Иван Нейков: Защо ни е 9-часов работен ден? Кодексът предлага 14 режима на гъвкаво работно време
По-къс работен ден и работна седмица
стимулират служащия да се труди по-качествено.
Това е бъдещето, споделя някогашният обществен министър
Още акценти от изявлението с Иван Нейков
Никоя от работодателските
организации не ще да
припознае предлагането
за повдигането на изключителния
труд от 150 на 300 часа годишно
Нормално е моделът за
работно време, който ХХ век
ни завеща, към този момент да бъде ревизиран
Уж изключителният труд у нас е неразрешен, а
в Кодекса на труда ще видите най-малко
10 разпореждания по какъв начин се поставя
Дигиталният свят промени тотално
пазара на труда - към този момент не са изключение
случаите, когато хората работят под 8 часа
дневно и под 5 дни в седмицата
След като стопанската система ни потегли нагоре,
е обикновено да се чака предложение
за нарастване на часовете
ексклузивен труд
- Г-н Нейков, какъв е скритият смисъл на полемиката към предлагането за корекция в Кодекса на труда, съгласно която изключителният труд се подвига от 150 на 300 часа на година, а 9-часовият работен ден по този метод става напълно легален у нас?
- Всъщност това е опит да се вкарат в един пакет няколко доста разнообразни хрумвания във връзка с изменението на Кодекса на труда.
Извънредният труд е феномен, който има своите пикове, когато стопанската система върви нагоре и не доближава работна мощ. Много постоянно в такива интервали работодателите се стремят да покрият дефицита от работна мощ посредством спомагателен труд, включително и ексклузивен. Поначало обаче изключителният труд е неразрешен в нашето законодателство. Но в случай че човек надникне в Кодекса на труда, ще види текст, че изключителният труд е неразрешен, а след него най-малко 10 страници разпореждания по какъв начин се ползва и поставя изключителният труд. Или с други думи, има го и постоянно ще го има,
зависи от потребността
на стопанската система
- Кога са били пиковете и по кое време спадовете в упражняването на ексклузивен труд?
- По време на рецесията през 2008-2010 година изключителният труд съвсем не стоеше на дневен ред, тъй като тогава нямаше работа и за осем часа, камо ли за повече. Но откакто стопанската система ни потегли нагоре, е обикновено да се чака предложение за нарастване на часовете ексклузивен труд от досегашните 150 часа на 300. И евентуално има причини и планове за това, въпреки в действителност никой да не ги е посочил. Досега обаче никой не е обяснил за какво разрешеният ексклузивен труд се усилва двойно. Не дай боже да е вярна прогнозата, че скоро навлизаме в интервал на занимателен стопански напредък! Това би означавало остротата на казуса “размер на изключителния труд ” да намалее.
От друга страна, разбирам, че никоя от работодателските организации не ще да припознае предлагането за 9-часов работен ден у нас. И мисля, че нито ще срещне сериозна поддръжка, нито ще придобие известност.
- Тогава за какво въобще се предлага?
- Вероятно, тъй като в договарянията се употребява прочут способ - желаеме неща, за които ни е ясно, че никой няма да одобри, само че пък се опитваме да изтъргуваме нещо друго, което би могло да мине. Затова нямам терзание, че България ще стане негативен образец в цивилизования свят в години, когато доста национални законодателства разискват въпроса за намаляването на 40-часовата работна седмица. На този декор да слагаме въпроса за увеличение на работния ден, значи, че стопанската система ни се е развила дотам, че не ѝ доближават служащите. Съответно въвеждането на 9-часов работен ден би означавало нарастване на труда, който бихме желали да използваме, с близо 12%.
Допускам, че зад това предложение стои друга мотивация - че не можем да използваме 8-те работни часа пълноценно, и по тази причина, в случай че сложим 1 час от горната страна, въпреки всичко нещичко ще подобрим. Но аз считам, че няма съществени причини за увеличението на работния ден.
- И въпреки всичко има ли някакви плюсове в това предложение?
- Според мен предлагането за увеличение на изключителния труд от 150 на 300 часа демонстрира само незадоволителна осведоменост за съществуващите благоприятни условия. В момента трудовото ни законодателство разрешава работодателят да вкарва и употребява 14 разнообразни режима на работно време. И доста от тях разрешават да се прави тъкмо това, което работодателите споделят, че им е належащо - да се запълва недостигащото време за работа в сериозни моменти.
