предмет " Православие " учат към 5000 деца в епархията.
Мнозина са уверени, че в случай че дядо Николай стане патриарх, той може да убеди изпълнителната власт и просветителното министерство да се вкара вероучение в българското учебно заведение.
Привържениците на дядо Николай в Синода го виждат като " несъзнателен водач " в българската черква и са безапелационни, че той е посочил, че умее да води деен разговор с всяка световна и духовна власт.
Владици, игумени на манастири и редови свещеници през тези месеци повтарят постоянно един факт - че през днешния ден в Църквата има потребност от ред, а митрополит Николай е посочил в Пловдив, че има отлични организаторски сподобности. Точно положителните организаторски умения ще доведат до възстановяване на Софийската епархия, която е най-голяма на територията на България.
Според устава на БПЦ патриархът, който е и Софийски епископ, е " първи по чест всред митрополитите ", само че е с много лимитирани пълномощия. Православната черква, за разлика от католическата, се ръководи съборно, т.е. от митрополитите дружно, като патриархът е просто един от тях. Той има право да привиква и ръководи съвещанията на Светия синод, само че въпреки синодалните старци да не могат да вземат решения без негово присъединяване, при гласуванията той има също един глас като всички останали и " няма право да взема решение или прави нещо по общите каузи на църквата без решението на Светия Синод ".
Всеки митрополит има цялостната власт в личната си епархия и я ръководи независимо и без значение, според устава на БПЦ. Патриархът не може да подрежда на останалите митрополити по какъвто и да е въпрос - длъжностен, юридически, заможен и така нататък
На хартия патриархът съставлява БПЦ пред държавните управляващи и пред другите поместни православни църкви. Но практиката е посочила, че държавните управляващи си контактуват директно с обособените митрополити и назад – всеки епископ има връзка с централните управляващи, тъй че това пълномощие е по-скоро официално. Единствено неоспоримо е правото на патриарха да реализира интернационалните контакти, тъй като по протокол сред православните църкви е признато патриарх да контактува с патриарх.
Например за визитата на дядо Николай в Истанбул Вселенският патриарх Вартоломей е изпратил покана не непосредствено, а посредством наместник-председателя на Светия синод на БПЦ.
Внушаваната мисъл, че в случай че инцидентно стане патриарх, дядо Николай би се " разпореждал " с цялата Църква, е манипулативна и в действителност невъзможна заради съборния темперамент на институцията. Бидейки самичък митрополит, Николай доста добре може да цени самостоятелността на епархийските митрополити и е изцяло наясно, че никой патриарх по никакъв метод не може да интервенира в непознати епархии или да си присвоява пълномощия, каквито няма.
Патриархът не е " папа " и Николай Пловдивски най-добре от всички схваща това
Той е наясно, че силата на Църквата идва от единодействието на всички митрополити, дружно, а всеки опит за определяне на " единоначалие " единствено би я отслабил вътрешно и в последна сметка разрушил.
Това, което не се вижда и регистрира в България, е, че митрополит Николай е доста деликатно следен от страна на останалите православни църкви. Неговите слова и проповеди постоянно биват превеждани и оповестени в непознатите църковни медии. Начинът, по който бива одобряван в другите поместни православни църкви, когато е на посещаване там, приказва самичък за себе си. Същото се отнася и при контактите му с католици и мюсюлмани, които по съответния метод постоянно са засвидетелствали почитание към него като към изявен свещеник.
Има дребни, само че кресливи кръгове, захласнати от неправилната концепция, че патриархът има " власт ", които се стремят по всевъзможен метод, с интриги, клевети, и компромати да отстранят евентуалните съперници, с цел да конфигурират комфортен за себе си претендент.
Дали, обаче, на църквата е нужен " комфортен " патриарх? Или е нужен харизматичен, просветен, порядъчен, влиятелен и самостоятелен човек, който може да отстоява правила, да се бори за дела, да пази истината, в която има вяра, даже с цената на персонални вреди и загуби? Човек, който излъчва и изисква почитание към хилядолетната институция, която съставлява и може да я пази?
