Аваза - градът призрак, който трябваше да е витрина на режима в Туркменистан
По крайбрежието на Каспийско море се издигат редици първокласни хотели, заобиколени от поддържани зелени оазиси. Широки, пусти булеварди прорязват курорта, патрулирани единствено от няколко полицейски коли, паркирани на кръстовищата.
Това е Аваза - туристически град, издигнат от нулата преди петнадесет години, единствено на няколко километра от пристанищния град Туркменбаши, в миналото руският Красноводск, споделя Le Figaro в собствен материал за курорта, който е най-хубавата илюстрация за парадоксите, от които е изтъкано постъсъветското пространство.
Проектът, основан по модела на Дубай, беше стартиран през 2007 година от тогавашния президент Гурбангули Бердимухамедов. Той преди малко бе поел властта от създателя на нацията - диктаторът Сапармурат Ниязов, прочут като Туркменбаши ( " татко на всички туркмени " ), който управляваше тази пустинна страна с желязна ръка от руско време до гибелта си.
Блестящият курорт, умислен да показа модерните упоритости на Туркменистан, наподобява злокобно празен, написа френското издание. Величествени хотели гледат към обезлюдени улици - крайбрежен град, носещ прекомерно огромни облекла. Не е инцидентно, че срещнахме немалки компликации дори да намерим подобаващи фотоси за този материал - просто никой не върви в Аваза.
Живот ненапълно има единствено през лятото, когато елитът на режима идва там или когато се провеждат интернационалните събития.
Едно такова събитие се организира предишния месец, когато капиталов конгрес отвори необичаен прозорец към тази " черна кутия " на нация, която задгранични публицисти съвсем в никакъв случай не съумяват да видят. За второто издание на Инвестиционния конгрес в Аваза към 400 участници бяха докарани със специфичен Boeing 777 от столицата Ашхабад, отдалечена на 600 километра.
Източник:
Списъкът с посетители беше еклектичен: представители на китайски, турски, съветски, казахстански и азербайджански компании се смесваха с няколко американци и даже двама френски предприемачи, написа Le Figaro. Министри, заместник-министри и ръководители на мощните държавни нефтогазови компании бяха преди всичко, дружно с районни шефове от интернационалните организации като Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и раз, Европейска банка за възстановяване и развитие и разнообразни организации на Организация на обединените нации.
Повечето гости обаче видяха малко от Туркменистан оттатък обшитите с дебели килими конферентни зали и хотелските си фоайета. По-любопитните си разрешиха малко бягство до каспийския бряг, където морето блестеше под ниското есенно слънце - красиво, само че нежно и измъчено от замърсяване.
Газова взаимозависимост
Огромните газови запаси на страната - четвъртите по величина в света с 13,6 трилиона кубически метра - са нейната витална артерия, правейки я седмия по величина международен експортьор. Но войната в Украйна разклаща районните съюзи, а Туркменистан се оказва свидлив сред могъщи съседи: Русия и Китай от една страна, Иран и Афганистан от другата.
До средата на 2000-те години съветският " Газпром " беше главен клиент на Туркменистан. Но когато Москва разви лични газови залежи, потокът на туркменски газ на север понижа. Затова Бердимухамедов погледна на изток - към Китай. През 2008 година беше подписано историческо съглашение с китайския нефтен колос CNPC за разработка на големите газови залежи " Багтиярлък " и " Галкиниш " в югоизточната част на страната.
Туркменистан задмина Русия като максимален експортьор на тръбопроводен газ за Китай
Какво демонстрират данните за 9-те месеца и за вноса на нефт в Китай
Понастоящем нефтогазовият бранш на Туркменистан е мощно подвластен от Китай, който всмуква почти 85% от производството и разрешава на Ашхабад да поддържа търговски остатък от 12 милиарда $. След 2022 година обаче обстановката стана по-предизвикателна. Износът падна с 30% по време на рецесията с COVID-19, а излизането на страната от съветската взаимозависимост я сложи в директна конкуренция с Газпром на пекинския енергиен пазар.
На Запад дълго се разисква концепцията за каспийски водопровод, свързващ Туркменистан с Азербайджан и Южния газов кулоар като метод за доставка на газ до Турция и Европа. Проектът, изготвян от десетилетия, притегли възобновено внимание след войната в Украйна. Но финансирането остава нищожно, а Русия поредно се опълчва.
Постсъветска стопанска система
Тези планове съставляват десетки милиарди долари, само че развиването на страната остава мощно централизирано. Гурбангули Бердимухамедов, в този момент самопровъзгласилият се Аркадаг или " покровител ", резервира култа към личността си и усета си към грандиозни планове.
Последното му начинание е " образован град " на 30 километра от Ашхабад, който носи неговото име и над който той ръководи като основен проектант.
Самият Ашхабад е град на контрастите: мраморни булеварди, монументални дворци и държавни здания съжителстват с празнина и незадоволително употребена инфраструктура. Много от тези структури бяха издигнати от френската компания Bouygues, която в даден миг печелеше над 80% от приходите си от чужбина в Туркменистан.
Край на безплатните ток, вода и газ в Туркменистан
Тези обществени придобивки бяха въведени през 1992 година
На форума в Аваза полемиките се концентрираха върху цифровизация, публично-частни партньорства и логистика - макар че интернет достъпът в Туркменистан остава прецизно следен. Извън газовия бранш частното предприемачество едвам съществува, а държавните фондове преобладават вложенията. Земеделието, което е втори дирек на стопанската система, е мощно застрашено от хроничната суша.