Но дали ще е по празници, или в случай че има незабавни поръчки, увеличението на работния ден несъмнено ще докара до резултат, само че малко непредвиден. По-вероятно е да демотивира хората да се наемат на такава работа. Затова по-добре работодателите да потърсят информация дали някой от съществуващите 14 режима за работно време в Кодекса на труда, в наредбата за почивката и отпуските няма да им свърши по-добра работа.
- Чувствителна тематика е заплащането на изключителния труд - синдикатите настояват, че е честа процедура да не се регистрира и заплаща уместно. Как ще става това?
- Това също е тематика за сериозна полемика, тъй като увеличеното заплащане и увеличената цена на изключителния труд са инструмент против желанието на работодателя да го употребява - просто най-скъпият от икономическа позиция. Всъщност в никакъв случай това увеличено заплащане не е стимулирало служащите да се радват, че ще поставят ексклузивен труд, тъй като ще получават по-голяма заплата. Такава позиция няма. Затова увеличението на изключителния труд не е верният път. Нищо чудно, в случай че не могат да се опълчват на тази мярка,
синдикатите да сложат
на масата искане
за увеличение
на възнаграждението
за него, което ще го направи още по-неизгоден за работодателя. Т.е. това ще усили неговите разноски и ще оскъпи продукцията му, а отсам евентуално ще я направи и по-непродаваема. Затова да изберат някой от 14-те режима на работно време, разказани в Кодекса на труда. Може да се окажат доста по-изгодни от разновидността с механичното увеличение на изключителния труд с 1 час.
- Какво в България най-вече пречи на работодателите?
- Когато съм се срещал с тях, постоянно са коментирали “Не ни доближават служащи ” и по тази причина сме стигали до тематиката за изключителния труд. Но на моя въпрос “Вие знаете ли в кой миг тъкмо какъв брой труд ви би трябвало? ”, доста рядко съм получавал логичен отговор. А когато един шеф не знае по кое време през седмицата, през месеца, в случай че щете, даже в границите на работния ден какъв брой труд ще му би трябвало, споделя на служащите си - идвате тук, стоите по 8 часа пет дни в седмицата, а в случай че не ви стигне това време, ще работите изключително.
- Какво бихте ги посъветвали?
- Голямото предизвикателство е пред екипите на работодателите по ръководство на човешки запаси. Те би трябвало да имат доста по-ясна визия в кой миг в седмицата или в месеца и от кои работни места какъв брой труд им би трябвало. Ако нямаш отговор на този въпрос, по какъв начин правиш организацията на самия труд в предприятието?
- Синдикатите настояват, че още през 2001 година, допускайки в Кодекса на труда 56-часов седмичен работен режим, сме нарушили интернационалните договорености за продължителността на работния ден. Как може това да се поправи?
- Тези стряскащи параметри на работна седмица в действителност са възможни в един от 14-те режима на работно време в Кодекса на труда, за които говорихме до момента. Този режим е формален, законен, има го и в интернационалното трудово право. Става дума за режима “сумирано пресмятане на работното време ”. При него работодателят може да размества работното време в границите на интервала за сумиране. Например, в случай че този интервал е един месец, в неговите рамки работодателят може да размества работното време по този начин, че подчиненият му да работи до 12 часа, а работната седмица да стигне до 56 часа. Но в последна сметка в границите на месеца служащият би трябвало да отработи толкоз часове, все едно от понеделник до петък се е трудил по 8 часа. Или с други думи, този режим на сумираното пресмятане на работното време дава
опция за
по-голяма еластичност
И в случай че работодателят знае по кое време какъв брой труд му би трябвало на даденото работно място, би могъл да направи еластичен график на труд за служащия, само че не и да усили работното му време през месеца.
- Според разнообразни изследвания България се оказва измежду страните с минимален дял на гъвкаво работно време в Европейски Съюз, също - на надомна работа. Сякаш сме недоверчиви към тези режими. Защо?
