По-голямата част от съществуващите проблеми, свързани с околната среда и

По-голямата част от съществуващите проблеми, свързани с околната среда и дълготрайното понижаване на ресурсите, са резултат от допускането, че икономическият напредък би трябвало непроменяемо и непрекъснато да се умножава, с цел да е налице развиване. Тази парадигма на развиването, с нейните индивидуалистични, материалистични и консуматорски характерности има директно въздействие върху държанието ни и метода, по който третираме природата и нейните благосъстояния. Тя има и непосредствено отражение върху климата, подобен какъвто го виждаме през днешния ден. Ето за какво, планирайки рационално и в синхрон на национално, локално и даже самостоятелно ниво имаме огромен късмет за по-добър резултат. 

Въглеродна индиферентност

Въпреки че климатичните промени към този момент не могат да бъдат спрени напълно, тяхната периодичност и активност могат да бъдат повлияни на световно, локално и даже на самостоятелно ниво посредством ограничения за понижаване на излъчванията на парникови газове (Хеър, 2009). Големите играчи на политическата сцена най-сетне започнаха да показват прочут ангажимент за предприемането на стъпки в тази посока. Целта на Европейския съюз до 2050 година, да вземем за пример, е да се трансформира в първия въглеродно безпристрастен континент. 

Китай, най-големият източник на въглероден диоксид, следван от Съединени американски щати ( Фиг. 1 ), от своя страна също съобщи своята упоритост и обяви своята дълготрайна цел за въглеродна индиферентност до 2060 година Изненадващо, Съединени американски щати и Китай подписаха декларация за съдействие в региона на климата през идващото десетилетие по време на срещата на върха COP26 в Глазгоу. В декларацията се споделя, че и двете страни ще „ напомнят своя корав ангажимент да работят дружно “ за реализиране на задачата за температура от 1,5 градуса, заложена в Парижкото споразумение от 2015 г.  

Въглеродната индиферентност (или чисти нулеви емисии) е разбиране, все по-широко публикувано по целия свят, а през 2006 година даже става дума на годината – годишна самодейност на американския университет Оксфорд. Накратко, да бъдеш въглеродно безпристрастен включва напъните за изчисляването на въглеродния отпечатък на даден човек, компания     промишленост, страна, и постигането на нулеви излъчвания на въглероден диоксид, където е допустимо. В случай, че останат спомагателни излъчвания, те могат да бъдат обезщетени чрез така наречен въглеродно компенсиране (carbon offset) като, да вземем за пример, поддръжка за засаждане на дървета, закупуване на възобновима сила или вложение във възобновими технологии, въвеждане на промени в индустриалните и аграрни процеси, с цел да се минимизира допустимо най-вече производството на въглероден диоксид. 

Въглеродните планове (carbon projects) и търговията с излъчвания са постоянно употребявани за понижаване на въглеродните излъчвания, а в някои случаи отделянето на въглероден диоксид в атмосферата може да бъде изцяло предотвратено (чрез “въглеродно изчистване ” –  carbon scrubbing оr removal и “въглеродно хващане ” – carbon capture). 

Концепцията на въглеродна неутралност може да бъде разширена посредством включването на другите парникови газове като ); O); озон (O3) и хлорофлуоровъглеродите (фреоните), които се употребяват в хладилници и климатици) – всички тези газове се мерят като избран еквивалент на въглеродния диоксид, като тогава понятието към този момент се назовава „ климатична индиферентност “. 

През 2007 година Междуправителственият панел по климатичните промени публикува доклад, в който екип от учени показва доказателства и прави заключението, че с повече от 90% възможност настъпилите климатични промени, следени през последните години, се дължат на излъчванията от парникови газове вследствие от човешката активност. 

