Миньор къща храни – историята на Ивайло Панков от Челопеч
По естествени аргументи хората свързваме сивотата с мрака, упадъка и мизерията. Но от Actualno сме ви подготвили с трима души, които си изкарват хляба на място, което шеговито назовават „ 100 нюанса сиво “, само че сивотата в тяхната работа е знак на напредъка, инвестицията в познание, хубавичко работа и достойния живот. В поредност от три материала ще ви срещнем с Ивайло Панков, Володя Черкезки – Чори и Десислава Събева-Домусчиева, сегашни и някогашни чиновници на Дънди Прешъс Металс Челопеч.
За с. Челопеч ви разказахме наскоро при визитата там, с цел да покажем хубостта на района. Именно при тази аудиенция и диалозите с локалните си дадохме сметка какво голямо значение за живота на всички в района има мината, като тогава не подозирахме, че ни следва да се срещнем с най-модерната мина в страната и може би една от най-модерните в света.
Какво е да си миньор там? Как живеят хората в района? Как гледат фамилиите си? Къде учат децата им? Защо хората не бягат от района ами в противен случай – демографията им е постоянна? Отговорите на тези въпрос е най-добре да чуете в разказите на Ивайло, Чори и Десислава.
Днес гостуваме на Ивайло Панков, 42 година, Пирдоп - оператор на пробивна сонда
„ Семейството ми се радва, че работят като миньор. Имат терзания, да, само че работата ми дава опция да им осигуря всичко нужно. “
За с. Челопеч ви разказахме наскоро при визитата там, с цел да покажем хубостта на района. Именно при тази аудиенция и диалозите с локалните си дадохме сметка какво голямо значение за живота на всички в района има мината, като тогава не подозирахме, че ни следва да се срещнем с най-модерната мина в страната и може би една от най-модерните в света.
Какво е да си миньор там? Как живеят хората в района? Как гледат фамилиите си? Къде учат децата им? Защо хората не бягат от района ами в противен случай – демографията им е постоянна? Отговорите на тези въпрос е най-добре да чуете в разказите на Ивайло, Чори и Десислава.
Днес гостуваме на Ивайло Панков, 42 година, Пирдоп - оператор на пробивна сонда
„ Семейството ми се радва, че работят като миньор. Имат терзания, да, само че работата ми дава опция да им осигуря всичко нужно. “
Точно в 5:45 сутринта, при -6 градуса сме на портала на Дъндии Прешъс Металс в Челопеч, с цел да се срещнем с Ивайло в края на нощната промяна. Половин час по-късно сме вътре и сме разположили камерите. Миньорите стартират да излизат един по един и минават през място за разчистване на обувките. Ивайло ни приветства с усмивка, след което ни демонстрира нормалния ред на работата, която протича през оставяне на избавителните детайли от оборудването, оставяне на работните облекла за пране, душ и след това си подготвен за прибиране вкъщи.
Разбрали сме се с него, че ще го следваме половин ден, с цел да забележим в действителност живота на един миньор. Ако ориста се бе намесила иначе в неговия живот щяхме да проследим живота на един тракторист, тъй като точно подобен е желал да стане Ивайло като дребен. Влечението му към техниката и до ден сегашен е основно в живота му. Родом е от Северозападна България, само че в последна сметка се оказва в Пирдоп, дружно с жена си и двете си дъщери.
Посреща ни вкъщи и ни демонстрира „ утринните си ритуали “, първият от които е да зареди модерната отоплителна система, която е построил на двуетажната си къща. Часът е към 7:30, време да вземе по-малката си щерка Елеонора (9г.) и да я закара до учебно заведение, а по-късно ще се върне, с цел да вземе по-голямата Ева (17г.) и да я изпрати до спирката, откъдето проведен от Дънди учебен рейс ще я откара до гимназията в с. Челопеч.
След „ ритуалите “ идва време за отмора, което в този ден Ивайло отдели за нас, с цел да запишем неговата история и да поговорим обстойно за работата подземен и живота над нея.
За пръв път слиза подземен преди 12 години. Минава през разнообразни машини и позиции. Казва, че рудникът се е трансформирал доста и модернизациите не стопират. Най-много са подобренията в областта на сигурността. Никой в мината не крие, че първоначално един от огромните проблеми е бил идването на работа след приложимост на алкохол. Предвид спецификата на работата, това е водило до съществени опасности. Затова една от огромните промени, наложени безусловно безкомпромисно е това да идваш здравомислещ на работа. Всички, които влизат в мината минават инспекция с дрегер – без изключение. Ако бъде регистриран алкохол в кръвта не можеш да влезеш на територията на рудника.
Мерките са толкоз твърди, че в случай че отидеш на работа с алкохол над 0.2 промила - уволнен си. Ако отидеш с алкохол в кръвта в границите на до 0.2 промила, не те позволяват и те връщат вкъщи. Ако повториш - освобождават те от работа.