- Ако с вас се разходим по улиците и спрем 10 инцидентни минувачи, несъмнено 8 от тях няма да могат да ни отговорят позитивно на въпроса
“Знаете ли какво е
плаващо работно време? ”,
или “работно време с променливи граници ”, или “какво е работа от разстояние ”? С каквото и да продължим, съгласно мен отговорът ще е все “Не знам ”. А ви загатнах разнообразни гъвкави режими на работно време, които участват в законодателството ни. Те разрешават на служащия и неговия шеф да отговорят на един извънредно значим въпрос - по какъв начин да съвместим служебните задължения и персоналния живот на служащия.
- Дали въобще влиза в дневния ред на работодателя у нас въпросът с персоналния живот на неговия зависещ, в това число и битовите му проблеми?
- Би трябвало, тъй като значително проблемите с потреблението на работното време се появяват, когато в границите на работния ден служащият би трябвало да взема решение значими за него битови и житейски въпроси. И тъкмо тогава стартира играта на котка и мишка сред шеф и зависещ. Защото в последна сметка детето би трябвало да бъде взето от детска градина, нали? Или би трябвало да отиде и да заплати някоя сметка, или да напазарува. Само че това става в работно време. Така крадеш от работодателя.
- Има ли различен метод?
- Има, несъмнено. Но би трябвало интерес, изследване на благоприятни условия, съпричастност, познаване на законодателството. А това не се прави. Затова слепешком тръбим: “Да увеличим изключителния труд! ” Не, пътят не е в тази посока.
- Всичко това става на фона на полемика във Финландия за въвеждането на 4-дневна работна седмица и 6-часов работен ден. Някак става тъжно - там работният ден върви към понижение, а у нас - към нарастване. Какъв знак е това?
- Проблемът с модела на работно време, който ХХ век ни завеща - трите осмици, или 8 часа работа, 8 часа персонално време, 8 часа отмора, към този момент е обикновено да бъде подлаган на проверка. Не единствено Финландия разисква намаляването на работната седмица. Преди нея пионер беше Франция, след това в разнообразни браншове в Германия стартира понижаване на продължителността на работния ден или на работната седмица, също и в Швеция. Един от непрекъснатите заключения е, че този метод води до извънредно мощна мотивация измежду служащите. И в случай че работодателят може да направи подобаваща организация на труда, съвсем на всички места служащите са в положение да изпълнят индустриалните си задания и при по-къс работен ден и по-къса работна седмица. Засега
звучи като
екзотика,
само че евентуално това е бъдещето.
СЕДЕФОБ - европейската организация за професионално обучение и образование, направи доста забавни проучвания след рецесията през 2008-2010 година Сред изводите е, че там, където компаниите и страните са преодолели рецесията, към този момент търсят по-висококвалифицирани хора за служащи, в това число и за по-нискоквалифицирана работа. Ако този извод е правилен, а нямаме учредения да се съмняваме в качеството на изследванията на СЕДЕФОБ, всяка страна би трябвало да обезпечи повече време за повишение на квалификацията. Един от пътищата, по които това може да стане, е посредством промяна на продължителността на работното време. Само че не по посока на увеличението му, а назад - на намаляването му.
- Кога България ще успее да модернизира своето трудово законодателство и какво ще е то през идващото десетилетие?
- След десетина години гледаме на Кодекса на труда като на свещена крава - доста бил добър, не трябвало да се пипа. Само че животът ни изпреварва.
С сътрудниците от Балканския институт по труда и обществената политика правихме едно огромно проучване и към този момент намираме над дузина нови форми на претовареност и на труд, които се появяват из Европейския съюз и по света. Някои от тях се появяват и в България. Повечето нямат нищо общо с 8-часовия работен ден и 5-дневната работна седмица.
Дигиталният свят промени тотално пазара на труда. И от тази позиция в България евентуално за положително към този момент има обособени работодатели, които схващат какъв брой е значимо служащите им да са стимулирани. Вече не са изключение случаите, в които хората работят по-малко от 5 дни и по-малко от 8 часа дневно, а компаниите, в които са ангажирани, просперират. Не е добре да чакаме последния миг, с цел да поправяме и променим трудовото си законодателство.
Визитка:
Роден през 1955 година в Хасково
Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ”
През 1997 година става обществен министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски
Остава отпред на министерството и в държавното управление на Иван Костов
Един от архитектите на пенсионната промяна
В момента е ръководител на Балканския институт по труда и обществената политика
стимулират служащия да се труди по-качествено.