Няколко са парниковите газове с антропогенен генезис, които способстват за упоменатите промени,

като измежду тях с най-сериозен дял и въздействие, към 85%, е този на Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂ . Следват редица разбори, отчети и изследвания в тази посока през последните години, които допълват тезата с нови доказателства и причини, че са нужни безапелационни дейности за ограничение нездравословните въздействия върху климата, породени от огромните индустриални производители и източници на излъчвания на парникови газове. Някои откриватели (Крутцен, Стоермер, 2000) даже съпоставят ерата на човешката активност по значителност и въздействие в световен мащаб като геоложко събитие и я назовават антропоцен (Милфонт, 2010). Човешката активност придобива централно място като причина за климатичните промени и заради това е належащо вглеждането на по-задълбочено, даже самостоятелно ниво. Фокусът върху редуцирането на Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂  чрез изменение в незначителните на пръв взор ежедневни навици и привички на обособения човек са неизменим фактор, който също би трябвало да бъде адресиран при образуването на политики за ограничение на въглеродните излъчвания. 

Факторът на държанието на хората   има голямо значение, което постоянно бива подценявано  и в същото време то образува 1/3 от всички въглеродните излъчвания на Съединени американски щати. В резултат от самостоятелните действия като шофиране и ползване на сила в семействата на човек в Съединени американски щати за 2000 година се падат по 6,4 метрични тСО ₂ /г. или за всички американци 1,859,728,717 метрични тСО ₂ /г. (или почти 32% от общите годишни излъчвания на Съединени американски щати и 8% от световните). По безспорни стойности тези количества излъчвания надвишават тези на цяла Африка, Централна и Южна Америка взети дружно и тези на всяка друга страна, с изключение на Китай (Ванденберг, 2007). Поради това, даже и дребни на пръв взор промени в поведенческите настройки на даден средностатистически човек в Съединени американски щати, може да понижи количеството на излъчвания на цялостен бранш или даже на разрастваща се страна. 

Друг, измежду най-изтъкнатите американски учени в областта на дълготрайното енергийно обмисляне, Амъри Ловинс, също отделя съществено внимание на  фактора на държанието на хората  като стига до извода, че то  е толкоз значимо при потреблението на сила, колкото и техническата успеваемост на средствата за произвеждане ѝ.

Съществуват редица проучвания и изводи (Павлик, 1991; Рейсингер, 2003; Милфонт, 2010), направени в областта на връзката сред климатичните проблеми и човешката логика на психиката, които демонстрират, че за триумфа на осъществяването на редица тактики, проекти и стратегии, свързани с постигането на устойчива сила и запазване на климата, е належащо да се регистрират, с изключение на резултатите на национално и секторно равнище, по този начин и резултатите от самостоятелните старания и достижения.

Приносът на проектите за сила и климат 

Превръщането на Европа в климатично безпристрастен континент до 2050 година, главната упоритост на Европейската комисия, ще се реализира малко по малко благодарение на методите за дълготрайно обмисляне и прогнозиране. Резултатите от положението на енергийното обмисляне към края на 2019 година, съгласно годишния доклад на самодейността „ Споразумение на кметовете “, която включва уговорките за  понижение на въглеродните излъчвания , поети непринудено от локални общности в Европейски Съюз посредством правенето на енергийни проекти в границите на самодейността,  възлиза приблизително на 31%  или с 11% по-амбициозни от задачата на Европейски Съюз (цел на Европейски Съюз до 2020 година – 20%).  С помощта на проектите за устойчива сила и климат локалните управляващи имат за себе си ефикасен инструмент и могат по структуриран метод да употребяват наличните запаси и сили. Отново, посредством тези принадлежности те ще влагат своите старания и сила за постигането на задачите до 2030 година (55% по-малко СО2 емисии) и до 2050 година (въглеродна неутралност).

Наред с амбициозната стратегия на Европа, съществуват редица сходни образци от континента и света с по-ранна дата и на локално ниво. Още през 2012 година локалното управление на датската столица  Копенхаген  (с население към 550 хиляди души)  взема решение да стане първата въглеродно неутрална столица в света до 2025 година  Интересно е да се спомене, че датската зелена промяна се реализира с помощта на националната политика, само че и в доста огромна степен от визионерските показа на локалните управляващи и население. За да реализира въглероден неутралитет локалната власт изготвя упорит енергиен проект, в който с ясна поредност са разказани нужните стъпки към задачата. Реално, енергийното обмисляне на града е проведено в три етапи (2012 — 2017; 2017 – 2020 и 2020 — 2025) и проект за всеки интервал.  В обособените проекти се залага изключително на колаборацията сред обособените участници в града (граждани, бизнес, администрация) в четири съществени посоки – енергийно ползване, произвеждане на локална възобновима сила, подвижност и начинания на локалната администрация.  Във всяко направление са набелязани обособени цели, основани на прелиминарен разбор и калкулации, като е обезпечена еластичност за компенсиране на излъчванията сред обособените браншове, при положение, че нещо попречи на понижението им. 

