По ирония на съдбата стремежът към щастие често пъти е

По подигравка на ориста стремежът към благополучие неведнъж е по-скоро стресиращ, в сравнение с удовлетворяващ. Има доста самостоятелни аргументи за самоубийствата на млади спортисти, на които ставаме очевидци. Но би трябвало да повдигнем въпроса по какъв начин обществото може да способства тези нещастия да бъдат предотвратени. Няма подозрение, че нашата просвета разочарова младежите, и едно от значимите измерения на този неуспех е настояването ни да насърчаваме щастието като мярка за сполучлив живот.

Това написа в собствен разбор за NBC психологът Маги Мълкуин.

Съсредоточаването върху щастието

може да докара до податливост към перфекционизъм, защото хората се пробват да поддържат нещо, което в действителност е краткотрайна и неуловима страст, вместо да подхождат към живота по метод, който основава резистентност по време на неизбежните възходи и падения, oтбелязва тя.

Както е споделил поетът Робърт Фрост: "Щастието компенсира с височина това, което му липсва на дължина. " Натискът да представяме пред света единствено най-хубавото от себе си може да ни попречи да се свържем с другите, които биха могли да видят нашите дефекти, в случай че им позволим да се приближат. Да бъдем осъждани или, още по-лошо, отблъснати, в случай че представим пред света нещо по-малко от щастливо и подредено, основава нежна основа за самочувствие.

Постоянно сме бомбардирани от реклами и изявления в обществените мрежи, които ни внушават, че щастието е на една ръка разстояние - в действителност то е единствено на един клик разстояние. Казват ни, че можем да променим обзавеждането на хола си и надлежно душевното си положение за един момент. Това хипотетично решение кара апетита ни за бързи решения да става все по-силен, а неуспехът, който претърпяваме, когато бързото решение не проработи, се възприема като персонален минус, защото се допуска, че е толкоз елементарно да го получим, изяснява още психологът.

Според Маги Мълкуин натискът, който хората изпитват, с цел да бъдат щастливи или най-малко да наподобяват щастливи, също може да бъде унищожителен за построяването на мощно възприятие за лично достолепие.

Свеждането на щастието до нещо показно

понижава способността ни да показваме цялостния набор от страсти, което ускорява напрежението, защото затваряме елементи от себе си.

"Живеем в свят на картички от Hallmark, където всяко събитие наподобява сведено до една-единствена страст (всички рождени дни би трябвало да са щастливи!), тъй че хората се научават да крият вътрешните си безредици, вместо да ги показват. Това елементарно може да задвижи низходяща серпантина от страсти и да усили вероятността от меланхолия и тревога ", разяснява тя.

Вместо да насърчаваме щастието като балсам на живота, нашето общество би трябвало да задълбочи диалозите и да изследва по какъв начин хората могат да намерят задоволство, предлага психологът.

В логиката на психиката положението на задоволеност нормално се отнася до това да си в мир със себе си. То не носи стигмата на облекчаване с по-малко, както нормално се употребява тази дума. В психически смисъл да си удовлетворен значи да си в естетика със себе си. За разлика от щастието, положението на задоволеност е продължително и обезпечава постоянна основа за психологичното здраве. Откриването на това, което ни кара да се усещаме задоволени, и стремежът към него ни оказват помощ да се предпазим от напрежението в многочислените му проявления, счита специалистът.

Хората, които се усещат свързани с някаква цел, пристрастеност или различен човек, имат по-силно чувство за благоденствие. Това е по-трайно положение на духа от елементарните моменти на благополучие. Установяването на дълбока връзка с нещо или някого укрепва самочувствието. Това е зрънцето на решимостта, което може да помогне на някого да стане от леглото заран, даже когато се усеща подтиснат. За тези, които не изпитват задоволство, копнежът им ги прави уязвими към бързи решения и обезсърчение, към непрекъснато гонене на идващия удар на щастието.

Насърчаването на възприятието на удовлетворение, а не на щастието като цел за премерване на удовлетворяващия живот, би трябвало да стартира овреме. Обикновено под „ щастие” хората си показват лист с достижения, а не положение на духа. Много пациенти се борят с тежестта на това, че са разочаровали родителите си, като не са намерили "щастието ", което родителите им са желали за тях.

Погрешното разбиране, че противоотровата на напрежението е щастието,

ускорява също по този начин неправилното виждане, че само неспособността на индивида да се оправи с него води до психологично заболяване. Социалните послания предписват по какъв начин наподобява щастието - от избрани видове тяло до шестцифрени заплати. Въпреки всички доказателства за противоположното, икономическите и обществените структури не престават да популяризират рисковия мит, че самостоятелната смяна, за разлика от обществената, е решението на казуса с нещастието.

В света има повече усеща от благополучен и печален. Като общество ние би трябвало да насърчаваме и поддържаме хората да показват по-широк и по-нюансиран набор от усеща, в сравнение с разрешава сегашният публичен контракт. Няма да има прогрес в превъзмогването на рецесията с психологичното здраве, в случай че акомодацията зависи само от обособените хора, вместо да се застъпваме за смяна в обществото.

Голяма стъпка в тази посока е

да се слезе от влака на щастието и да се стартира да се разпространява полезността на това да бъдеш удовлетворен. Удовлетворението идва от живота, измерван със удовлетворение, в общественост, която желае да познава хората каквито са, а освен когато са щастливи.