Това е бъдещето, споделя някогашният обществен министър
Още акценти от изявлението с Иван Нейков
Никоя от работодателските
организации не ще да
припознае предлагането
за повдигането на изключителния
труд от 150 на 300 часа годишно
Нормално е моделът за
работно време, който ХХ век
ни завеща, към този момент да бъде ревизиран
Уж изключителният труд у нас е неразрешен, а
в Кодекса на труда ще видите най-малко
10 разпореждания по какъв начин се поставя
Дигиталният свят промени тотално
пазара на труда - към този момент не са изключение
случаите, когато хората работят под 8 часа
дневно и под 5 дни в седмицата
След като стопанската система ни потегли нагоре,
е обикновено да се чака предложение
за нарастване на часовете
ексклузивен труд
- Г-н Нейков, какъв е скритият смисъл на полемиката към предлагането за корекция в Кодекса на труда, съгласно която изключителният труд се подвига от 150 на 300 часа на година, а 9-часовият работен ден по този метод става напълно легален у нас?
- Всъщност това е опит да се вкарат в един пакет няколко доста разнообразни хрумвания във връзка с изменението на Кодекса на труда.
Извънредният труд е феномен, който има своите пикове, когато стопанската система върви нагоре и не доближава работна мощ. Много постоянно в такива интервали работодателите се стремят да покрият дефицита от работна мощ посредством спомагателен труд, включително и ексклузивен. Поначало обаче изключителният труд е неразрешен в нашето законодателство. Но в случай че човек надникне в Кодекса на труда, ще види текст, че изключителният труд е неразрешен, а след него най-малко 10 страници разпореждания по какъв начин се ползва и поставя изключителният труд. Или с други думи, има го и постоянно ще го има,
зависи от потребността
на стопанската система
- Кога са били пиковете и по кое време спадовете в упражняването на ексклузивен труд?
- По време на рецесията през 2008-2010 година изключителният труд съвсем не стоеше на дневен ред, тъй като тогава нямаше работа и за осем часа, камо ли за повече. Но откакто стопанската система ни потегли нагоре, е обикновено да се чака предложение за нарастване на часовете ексклузивен труд от досегашните 150 часа на 300. И евентуално има причини и планове за това, въпреки в действителност никой да не ги е посочил. Досега обаче никой не е обяснил за какво разрешеният ексклузивен труд се усилва двойно. Не дай боже да е вярна прогнозата, че скоро навлизаме в интервал на занимателен стопански напредък! Това би означавало остротата на казуса “размер на изключителния труд ” да намалее.
От друга страна, разбирам, че никоя от работодателските организации не ще да припознае предлагането за 9-часов работен ден у нас. И мисля, че нито ще срещне сериозна поддръжка, нито ще придобие известност.
- Тогава за какво въобще се предлага?
- Вероятно, тъй като в договарянията се употребява прочут способ - желаеме неща, за които ни е ясно, че никой няма да одобри, само че пък се опитваме да изтъргуваме нещо друго, което би могло да мине. Затова нямам терзание, че България ще стане негативен образец в цивилизования свят в години, когато доста национални законодателства разискват въпроса за намаляването на 40-часовата работна седмица. На този декор да слагаме въпроса за увеличение на работния ден, значи, че стопанската система ни се е развила дотам, че не ѝ доближават служащите. Съответно въвеждането на 9-часов работен ден би означавало нарастване на труда, който бихме желали да използваме, с близо 12%.
Допускам, че зад това предложение стои друга мотивация - че не можем да използваме 8-те работни часа пълноценно, и по тази причина, в случай че сложим 1 час от горната страна, въпреки всичко нещичко ще подобрим. Но аз считам, че няма съществени причини за увеличението на работния ден.
- И въпреки всичко има ли някакви плюсове в това предложение?
- Според мен предлагането за увеличение на изключителния труд от 150 на 300 часа демонстрира само незадоволителна осведоменост за съществуващите благоприятни условия. В момента трудовото ни законодателство разрешава работодателят да вкарва и употребява 14 разнообразни режима на работно време. И доста от тях разрешават да се прави тъкмо това, което работодателите споделят, че им е належащо - да се запълва недостигащото време за работа в сериозни моменти.