Специално внимание в проекта е отделено на градската администрация като мотор и модел за образец към енергийната промяна, а информационната тактика е разгърната в лицето на климатични посланици и шоуруми за достиженията в областта на опазването на климата. В допълнение, с оповестяването на задачата Копенхаген да се трансформира в първата въглеродно неутрална столица в света, градът притегля доста сериозен интерес от страна на иновационни промишлености, а локалната власт им дава право, пространство и поддръжка да тестват в действителна среда своите „ зелени “ софтуерни решения. 

 също се явява добър образец, когато приказваме за въглеродната индиферентност и построяването на дейна връзка сред жителите и администрацията за постигането на климатичните цели. Филаделфия е град с малко повече от 1,5 млн. души население. Местното управление цели да реализира 80% по-малко въглеродни излъчвания в града и ползване на 100% зелена сила в градската инфраструктура към 2050 година Основните стратегически подходи за реализирането на тези цели са да се понижи оптимално неефективното ползване на сила и да се обезпечи такава, създадена от локални възобновими източници посредством инсталиране на местни системи или закупуване на зелени документи, гарантиращи нейното произвеждане. По предварителни данни това ще способства за понижение на разноските на градската администрация, които варират сред 35 и 45 млн. долара/годишно.  За да подсигури триумф на проекта, управлението разчита на три основни детайла: хората, технологиите и смяна в настоящото положение на града.  Енергийното обмисляне на града съчетава дълготрайна визия и холистичен метод, като слага явен акцент върху жителите и за това те да схващат по-добре потреблението на сила и по какъв начин това рефлектира върху сметките им и околната среда.

Наред с горните образци през последните години действа и . Организацията сплотява някои от най-големите градовете в света с ясната и даже нападателна цел да бъде реализирана въглеродна индиферентност в идващите две десетилетия. 

Обединението разчита на 7 стратегически сфери за постигането на задачата:

1. финансиране на високо амбициозни действия за запазване климата; 
2. оказване на групово въздействие освен на локалните управления, само че и на взимащите решения в областта на индустрията;
3. напреднали методологии, стандарти и държавни принадлежности за въглеродно неутрално планиране;
4. ускорено шерване на опит и знания;
5. обработване на водачество за прехода към въглеродна индиферентност и популяризирането на дейностите на мениджърско равнище;
6. поддръжка за по-ефективна комуникация;
7. приоритет за по-добро и въглеродно неутрално бъдеще.

Сред градовете в алианса са: Аделайд, Амстердам, Болдер, Копенхаген, Глазгоу, Хамбург, Хелзинки, Лондон, Мелбърн, Минеаполис, Ню Йорк, Осло, Портланд, Рио де Жанейро, Сан Франциско, Сиатъл, Стокхолм, Сидни, Торонто, Ванкувър, Вашингтон, Йокохама. 

В България все още две общини се отличават с упоритостта да се трансфорат във въглеродно неутрални към 2050 година – Асеновград (62 хиляди души) и Габрово (60 хиляди души).  

В своя план до 2030 г. община Асеновград ясно декларира своето предпочитание за въглероден неутралитет в дълготраен проект, а задачата до 2030 година е 48,77% понижение на излъчванията по отношение на базовата 2007 година Тези цели се планува да бъдат реализирани посредством действия в три съществени сфери – енергийна успеваемост, възобновима сила и превоз. Община Габрово съобщи своята упоритост в средата на 2021 г. чрез декларация за ангажираност и присъединение към задачите на Европейски Съюз за въглеродна индиферентност към 2050 година Постигнатите досега резултати, според поетите задължения от общината към Споразумението на кметовете, демонстрират спад на излъчванията с 23,6% през 2016 година и с 25,6% през 2018 година по отношение на базовата 2008 година, регистрирани в публично оповестените мониторингови отчети.

