По думите на хората прекъсванията не са инцидентни, а регулярни.

По думите на хората спиранията не са инцидентни, а регулярни. Само през последните дни електричеството е спирало неведнъж в границите на часове. „ На 17-и токът идваше и спираше през целия ден “, споделя локален гражданин в ефира на Българска национална телевизия. Според него сходни съмнения в напрежението водят до повреди и основават непрекъсната неустановеност.

 

Липсата на ток значи и липса на вода. Помпената станция, която зарежда селото, е напълно подвластна от електрозахранването. Така при всяко прекъсване на тока стопира и водоподаването.

„ Това не е живот “: Ежедневието в условия на спирания

Проблемът има директно отражение върху всекидневието. Семейства с деца остават без отопление и опция за естествени битови действия. „ Много е мъчно – нямаш ток, не можеш да сготвиш, да изкъпеш децата “, споделя майка на три деца.

 

Още по-тежка е обстановката за хора със здравословни проблеми. Един от жителите изяснява, че разчита на кислороден концентратор. „ Няма ток – няма уред. Това е еднакво на присъда “, споделя той.

 

Местните настояват, че са подавали многократни сигнали за ниско напрежение и липса на етапи, само че без дълготраен резултат.

Институциите: Няма проблем, единствено „ единична повреда “

От електроразпределителното сдружение признават за една по-сериозна повреда на 17 март, само че отхвърлят да има систематичен проблем. Според тях няма индикации за нараснала аварийност.

 

Тази позиция обаче контрастира с ежедневния опит на хората. За тях казусът не е изключение, а предписание.

 

От ВиК също показват, че водоснабдяването е директно подвластно от електрозахранването. При липса на ток помпената станция стопира. Единственото дълготрайно решение съгласно сдружението е създаване на самостоятелни източници на сила и замяна на остарялата водопроводна мрежа.

По-дълбокият проблем: Разпадаща се инфраструктура

Случаят в Царацово не е изолиран. Той е признак на по-широк проблем – остаряла и недоинвестирана инфраструктура.

Електропреносната мрежа в доста региони на страната е амортизирана. Колебанията в напрежението и честите повреди демонстрират липса на задоволително поддръжка и рационализация. В същото време потребителите заплащат все по-високи сметки, без това да се отразява в качеството на услугата.

Ситуацията при ВиК не е по-различна. Водопроводната мрежа в огромна част от страната е на десетилетия. Загубите на вода са големи, а зависимостта от електрозахранването прави системата уязвима при всяко спиране.

Високи цени, ниско качество

Най-големият абсурд остава разминаването сред цена и услуга. Потребителите заплащат все по-скъп ток и вода, само че получават несигурно зареждане и чести спирания.

 

Липсата на вложения, слабият надзор и размиването на отговорността сред институциите основават чувство за невъзможност. Когато има проблем, той се изяснява с „ повреда “. Когато казусът е непрекъснат, той към този момент е система.

Пореден ремонт, без решение

 

Кметът на селото оповестява за иден планов ремонт на 26 март. Такива поправки обаче постоянно се трансформират в част от казуса, а не в решение. Те краткотрайно облекчават обстановката, само че не вземат решение главния въпрос – за какво системата не устоя.

 

Докато инфраструктурата остава остаряла, а вложенията – незадоволителни, сходни случаи ще се повтарят. Царацово е просто още един образец.