По-малката ми дъщеря имаше рожден ден. През живота ни преди

По-малката ми щерка имаше рожден ден. През живота ни преди пандемията рожденият ден постоянно се превръщаше в празник на насладата, през днешния ден обаче нещата са малко по-сложни. В случая един от предстоящите посетители не беше имунизиран и аз, като татко, бях изправен пред алтернативата да постъпя или като някаква внимателна дребна душица, или като човек, който омаловажава заплахата. Реших да бъда „ дребната душица “. И помолих госта да си направи PCR-тест, споделя Оливер Пипер за.

Малко преди купонът да се развихри щерка ми изникна със известието, че една от приятелките ѝ, която била към този момент на път, още нямала имунизация, а пък си била не запомнила теста у дома. Но дали въобще си е направила тест, зачудих се безмълвно аз. И предложих нейните родители да ми изпратят резултата от теста по Уотсап. Те незабавно го сториха. Господи, какви времена настъпиха! Чувствам се хем малко като сътрудник на Щази или надзорник в углавен лагер, хем пък изпитвам удовлетворението, че сполучливо съм спрял вируса пред прага на дома си.

Четвърти епизод на един сериал, който нямаше потребност да бъде сниман

Когато човек има няколко деца, кладенецът на търпението му би трябвало да е дълбок. Но около този рожден ден усетих, че антиваксърите са на път да пресушат кладенеца на моето самообладание. Да, хората край Рейн са отворени и веселяци, само че всичко си има граници. Германия е залята от четвъртата вълна на пандемията от ковид: четвърти епизод от един сериал, който, в случай че питате мене, въобще нямаше потребност да бъде сниман. Но с помощта на антиваксърите всички се оказахме в четвъртия епизод.

Боя се, че когато кошмарът с пандемията дефинитивно завърши (стига, несъмнено, в действителност да завърши безусловно) аз ще съм станал по-лош човек. Хващам се, че като виждам някое тв-предаване с антиваксъри, напряко ми пада пердето и часове наред диря по форумите най-саркастичните и обидни избрания за тези хора.

През последните месеци с оскърбление и яд разбрах, че няма потребност да си академик или вирусолог, с цел да приказваш (къде свястно, къде не) пред милионна аудитория за вируса. Достатъчно е да си, примерно, артист: в своите кино функции актьорите постоянно приказват умни неща, нали по този начин? С тази дребна разлика, че във филмите те просто са наизустили текст, написан от други. И в действителност може да се окаже, че този артист или тази актриса, които от тв приемника ме поучават за вредата от имунизациите, в действителност са просто кухи глави. Ето, че отново се ядосах!

" Дяволски серум " ли?

Имали ли сте разправии с антиваксъри - в фамилията си или в своето обграждане? Слава Богу, на мен това ми случва рядко. Наскоро един другар от Аржентина ми изпрати видео против тези „ демонски серуми “ – един демон знае какво очакваше да му отговоря. Едва ли се е надявал да му пиша: „ Леле, какъв брой си прав! Най-после някой да прозре истината! Защо ли на мен самия още не ми беше хрумнало? “.

От мен той въпреки всичко получи отговор: че очевидно се е присъединил в тима на огромните идиоти. И че доста го оценявам, само че в случай че желае да си останем и отсега нататък другари, най-добре в никакъв случай повече да не загатва за пандемията и имунизациите.

Любопитна детайлност за този мой другар, прочее: За да не му лимитират правата в Патагония, той си извадил фалшифициран имунизационен документ. Дали един кардинален човек си вади подправен документ? Не знам…

Наскоро ме поканиха да напиша публикация на тематика: Защо баш ние, германците, международните първенци по добра организация, към момента не съумяваме да овладеем вируса. Тогава се сетих, че към този момент съм го писал този текст – по време на третата вълна. А напролет несъмнено отново ще би трябвало да го пиша... Защото в случай че Германия продължава да се бори против вируса със същия подозрителен възторг, позитивно ще стигнем до добавено време, продължения, че и дузпи.

Какво се случва с Германия?

От чужбина към този момент ни гледат с неразбиране. Ама по какъв начин така, германците имат задоволително ваксини, пък не се ваксинират по-масово? Горчива подигравка на съдбата… Та нали другояче таман ние, германците, високомерно повдигаме вежди към съседите. Абе италианци… Испанци, какво да ги правиш… Пък за французите въобще да не приказваме!

Както и да е. В момента Германия не наподобява по никакъв начин добре в битката против ковид. Опасявам се даже, че по този начин ще бъде още много време – сигурно най-малко до идващия рожден ден на щерка ми. А на антиваксърите ще кажа следното: Ако ви пристигна акълът в главата, идете да ви бият една ваксина, а след това заповядайте да честваме! Ние край Рейн сме радостни и гостолюбиви хора.