Отчитането на самостоятелните особености за триумфа на енергийните проекти

Постигането на въглеродна индиферентност доникъде на века, е в директна взаимозависимост от настройката на индивида да одобри или отхвърли потребността от съответната смяна в държанието и навиците си. Поведението на хората и неговата смяна имат съществено значение за ръководството на процеса по задържане на световната температура под 1,5°С. Климатичните промени, със своите едва изразени (към момента) физически проявления, хипотетично биват одобрявани за събития, които имат дребна възможност да се случат навръх нас.  Поради това казусът с възприемането на климатичните изменение се трансформира за множеството хора в абстракция или пресилена особеност , която по-скоро ще отмине с времето, и надлежно бива пренебрегнат. 

В този аспект извънредно значима е ролята на локалните управляващи. Тъй като те са най-близо до хората,  могат да основат среда на доверие и характерна информационна конструкция, която да дава профилирана и цялостна информация в областта на понижение на излъчванията и усъвършенстване на енергийната консумация. Предоставената информация, отнасяща се до съответни случаи, може да подкрепи развиването на поведенчески настройки у хората, тъй че те да подхващат ограничения за по-ефективно потребление на силата. Ето за какво обезпечаването на такива източници на достоверна информация, свързани с действителни и на практика проблеми на самостоятелно ниво, има основно значение. Въпреки че изменението на климата е световна обществена алтернатива, съответната информация, обвързвана с локалните условия и особености, евентуално ще бъде ключ към мотивирането на държание, подпомагащо процеса на понижаване и намаляване изменението на климата. 

Ролята на проектите за устойчива сила и климат посредством въвеждането на механизми за насърчаването на самостоятелните ограничения за понижение на Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂  могат да имат сериозен триумф за общото понижение на излъчванията. За да бъдат работещи, е належащо в допълнение да се вникне и схванат механизмите на усещанията, които управляват държанието на хората, защото тяхното ползване и дейностите им в всекидневието имат огромен принос за образуването на общия размер излъчвания в света. Това може да се случи с популяризирането на ограничения за по-ефективно потребление на силата в домовете, основаване на условия за споделен превоз, усъвършенстване на маршрутите на градския превоз, потреблението на устойчиви (строителни) материали и понижението на еднократните опаковки, закупуването на локални храни, ограничението на изхвърлената храна, елиминирането на закупуване на ненужни артикули (особено ресурсоемки), даже потреблението на движимости втора ръка. Сериозен принос към намаляването на употребяваната стандартна сила има включването на местни и самостоятелни съоръжения за произвеждане на възобновима сила и основаването на локални енергийни обединявания и кооперативи. Друга мярка в тази посока може да бъде използването на държавна помощ, насърчения или даже наказания за приложението на съоръжения за дейно потребление на локалната сила и запаси. 

В този подтекст едно от главните решения за превъзмогването на климатичните провокации е навременната, точна и изчерпателно показана информация, която употребява композиция от методите „ отгоре-надолу “ (регулаторни промени, насърчаващи щадящо климата поведение) и „ отдолу-нагоре “ (дейности, насърчаващи доброволното понижение на Следствен отдел към окръжна прокуратура ₂ ), които да подтикват съответната обществена последователност на сходни промени. Нереалистично е да се чака, че болшинството от хора ще стартира да работи групово и целеустремено в посока попречване на климатичните промени, тъй че да бъдат реализирани обилни резултати. Поради това са нужни нормативи, насърчения и даже наказания, избрани от целенасочени политики и законодателни начинания. Държавните регулации могат да бъдат прилагани върху количествата на излъчванията, параметрите на техническите средства, само че рядко и върху волята на хората за ползване. По този метод всеки един от нас, консумирайки сила, храна и артикули, употребявайки транспортни средства оставя избран отпечатък върху околната среда, наречен  въглероден отпечатък . Един от най-изявените специалисти (Майк Бърнърс-Лий), които учат характерностите на въглеродния отпечатък, го дефинира като метод за оценка на общото влияние върху изменението на климата вследствие от метода, по който вършим или купуваме артикули – по цялата верига на доставки, от производството до доставката и използването. Показателят му се назовава “еквивалент на въглероден диоксид “ или „ CO ₂ e “, което привежда всички разнообразни парникови газове в сравнимо количество CO ₂ .      

