По-големите правителствени разходи в САЩ днес само ще доведат до

По-големите държавни разноски в Съединени американски щати през днешния ден единствено ще доведат до по-високи налози на следващия ден , твърди американският икономист Питър Краб, представен от Българска телеграфна агенция.

Спасителният проект на Байдън не е тъкмо рецептата, предписана от лекаря. А лекарят в тази ситуация е икономистът Джон Мейнард Кейнс.

Страничният резултат от проекта на американския президент на стойност 1,9 трилиона $ за подкрепяне на националната стопанска система, потърпевша от пандемията от новия ковид, ще бъде по-високи налози.

Приемането на този закон е директно използване на кейнсианската макроикономическа доктрина. Трактатът на Кейнс от 1936 година " Обща доктрина на заетостта, лихвата и парите " изяснява по какъв начин фискалната политика на държавното управление може вероятно да подтиква икономическата интензивност, когато производството и заетостта са на ниско ниво.

Теорията на Кейнс какво да се прави при слаба стопанска система е ясна: държавното управление би трябвало да се намеси, с цел да увеличи търсенето като цяло. Правителството би трябвало да купува това, което компаниите създават, тъй че техните чиновници да продължат да работят и на собствен ред да бъдат консуматори.

Кейнс написа своята доктрина в отговор на икономическите проблеми при започване на 30-те години на предишния век. Съкращенията на служащи по света по това време идват в поддръжка на неговата концепция, че трудовите хонорари не се поправят по отношение на намаляващото търсене.

През някои интервали на криза в предишното прогнозите, съдържащи се в теорията на Кейнс, са се сбъдвали. Вместо намаление на трудовите хонорари стопанската система е преживявала доста съкращения и възходяща безработица. " Лекарството ", предписано от Кейнс, е държавното управление да харчи повече средства. То обаче не постоянно е давало резултат.

В отговор на последната криза - от 2008-2009-а - Конгресът на Съединени американски щати отпусна огромни суми като стопански " тласъци ". В резултат бюджетният недостиг на страната доближи най-високото си ниво от Втората международна война.

Американската стопанска система обаче отговори на тези нови държавни разноски с по-бавен от нормалния напредък. Според службата за стопански разбори към министерството на търговията на Съединени американски щати стопанската система на страната се е показала под капацитета си от 2009 до 2017 година.

И по този начин, какво би предложил лекарят в този момент?

Кейнс написа, че в случай че заетостта е покрай естественото си ниво, а инфлацията е ниска, то страната би трябвало да харчи по-малко и да понижи дълга. Федералното държавно управление не е имало бюджетен остатък от съвсем 20 години.

Така че Кейнс не би призовал през днешния ден за по-големи разноски. Вероятната последица от новия закон ще е връщане към муден стопански напредък. Това се дължи на така наречен от икономистите изтласкващ резултат.

Икономистите от Харвард Робърт Баро и Чарлз Редлик потвърдиха, че когато държавното управление усилва своите разноски, било то като покачва налозите или взима по-големи заеми, това няма резултат върху потреблението на обществото и бизнеса като цяло.

В отговор на новия политически курс семействата стартират да икономисват повече, очаквайки по-високи налози.

Държавните разноски препречват пътя на (или изтласкват) частните разноски.

Въпреки че Кейнс е бил прав за своето време, по-голямото кейнсианско харчене през днешния ден не е дейно лекарство, а просто знак за по-високи налози на следващия ден.