Но дали ще е по празници, или в случай че има незабавни поръчки, увеличението на работния ден несъмнено ще докара до резултат, само че малко непредвиден. По-вероятно е да демотивира хората да се наемат на такава работа. Затова по-добре работодателите да потърсят информация дали някой от съществуващите 14 режима за работно време в Кодекса на труда, в наредбата за почивката и отпуските няма да им свърши по-добра работа.
- Чувствителна тематика е заплащането на изключителния труд - синдикатите настояват, че е честа процедура да не се регистрира и заплаща уместно. Как ще става това?
- Това също е тематика за сериозна полемика, тъй като увеличеното заплащане и увеличената цена на изключителния труд са инструмент против желанието на работодателя да го употребява - просто най-скъпият от икономическа позиция. Всъщност в никакъв случай това увеличено заплащане не е стимулирало служащите да се радват, че ще поставят ексклузивен труд, тъй като ще получават по-голяма заплата. Такава позиция няма. Затова увеличението на изключителния труд не е верният път. Нищо чудно, в случай че не могат да се опълчват на тази мярка,
синдикатите да сложат
на масата искане
за увеличение
на възнаграждението
за него, което ще го направи още по-неизгоден за работодателя. Т.е. това ще усили неговите разноски и ще оскъпи продукцията му, а отсам евентуално ще я направи и по-непродаваема. Затова да изберат някой от 14-те режима на работно време, разказани в Кодекса на труда. Може да се окажат доста по-изгодни от разновидността с механичното увеличение на изключителния труд с 1 час.
- Какво в България най-вече пречи на работодателите?
- Когато съм се срещал с тях, постоянно са коментирали “Не ни доближават служащи ” и по тази причина сме стигали до тематиката за изключителния труд. Но на моя въпрос “Вие знаете ли в кой миг тъкмо какъв брой труд ви би трябвало? ”, доста рядко съм получавал логичен отговор. А когато един шеф не знае по кое време през седмицата, през месеца, в случай че щете, даже в границите на работния ден какъв брой труд ще му би трябвало, споделя на служащите си - идвате тук, стоите по 8 часа пет дни в седмицата, а в случай че не ви стигне това време, ще работите изключително.
- Какво бихте ги посъветвали?
- Голямото предизвикателство е пред екипите на работодателите по ръководство на човешки запаси. Те би трябвало да имат доста по-ясна визия в кой миг в седмицата или в месеца и от кои работни места какъв брой труд им би трябвало. Ако нямаш отговор на този въпрос, по какъв начин правиш организацията на самия труд в предприятието?
- Синдикатите настояват, че още през 2001 година, допускайки в Кодекса на труда 56-часов седмичен работен режим, сме нарушили интернационалните договорености за продължителността на работния ден. Как може това да се поправи?
- Тези стряскащи параметри на работна седмица в действителност са възможни в един от 14-те режима на работно време в Кодекса на труда, за които говорихме до момента. Този режим е формален, законен, има го и в интернационалното трудово право. Става дума за режима “сумирано пресмятане на работното време ”. При него работодателят може да размества работното време в границите на интервала за сумиране. Например, в случай че този интервал е един месец, в неговите рамки работодателят може да размества работното време по този начин, че подчиненият му да работи до 12 часа, а работната седмица да стигне до 56 часа. Но в последна сметка в границите на месеца служащият би трябвало да отработи толкоз часове, все едно от понеделник до петък се е трудил по 8 часа. Или с други думи, този режим на сумираното пресмятане на работното време дава
опция за
по-голяма еластичност
И в случай че работодателят знае по кое време какъв брой труд му би трябвало на даденото работно място, би могъл да направи еластичен график на труд за служащия, само че не и да усили работното му време през месеца.
- Според разнообразни изследвания България се оказва измежду страните с минимален дял на гъвкаво работно време в Европейски Съюз, също - на надомна работа. Сякаш сме недоверчиви към тези режими. Защо?