Цъквата сама ще реши какъв патриарх е необходим. За да може да вземе вярното решение, тя, Църквата, би трябвало да може да избира сред разнообразни други възможности, а с цел да има избор, Николай не трябва да се отхвърля.
Прочетете още
Един от най-авторитетните членове на синода - Пловдивският митрополит Николай, направи през март декларация, че не желае да бъде номиниран, защото не желае поради него да бъде хулена църквата. Изглежда обаче, че надалеч не всички са съгласни с това негово предпочитание. Защо дядо Николай направи това изказване?
От началото на митрополитското му служение в Пловдив през 2007 година той е обект на нескончаеми груби офанзиви. Бе упрекван в какво ли не - от блян към лукса и връзки с олигарси през крайни изявления за певицата Мадона до убийството на Варненския митрополит Кирил. Особено забавни, въпреки и взаимно изключващи се, са непрекъснатите нервности, че е краен русофил и надлежно - неприкрит русофоб.
Каква е историята с ролекса
Дядо Николай кръщавал дете на състоятелен татко и в края на церемонията бащата попитал какъв брой коства. След като получил отговор " Нищо ", индивидът свалил часовника от ръката си и му го подарил. Владиката дълго време нямал и визия какъв брой тъкмо коства часовникът, чиято оценка излязла 12 000 $. През 2014 година той го даде на църквата " Св. Марина ", с цел да бъде продаден и с парите да се заплати сметката за ток. По-късно различен човек му подари нов ролекс. В момента Пловдивският епископ има два часовника - въпросния подарък и Certina за 250 лв.. Автомобилът, който употребява, е " Ауди А8 ", само че подобен имат и Варненският митрополит Йоан, и Доростолският Яков. Имаше концепция Светият синод да закупи централизирано идентични коли за всички митрополити, само че към този момент тя не е осъществена.
Относно рецензиите, че владиката контактува с олигарси и се интересува от парцели, дядо Николай употребява всеки собствен контакт и среща, изключително с виновни държавници и с авторитетни хора, с цел да проповядва християнските полезности на добротворчество и благотворителност. В резултат на тази проповедническа активност дарителството в Пловдивската епархия в интерес на църквите и манастирите закупи невероятни измерения.
В реалност той възроди традицията на своите прародители митрополитите на Пловдив от XIX век, когато всички църкви и манастири са били издигнати с даренията на заможните пловдивски нотабили, за което свидетелстват ктиторските надписи върху тях. Дядо Николай поредно и методично възвърне имуществото на църквата, заграбено или национализирано по времето на комунизма и разпиляно в годините на разкола. Най-добрите образци са манастирът " Св.св. Кирик и Юлита " и баташката черква " Св. Неделя ". Тази негова ревнивост да не се допусне да бъде изгубен нито един сантиметър от църковното имущество, а то да бъде умножавано непрестанно, главно посредством дарения, в реалност му сътвори врагове измежду искащите да се възползват от църковните парцели.
Случаят " Мадона " и какво сподели владиката
Всъщност той в никакъв случай не се е изказвал за певицата. Това му беше вменено от медиите, когато на журналистически въпрос " Има ли връзка сред концерта на Мадона в деня на Йоан Кръстител и починалите българи в Охридското езеро " кардиналният му отговор беше манипулиран по неточен метод. Всеки, който го е слушал деликатно, знае, че позициите му по настоящи въпроси са изхождали от православната ценностна система и връзката сред прегрешението и отрицателните публични последствия. Богословите признават, че няма нито едно негово изявление, което да не е догматично безупречно.
Преди обвинявахте Църквата, че мълчи по публичните въпроси, а в този момент, когато ви кажа каква е позицията ни по една или друга тематика, ме упреквате за какво приказвам, споделя дядо Николай.