Ивайло споделя още, че към този момент огромна част от работата се прави дигитиално, посредством таблети, а за сигурността на всеки миньор в каската му има вграден GPS сензор. Така местоположението на всеки човек подземен е непрекъснато известна.
Без терзание споделя, че това, което работата му дава най-вече е финансова непоклатимост и надлежно опция да отгледа децата си по този начин, както счита за най-добре. Дава му опция да не прави взаимни отстъпки с материалното, без което не можем. Дава му постоянна убеденост, че на следващия ден ще е в случай че не по-добре, то сигурно няма да е по-зле.
По-голямата му щерка, Ева, е ученичка в Частна профилирана гимназия с чуждоезиково образование в Челопеч. Училището е спонсорирано от рудника, само че там учат деца освен на миньори. Нивото на образование е високо, изискванията са идеални, а дребния брой възпитаници разрешава на учителите да познават по-добре децата и да им отделят повече внимание.
“Това, което ми харесва най-вече тук е, че преподавателите са близки с нас, вършат часовете забавни, никой не се усеща подценен. Всеки преподавател съумява да даде максимума от себе си на всеки от нас “, споделя Ева.
Тръгваме си обнадеждени от учебното заведение за идната ни среща, с Володя Черкезки – Чори – пенсиониран миньор, който в този момент има личен бизнес, обвързван с рудника. Но за него ще ви разкажем в идващия ни материал, след седмица.
Разбрали сме се с него, че ще го следваме половин ден, с цел да забележим в действителност живота на един миньор. Ако ориста се бе намесила иначе в неговия живот щяхме да проследим живота на един тракторист, тъй като точно подобен е желал да стане Ивайло като дребен. Влечението му към техниката и до ден сегашен е основно в живота му. Родом е от Северозападна България, само че в последна сметка се оказва в Пирдоп, дружно с жена си и двете си дъщери.
Посреща ни вкъщи и ни демонстрира „ утринните си ритуали “, първият от които е да зареди модерната отоплителна система, която е построил на двуетажната си къща. Часът е към 7:30, време да вземе по-малката си щерка Елеонора (9г.) и да я закара до учебно заведение, а по-късно ще се върне, с цел да вземе по-голямата Ева (17г.) и да я изпрати до спирката, откъдето проведен от Дънди учебен рейс ще я откара до гимназията в с. Челопеч.
След „ ритуалите “ идва време за отмора, което в този ден Ивайло отдели за нас, с цел да запишем неговата история и да поговорим обстойно за работата подземен и живота над нея.
За пръв път слиза подземен преди 12 години. Минава през разнообразни машини и позиции. Казва, че рудникът се е трансформирал доста и модернизациите не стопират. Най-много са подобренията в областта на сигурността. Никой в мината не крие, че първоначално един от огромните проблеми е бил идването на работа след приложимост на алкохол. Предвид спецификата на работата, това е водило до съществени опасности. Затова една от огромните промени, наложени безусловно безкомпромисно е това да идваш здравомислещ на работа. Всички, които влизат в мината минават инспекция с дрегер – без изключение. Ако бъде регистриран алкохол в кръвта не можеш да влезеш на територията на рудника.
Мерките са толкоз твърди, че в случай че отидеш на работа с алкохол над 0.2 промила - уволнен си. Ако отидеш с алкохол в кръвта в границите на до 0.2 промила, не те позволяват и те връщат вкъщи. Ако повториш - освобождават те от работа.
Ивайло споделя още, че към този момент огромна част от работата се прави дигитиално, посредством таблети, а за сигурността на всеки миньор в каската му има вграден GPS сензор. Така местоположението на всеки човек подземен е непрекъснато известна.
Без терзание споделя, че това, което работата му дава най-вече е финансова непоклатимост и надлежно опция да отгледа децата си по този начин, както счита за най-добре. Дава му опция да не прави взаимни отстъпки с материалното, без което не можем. Дава му постоянна убеденост, че на следващия ден ще е в случай че не по-добре, то сигурно няма да е по-зле.
По-голямата му щерка, Ева, е ученичка в Частна профилирана гимназия с чуждоезиково образование в Челопеч. Училището е спонсорирано от рудника, само че там учат деца освен на миньори. Нивото на образование е високо, изискванията са идеални, а дребния брой възпитаници разрешава на учителите да познават по-добре децата и да им отделят повече внимание.
“Това, което ми харесва най-вече тук е, че преподавателите са близки с нас, вършат часовете забавни, никой не се усеща подценен. Всеки преподавател съумява да даде максимума от себе си на всеки от нас “, споделя Ева.
Тръгваме си обнадеждени от учебното заведение за идната ни среща, с Володя Черкезки – Чори – пенсиониран миньор, който в този момент има личен бизнес, обвързван с рудника. Но за него ще ви разкажем в идващия ни материал, след седмица.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