Лекарският съюз иска по-малко, но по-добре платени хоспитализации и прегледи
По-малко хоспитализации през тази година и по-високи цени на медицинските услуги, както в болничната, по този начин и в извънболничната помощ. За това настоя ръководителят на Българския лекарски съюз (БЛС) доктор Иван Маджаров при разискването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в парламентарната здравна комисия в петък.
" Удовлетворени сме от растежа от 300 млн. лева в извънболничната помощ, само че претекстовете към бюджета не дават отговор на поставените цели ", уточни Маджаров. Той заяви, че в първичната и профилираната извънболнична помощ работят лекари и медицински сестри, над 60% от които са сред 55 и 65-годишна възраст. Тези хора по данни на НЗОК са създали над 40 млн. прегледа през предходната година, макар че употребяват единствено 15-16% от бюджета на НЗОК, регистрира Маджаров.
Затова Лекарският съюз предлага нарастването на бюджета за извънболнична помощ да отиде за покачване в цените на услугите, с цел да нарасне ползата към този тип работа и да се усили кадровия запас в идващите години.
Освен това Маджаров се разгласи за понижаване броя на плануваните хоспитализации в тазгодишния бюджет и с освободения запас да се финансират по-високите цени на клинични пътеки и процедури.
" През 2017 година бюджетът на НЗОК за лечебните заведения беше 1.3 милиарда лева при 1.8 млн. хоспитализации. Тази година е 2.5 милиарда единствено за клинични пътеки със заложени 2.2 млн. хоспитализации при намаляващо население. Това значи да обречем лечебните заведения да не си получат парите ", разяснява Маджаров.
Затова от Лекарския съюз оферират хоспитализациите да са отново 1.8 млн., като по този начин отново ще е заложен по-висок брой по отношение на осъществените през предходната година 1.7 млн.
За сметка на това БЛС упорства да се покачат цените на клиничните пътеки приблизително с 25%.
Маджаров добави, че съсловната организация е за фрапантно нарастване на цените на клиничните процедури за интензивни грижи и еднодневни грижи.
" Удовлетворени сме от растежа от 300 млн. лева в извънболничната помощ, само че претекстовете към бюджета не дават отговор на поставените цели ", уточни Маджаров. Той заяви, че в първичната и профилираната извънболнична помощ работят лекари и медицински сестри, над 60% от които са сред 55 и 65-годишна възраст. Тези хора по данни на НЗОК са създали над 40 млн. прегледа през предходната година, макар че употребяват единствено 15-16% от бюджета на НЗОК, регистрира Маджаров.
Затова Лекарският съюз предлага нарастването на бюджета за извънболнична помощ да отиде за покачване в цените на услугите, с цел да нарасне ползата към този тип работа и да се усили кадровия запас в идващите години.
Освен това Маджаров се разгласи за понижаване броя на плануваните хоспитализации в тазгодишния бюджет и с освободения запас да се финансират по-високите цени на клинични пътеки и процедури.
" През 2017 година бюджетът на НЗОК за лечебните заведения беше 1.3 милиарда лева при 1.8 млн. хоспитализации. Тази година е 2.5 милиарда единствено за клинични пътеки със заложени 2.2 млн. хоспитализации при намаляващо население. Това значи да обречем лечебните заведения да не си получат парите ", разяснява Маджаров.
Затова от Лекарския съюз оферират хоспитализациите да са отново 1.8 млн., като по този начин отново ще е заложен по-висок брой по отношение на осъществените през предходната година 1.7 млн.
За сметка на това БЛС упорства да се покачат цените на клиничните пътеки приблизително с 25%.
Маджаров добави, че съсловната организация е за фрапантно нарастване на цените на клиничните процедури за интензивни грижи и еднодневни грижи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