Най-грозното обвиняване, отправяно в миналото към него, е в някакво телевизионно предаване, където действителност и мечти се смесват - че бил забъркан в
" убийството " на Варненския митрополит Кирил
В реалност в книгата на Лора Лазар " Небеса от грях ", издание на КК " Труд ", е разказано ликвидиране на митрополит, изумително напомнящо на събитията към гибелта на митрополит Кирил. Това е една година преди настъпването на събитието - книгата е издадена през 2012 година, а Варненският епископ се удави в морето през 2013 година
Но какъв брой заболели са фантазиите на обособени хора във връзка с дядо Николай, демонстрира най-добре объркването на критиците му от разните лагери
- дали е русофил, или русофоб, или пък е фанариот или антифанариот?
Подозиран дълго време в русофилство, поради следването си в Москва и необятните си контакти с съветски кръгове, в последно време митрополит Николай бива упрекван в русофобство, поради контактите си с Вселенската патриаршия в Константинопол.
Това, което не се схваща, заради българския нагон да се разделяме на " фили " и " фоби ", е неговият блян БПЦ да има равнопоставени и равноправни връзки с огромните патриаршии, като оценките му за едни или други техни дейности постоянно се базират на каноничните правила.
Така да вземем за пример той отбрани запазването на паметника " Альоша " в Пловдив от позиция запазването на паметта за покойниците, само че пък не се поколеба да осъди съветската експанзия в Украйна и войната от позиция на неприемливостта на враждата сред православни нации.
От една страна, той постоянно демонстрира почит към Константинополския трон, от който сме приели християнството, само че пък постоянно намира метод да даде да се разбере, че на Българската православна черква се дължи реципрочно почитание.
В този смисъл митрополит Николай е църковен посланик от най-висока проба, а блестящият банкет, който му бе организиран от патриарх Вартоломей в Истанбул наскоро беше доказателство, че отправените от Пловдивския епископ послания са разбрани. Фактът, че му беше разрешено да оглави службата в църквата " Св. Стефан " самичък, без " надзора " на представител на Вселенската патриаршия, е доказателство за доверие и почит персонално към него.
За да бъде разбрана личността на този митрополит, трябва да се наблюдава
неговата съществена движеща мощ, а тя е любовта към Църквата и желанието му БПЦ да се употребява с почитание в обществото. Като очевидец на униженията, на които са били подлагани българският патриарх Максим и БПЦ по времето на разкола, той е дал дума, че ще прави всичко по силите си това в никакъв случай повече да не се повтори. И цялата му активност в Пловдивска епархия през миналите 17 години е подчинена на концепцията за въздигането на Църквата и заемането на полагащото се почтено място в публичния живот.
И на това е подчинено всичко - и
дисциплината сред пловдивското свещенство
- персонално подготвени от него, и поддръжката, чистотата и редът във всички храмове в епархията. Воденето на богослужението е без аналог в България. Многочасовите литургии, изключително на огромни църковни празници, се извършват по най-педантичния литургичен ред.
Всички манастири в епархията са ремонтирани главно, построени са десетки нови църкви и параклиси. Обвиненията за тапетите в църквите нормално са от хора, които влизат в църквите като в музеи - един път на две години. Освен че в гръцките и румънските църкви те са всекидневно нещо, са и сред 3-4 пъти по-евтини от изографисването. А и част от " новите зографи " влизат в тежка колизия с метода, по който изографисват храмове там, където са събрани средства за това.
Новата митрополия, за която също е подложен на критика, и храмът до нея " Св. Архангел Михаил " бяха превърнати от дядо Николай от едно запустяло място на гола канара в плодородно място, с което пловдивчани да се гордеят.
Пловдивската православна телевизия, която е с 24-часова стратегия, предавана по кабел и спътник, бе основана от владиката преди 15 години. Той държи и поддържа на равнище Пловдивската духовна семинария, а в допълнение сътвори и Духовна академия. С поддръжката на Пловдивска митрополия свободно избираем предмет " Православие " учат към 5000 деца в епархията.
Мнозина са уверени, че в случай че дядо Николай стане патриарх, той може да убеди изпълнителната власт и просветителното министерство да се вкара вероучение в българското учебно заведение.
