Роза Шанина – съветската снайперистка, която искаше да стане учителка
По една или друга причина, Втората Световна война няма ограничаване за половете. Пример за това можем да забележим на източния фронт, където руснаците употребяват всеки човек за отблъскване на злокобната немска офанзива. Не инцидентно в архивите на тази война могат да бъдат открити редица жени-снайперистки. Повечето се потвърждават като незаместим фактор на фронта, само че измежду тях изпъква една дама – Роза Шанина. Тя е родена на 3 април 1924 година и живее на няколкостотин километра от Санкт Петербург.
Нейните родители са надлежно краварка и дървар. След като Роза приключва главното си обучение, дава всичко от себе си, с цел да продължи образованието си и затова върви по 10-15 километра в посока, с цел да стигне до най-близкото учебно заведение в Березник. Младото момиче учи съществено, до момента в който не става на 14 години и нейните родители не желаят да я пращат повече в учебно заведение. Роза е принудена да избяга и върви към 50 часа до първата допустима ЖП гара.
Ученолюбивото момиче се нанася при брат си Фьодър, до момента в който не е призната във второ градско учебно заведение в Архангелск и не заживява в общежитието с ученическата си стипендия. Малко по-късно нацистите влизат в страната, стопанската система пропада и всички стипендии се замразяват. За да изкарва някакви пари, момичето стартира да работи в детска градина с вярата, че ще може в миналото да стане преподавател. Много скоро бомбите стартират да падат в града ѝ. Роза става доброволка и стартира да гледа от покрива на градината за евентуални въздушни офанзиви. Междувременно нейният брат умира точно в такава бомбардировка.
В резултат на тази загуба, Роза е твърдо решена, че ще отмъсти! В началото офицерите не позволяват дами в редиците, само че откакто мъжете се стопяват доста, нямат никакъв различен избор. Роза съумява да влезе в снайперското учебно заведение и приключва с почести през април 1944 година тъкмо преди нейния 20 рожден ден. Веднага е разпозната като гений зад оптиката и скоро се приготвя за фронта, въпреки и нейните преподаватели да я молят да остане и да преподава, вместо да се жертва. От самото начало получава командването на 184-та женска стрелкова дивизия. Само три дни след пристигнаето ѝ на фронта, Роза съумява да направи своя първи прецизен изстрел.
Целта, както написа в дневника си, е на към 400 метра. Не съумява да отстрани съперника с един изстрел. Двамата се чакат с часове и когато жертвата прави нов опит да избяга, вторият изстрел го отстрани. В края на месеца ще получи орден, а в това време ще е една от дребното дами, които могат да поразят две цели с минимално време за презареждане. До края на войната Роза ще успее да порази към 59 боеца. И все пак, снайперистката постоянно е зачислявана на задните позиции, тъй като командването изисква да резервира дамите. През юли 1944 година написа на своя другар и боен коресподент, че желае да бъде преместена на предните позиции, тъй като желае да си отмъщава.
И до момента в който чака решението, избира независимо да се реалокира в предни позиции и да стреля на воля. Много скоро и пропагандата стартира да вижда нейният брой точни изстрели. Заглавия като „ Един патрон, един фашист “ стартират да изпъкват съществено върху всеки боен вестник. Един фотограф даже декларира, че Роза не поискала да се снима, до момента в който нейната другарка също не решила да взе участие в фотосите. Много скоро Роза се трансформира в момичето на Червената войска. За един ден съумява да убие 5-ма боеца. А доста скоро броят стартира да пораства и доближава 46 индивида. Роза употребява утринната мъгла, с цел да се промъкне добре във вражаската позиция и да стартира своя обстрел.
Много скоро я назовават „ Терорът на Източна Прусия “. Към края на войната, Роза стартира да попълня своя дневник и да споделя историята си. Самата тя признава, че не може и не желае да се обвързва, войната е взела всичко от нея. Колкото повече напредват бойните дейности, толкоз по-тежки прекарвания следват за дамата. В дневника ѝ от ден на ден дните се отразяват с едно изречение. Тя споделя по какъв начин е замръзнала в танка, не е привикнала с пушека от него, по какъв начин е спала като мъртвец, по какъв начин към този момент е сигурна, че не може да обича човек.
Войната на практика е взела всичко допустимо от нея. Въпреки последните километри до Берлин, Роза стартира да изпитва глада, умората, да се пробва да се пребори с мръсните мнения на мъжете към нея. В интерес на истината, опитите за обезчестяване не били малко, само че мнозина биха се замислили дали в действителност считат, че е редно да се насочват към снайперист, който може да ги обезврежда от много далечни дистанции. За жал Роза не съумява да преживее войната, тя изчезва и е открита на 27 януари с отворен гръден панер. Според бойците е била ударена от снаряд. Роза е заровена с военни почести в Източна Германия. Нейният другар Пьотр Молчанов пази до последно дневниците и писмата ѝ, а през 1965 година ги разгласява, с цел да затвърди историята.
Заглавна фотография: Автор: незнаен – [1], Общественное притежание, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1394321