Това обаче не се разяснява на блестящите ВИП събития в Аваза.
Това е Аваза - туристически град, издигнат от нулата преди петнадесет години, единствено на няколко километра от пристанищния град Туркменбаши, в миналото руският Красноводск, споделя Le Figaro в собствен материал за курорта, който е най-хубавата илюстрация за парадоксите, от които е изтъкано постъсъветското пространство.
Проектът, основан по модела на Дубай, беше стартиран през 2007 година от тогавашния президент Гурбангули Бердимухамедов. Той преди малко бе поел властта от създателя на нацията - диктаторът Сапармурат Ниязов, прочут като Туркменбаши ( " татко на всички туркмени " ), който управляваше тази пустинна страна с желязна ръка от руско време до гибелта си.
Блестящият курорт, умислен да показа модерните упоритости на Туркменистан, наподобява злокобно празен, написа френското издание. Величествени хотели гледат към обезлюдени улици - крайбрежен град, носещ прекомерно огромни облекла. Не е инцидентно, че срещнахме немалки компликации дори да намерим подобаващи фотоси за този материал - просто никой не върви в Аваза.
Живот ненапълно има единствено през лятото, когато елитът на режима идва там или когато се провеждат интернационалните събития.
Едно такова събитие се организира предишния месец, когато капиталов конгрес отвори необичаен прозорец към тази " черна кутия " на нация, която задгранични публицисти съвсем в никакъв случай не съумяват да видят. За второто издание на Инвестиционния конгрес в Аваза към 400 участници бяха докарани със специфичен Boeing 777 от столицата Ашхабад, отдалечена на 600 километра.
Източник:
Списъкът с посетители беше еклектичен: представители на китайски, турски, съветски, казахстански и азербайджански компании се смесваха с няколко американци и даже двама френски предприемачи, написа Le Figaro. Министри, заместник-министри и ръководители на мощните държавни нефтогазови компании бяха преди всичко, дружно с районни шефове от интернационалните организации като Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и раз, Европейска банка за възстановяване и развитие и разнообразни организации на Организация на обединените нации.
Повечето гости обаче видяха малко от Туркменистан оттатък обшитите с дебели килими конферентни зали и хотелските си фоайета. По-любопитните си разрешиха малко бягство до каспийския бряг, където морето блестеше под ниското есенно слънце - красиво, само че нежно и измъчено от замърсяване.
Газова взаимозависимост
Огромните газови запаси на страната - четвъртите по величина в света с 13,6 трилиона кубически метра - са нейната витална артерия, правейки я седмия по величина международен експортьор. Но войната в Украйна разклаща районните съюзи, а Туркменистан се оказва свидлив сред могъщи съседи: Русия и Китай от една страна, Иран и Афганистан от другата.
До средата на 2000-те години съветският " Газпром " беше главен клиент на Туркменистан. Но когато Москва разви лични газови залежи, потокът на туркменски газ на север понижа. Затова Бердимухамедов погледна на изток - към Китай. През 2008 година беше подписано историческо съглашение с китайския нефтен колос CNPC за разработка на големите газови залежи " Багтиярлък " и " Галкиниш " в югоизточната част на страната.
Туркменистан задмина Русия като максимален експортьор на тръбопроводен газ за Китай
Какво демонстрират данните за 9-те месеца и за вноса на нефт в Китай
Понастоящем нефтогазовият бранш на Туркменистан е мощно подвластен от Китай, който всмуква почти 85% от производството и разрешава на Ашхабад да поддържа търговски остатък от 12 милиарда $. След 2022 година обаче обстановката стана по-предизвикателна. Износът падна с 30% по време на рецесията с COVID-19, а излизането на страната от съветската взаимозависимост я сложи в директна конкуренция с Газпром на пекинския енергиен пазар.
На Запад дълго се разисква концепцията за каспийски водопровод, свързващ Туркменистан с Азербайджан и Южния газов кулоар като метод за доставка на газ до Турция и Европа. Проектът, изготвян от десетилетия, притегли възобновено внимание след войната в Украйна. Но финансирането остава нищожно, а Русия поредно се опълчва.
Постсъветска стопанска система
Тези планове съставляват десетки милиарди долари, само че развиването на страната остава мощно централизирано. Гурбангули Бердимухамедов, в този момент самопровъзгласилият се Аркадаг или " покровител ", резервира култа към личността си и усета си към грандиозни планове.
Последното му начинание е " образован град " на 30 километра от Ашхабад, който носи неговото име и над който той ръководи като основен проектант.
Самият Ашхабад е град на контрастите: мраморни булеварди, монументални дворци и държавни здания съжителстват с празнина и незадоволително употребена инфраструктура. Много от тези структури бяха издигнати от френската компания Bouygues, която в даден миг печелеше над 80% от приходите си от чужбина в Туркменистан.
Край на безплатните ток, вода и газ в Туркменистан
Тези обществени придобивки бяха въведени през 1992 година
На форума в Аваза полемиките се концентрираха върху цифровизация, публично-частни партньорства и логистика - макар че интернет достъпът в Туркменистан остава прецизно следен. Извън газовия бранш частното предприемачество едвам съществува, а държавните фондове преобладават вложенията. Земеделието, което е втори дирек на стопанската система, е мощно застрашено от хроничната суша.
Това обаче не се разяснява на блестящите ВИП събития в Аваза.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