Индивидуалният въглероден отпечатък варира според от разнообразни фактори, 

както и е друг за всеки човек. По-долу на графиката ( Фиг. 2 ) е показана информация за междинното количество въглеродни излъчвания, отделяни по действия, за година, от средностатистическия американец. 

Графиката нагоре ясно демонстрира, че осъществяването на ежедневни действия вкъщи има съществено въздействие върху общия размер отделени излъчвания. В най-сериозна степен се отличава шофирането на автомобил, следвано от други действия като: консумирането на месо, летенето със аероплан, потреблението на климатик, осветлението вкъщи, потреблението на бира, потреблението на съдомиялна машина, потреблението на сешоар, потреблението на кафе, а на последно място е използването на вестници. 

Последиците от нашето държание непроменяемо оставят своя отпечатък върху околната среда и изискванията за живот на идващите генерации. Необходим е необикновен метод и внимание към най-малките, децата, тъй като те са по-уязвими, защото ще живеят с следствията от това, което вършим през днешния ден. Те ще изпитат изменението на климата в по-голяма степен, а до момента в който са млади, са подложени на непропорционално влияние. 

Стара индианска сентенция гласи, че земята, върху която живеем, сме я взели назаем от нашите деца. Въглеродната индиферентност е огромната упоритост на редица политически водачи да бъде подсигурено качествено бъдеще за идните генерации и отсега нататък ще бъде все по-често използван термин в подтекста на оправянето с климатичните промени. По този метод, климатичните промени адресират и още една сфера на човешкото усещане и битие – тази, поставяща на тестване доминантните полезности – дали сме по-склонни да продължаваме да насърчаваме непрестанния стопански напредък с цената на това да погубим естествената среда за бъдещите генерации. 

Автор: Мария Манолова / Климатека

Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя пази докторска степен с тематика на дисертацията „ Енергийното обмисляне като основен инструмент за устойчивото развиване на общините “ в научно направление „ Икономическа и обществена география – районни геоенергийни запаси и тактики “ към ГГФ на СУ „ Св. Климент Охридски “. От 2012 година работи в областта на правене на планове и оценки за осъществяване на капиталови планове в региона на електроенергетиката, възобновимата сила и ефикасните енергийни решения в производството. От 2017 година е част от екипа на Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект – най-старата организация в областта на общинското енергийното обмисляне в България.

В обявата са употребявани материали от:

1. Crutzen, P.J,. & Stoermer, E.F. (2000). The “Antropocene ”. Global Change Newsletter, 41, 12-13
2. Goel, Malti. (2010). Carbon Capture and Storage Technology for Sustainable Energy. 10.5772/16172.
3. Lovins, А., Soft Energy Paths, 1977;
4. Milfont, T.L., Harré, N., Sibley, C.G. and Duckitt, J. (2012), The Climate-Change Dilemma: Examining the Association Between Parental Status and Political Party Support. Journal of Applied Social Psychology, 42: 2386-2410. https://doi.org/10.1111/j.1559-1816.2012.00946.x
5. Milfont, Taciano. (2010). Global Warming, Climate Change and Human Psychology. Psychological Approaches to Sustainability: Current Trends in Theory, Research and Applications.
6. Pawlik, K. (1991). The Psychology of global environmental change: Some basic data and an agenda for cooperative international research. International Journal of Psychology, 26, 547-563
7. Reisinger, A. (2003). Science for global environmental problems – lessons learned from Monreal to Kyoto? New Zealand Science Review, 60, 111-114
8. Singh, Udayan. (2013). Carbon capture and storage: An effective way to mitigate global warming. Current science. 105. 914-922.
9. Vandenbergh, Michael. (2007). The Carbon-Neutral Individual.
10. Доклад на американската психическа асоциация по отношение на логиката на психиката и климатичните проблеми: https://www.apa.org/science/about/publications/climate-change
11. Информация за въглеродната индиферентност и дейностите на Европейския парламент: https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/society/20190926STO62270/vghlerodna-neutralnost-kak-mozhe-da-bde-dostighnata-do-2050-gh
12. Речник на Междуправителствения панел за климатичните промени – https://www.ipcc.ch/sr15/chapter/glossary/
13. Срещата СОР26 в Глазгоу: https://www.bbc.com/news/science-environment-59243434