Привържениците на дядо Николай в Синода го виждат като " несъзнателен водач " в българската черква и са безапелационни, че той е посочил, че умее да води деен разговор с всяка световна и духовна власт.
Владици, игумени на манастири и редови свещеници през тези месеци повтарят постоянно един факт - че през днешния ден в Църквата има потребност от ред, а митрополит Николай е посочил в Пловдив, че има отлични организаторски сподобности. Точно положителните организаторски умения ще доведат до възстановяване на Софийската епархия, която е най-голяма на територията на България.
Според устава на БПЦ патриархът, който е и Софийски епископ, е " първи по чест всред митрополитите ", само че е с много лимитирани пълномощия. Православната черква, за разлика от католическата, се ръководи съборно, т.е. от митрополитите дружно, като патриархът е просто един от тях. Той има право да привиква и ръководи съвещанията на Светия синод, само че въпреки синодалните старци да не могат да вземат решения без негово присъединяване, при гласуванията той има също един глас като всички останали и " няма право да взема решение или прави нещо по общите каузи на църквата без решението на Светия Синод ".
Всеки митрополит има цялостната власт в личната си епархия и я ръководи независимо и без значение, според устава на БПЦ. Патриархът не може да подрежда на останалите митрополити по какъвто и да е въпрос - длъжностен, юридически, заможен и така нататък
На хартия патриархът съставлява БПЦ пред държавните управляващи и пред другите поместни православни църкви. Но практиката е посочила, че държавните управляващи си контактуват директно с обособените митрополити и назад – всеки епископ има връзка с централните управляващи, тъй че това пълномощие е по-скоро официално. Единствено неоспоримо е правото на патриарха да реализира интернационалните контакти, тъй като по протокол сред православните църкви е признато патриарх да контактува с патриарх.
Например за визитата на дядо Николай в Истанбул Вселенският патриарх Вартоломей е изпратил покана не непосредствено, а посредством наместник-председателя на Светия синод на БПЦ.
Внушаваната мисъл, че в случай че инцидентно стане патриарх, дядо Николай би се " разпореждал " с цялата Църква, е манипулативна и в действителност невъзможна заради съборния темперамент на институцията. Бидейки самичък митрополит, Николай доста добре може да цени самостоятелността на епархийските митрополити и е изцяло наясно, че никой патриарх по никакъв метод не може да интервенира в непознати епархии или да си присвоява пълномощия, каквито няма.
Патриархът не е " папа " и Николай Пловдивски най-добре от всички схваща това
Той е наясно, че силата на Църквата идва от единодействието на всички митрополити, дружно, а всеки опит за определяне на " единоначалие " единствено би я отслабил вътрешно и в последна сметка разрушил.
Това, което не се вижда и регистрира в България, е, че митрополит Николай е доста деликатно следен от страна на останалите православни църкви. Неговите слова и проповеди постоянно биват превеждани и оповестени в непознатите църковни медии. Начинът, по който бива одобряван в другите поместни православни църкви, когато е на посещаване там, приказва самичък за себе си. Същото се отнася и при контактите му с католици и мюсюлмани, които по съответния метод постоянно са засвидетелствали почитание към него като към изявен свещеник.
Има дребни, само че кресливи кръгове, захласнати от неправилната концепция, че патриархът има " власт ", които се стремят по всевъзможен метод, с интриги, клевети, и компромати да отстранят евентуалните съперници, с цел да конфигурират комфортен за себе си претендент.
Дали, обаче, на църквата е нужен " комфортен " патриарх? Или е нужен харизматичен, просветен, порядъчен, влиятелен и самостоятелен човек, който може да отстоява правила, да се бори за дела, да пази истината, в която има вяра, даже с цената на персонални вреди и загуби? Човек, който излъчва и изисква почитание към хилядолетната институция, която съставлява и може да я пази?
Цъквата сама ще реши какъв патриарх е необходим. За да може да вземе вярното решение, тя, Църквата, би трябвало да може да избира сред разнообразни други възможности, а с цел да има избор, Николай не трябва да се отхвърля.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