- Ако с вас се разходим по улиците и спрем 10 инцидентни минувачи, несъмнено 8 от тях няма да могат да ни отговорят позитивно на въпроса
“Знаете ли какво е
плаващо работно време? ”,
или “работно време с променливи граници ”, или “какво е работа от разстояние ”? С каквото и да продължим, съгласно мен отговорът ще е все “Не знам ”. А ви загатнах разнообразни гъвкави режими на работно време, които участват в законодателството ни. Те разрешават на служащия и неговия шеф да отговорят на един извънредно значим въпрос - по какъв начин да съвместим служебните задължения и персоналния живот на служащия.
- Дали въобще влиза в дневния ред на работодателя у нас въпросът с персоналния живот на неговия зависещ, в това число и битовите му проблеми?
- Би трябвало, тъй като значително проблемите с потреблението на работното време се появяват, когато в границите на работния ден служащият би трябвало да взема решение значими за него битови и житейски въпроси. И тъкмо тогава стартира играта на котка и мишка сред шеф и зависещ. Защото в последна сметка детето би трябвало да бъде взето от детска градина, нали? Или би трябвало да отиде и да заплати някоя сметка, или да напазарува. Само че това става в работно време. Така крадеш от работодателя.
- Има ли различен метод?
- Има, несъмнено. Но би трябвало интерес, изследване на благоприятни условия, съпричастност, познаване на законодателството. А това не се прави. Затова слепешком тръбим: “Да увеличим изключителния труд! ” Не, пътят не е в тази посока.
- Всичко това става на фона на полемика във Финландия за въвеждането на 4-дневна работна седмица и 6-часов работен ден. Някак става тъжно - там работният ден върви към понижение, а у нас - към нарастване. Какъв знак е това?
- Проблемът с модела на работно време, който ХХ век ни завеща - трите осмици, или 8 часа работа, 8 часа персонално време, 8 часа отмора, към този момент е обикновено да бъде подлаган на проверка. Не единствено Финландия разисква намаляването на работната седмица. Преди нея пионер беше Франция, след това в разнообразни браншове в Германия стартира понижаване на продължителността на работния ден или на работната седмица, също и в Швеция. Един от непрекъснатите заключения е, че този метод води до извънредно мощна мотивация измежду служащите. И в случай че работодателят може да направи подобаваща организация на труда, съвсем на всички места служащите са в положение да изпълнят индустриалните си задания и при по-къс работен ден и по-къса работна седмица. Засега
звучи като
екзотика,
само че евентуално това е бъдещето.
СЕДЕФОБ - европейската организация за професионално обучение и образование, направи доста забавни проучвания след рецесията през 2008-2010 година Сред изводите е, че там, където компаниите и страните са преодолели рецесията, към този момент търсят по-висококвалифицирани хора за служащи, в това число и за по-нискоквалифицирана работа. Ако този извод е правилен, а нямаме учредения да се съмняваме в качеството на изследванията на СЕДЕФОБ, всяка страна би трябвало да обезпечи повече време за повишение на квалификацията. Един от пътищата, по които това може да стане, е посредством промяна на продължителността на работното време. Само че не по посока на увеличението му, а назад - на намаляването му.
- Кога България ще успее да модернизира своето трудово законодателство и какво ще е то през идващото десетилетие?
- След десетина години гледаме на Кодекса на труда като на свещена крава - доста бил добър, не трябвало да се пипа. Само че животът ни изпреварва.
С сътрудниците от Балканския институт по труда и обществената политика правихме едно огромно проучване и към този момент намираме над дузина нови форми на претовареност и на труд, които се появяват из Европейския съюз и по света. Някои от тях се появяват и в България. Повечето нямат нищо общо с 8-часовия работен ден и 5-дневната работна седмица.
Дигиталният свят промени тотално пазара на труда. И от тази позиция в България евентуално за положително към този момент има обособени работодатели, които схващат какъв брой е значимо служащите им да са стимулирани. Вече не са изключение случаите, в които хората работят по-малко от 5 дни и по-малко от 8 часа дневно, а компаниите, в които са ангажирани, просперират. Не е добре да чакаме последния миг, с цел да поправяме и променим трудовото си законодателство.
Визитка:
Роден през 1955 година в Хасково
Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски ”
През 1997 година става обществен министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски
Остава отпред на министерството и в държавното управление на Иван Костов
Един от архитектите на пенсионната промяна
В момента е ръководител на Балканския институт по труда и обществената политика
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