„Ненавист към българската кауза“ – въпреки разказа на Перев, Мицк...
По думите на Перев това е резултат от дългогодишна политика на непоносимост към македонските българи: „ Дълго време се вижда една злоба към всички, които се занимават с българската идея. Това е артикул на политика, която доближава своя връх на непоносимост през последните години “. Журналистът счита, че следствието ще бъде официално и че казусът ще бъде бързо пропуснат, както и предходни набези против македонски българи.
Скандалът закупи нова заостреност, откакто министър-председателят на Република Северна Македония Християн Мицкоски отхвърли да е имало нахлуване. Той съобщи, че „ в случай че някой се намокри от дъжда, това може да бъде оповестено за хибридна офанзива “, и загатна, че хора могат да се „ самонаранят “, с цел да показват случай като посягане. Премиерът акцентира и че Скопие не би трябвало да чака „ червен килим “ във връзка с евроинтеграцията.
Българското Министерство на външните работи осъди изрично случилото се и го дефинира като акт на принуждение от ненавист. Случаят провокира и митинг в София, проведен от Вътрешна македонска революционна организация, които упорстват държавното управление да втвърди позицията си по отношение на Скопие и да следи развиването на следствието до дъно.
Инцидентът е следващ на фона на ескалиращата антибългарска изразителност в Северна Македония – наклонност, която съгласно Перев се толерира от публични лица, следени медии и подправени профили в обществените мрежи. Нападението, последвалото отказване и неналичието на реакция ускоряват чувството за систематичен напън върху хората с българско съзнание в страната.
Случаят слага под въпрос и европейските задължения на Северна Македония към българската общественост. В преговорната рамка с Европейски Съюз е заложено българите да бъдат категорично вписани в Конституцията измежду предпазените общности, само че измененията към момента не са признати. На този декор отричането на нападението против Перев и неналичието на ясна реакция от управляващите ускоряват подозрението дали в Скопие има политическа воля действително да подсигурява правата и сигурността на хората с българско съзнание.
Скандалът закупи нова заостреност, откакто министър-председателят на Република Северна Македония Християн Мицкоски отхвърли да е имало нахлуване. Той съобщи, че „ в случай че някой се намокри от дъжда, това може да бъде оповестено за хибридна офанзива “, и загатна, че хора могат да се „ самонаранят “, с цел да показват случай като посягане. Премиерът акцентира и че Скопие не би трябвало да чака „ червен килим “ във връзка с евроинтеграцията.
Българското Министерство на външните работи осъди изрично случилото се и го дефинира като акт на принуждение от ненавист. Случаят провокира и митинг в София, проведен от Вътрешна македонска революционна организация, които упорстват държавното управление да втвърди позицията си по отношение на Скопие и да следи развиването на следствието до дъно.
Инцидентът е следващ на фона на ескалиращата антибългарска изразителност в Северна Македония – наклонност, която съгласно Перев се толерира от публични лица, следени медии и подправени профили в обществените мрежи. Нападението, последвалото отказване и неналичието на реакция ускоряват чувството за систематичен напън върху хората с българско съзнание в страната.
Случаят слага под въпрос и европейските задължения на Северна Македония към българската общественост. В преговорната рамка с Европейски Съюз е заложено българите да бъдат категорично вписани в Конституцията измежду предпазените общности, само че измененията към момента не са признати. На този декор отричането на нападението против Перев и неналичието на ясна реакция от управляващите ускоряват подозрението дали в Скопие има политическа воля действително да подсигурява правата и сигурността на хората с българско съзнание.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