Спиране на войни или сваляне на режими? Метаморфозата на Тръмп
По думите му, представени от Financial Times, главната цел е да бъде погубен потенциалът на Иран да създава нуклеарно оръжие и далекобойни ракети. Наред с това Тръмп уточни и по-широки задания - погром на иранския флот, обезвреждане на съюзническите му групировки в района и в последна сметка промяна на режима. Той призна, че е допустимо да има американски жертви, само че акцентира, че дейностите са „ в името на бъдещето “.
Решението бележи най-рисковата военна стъпка за 79-годишния президент, който по време на акциите си обещаваше завършек на „ безкрайните войни “. Белият дом залага, че режимът в Техеран може да бъде отслабен без дестабилизиране на целия Близък изток и без изпращане на сухопътни елементи. В същото време интервенцията демонстрира възходящата подготвеност на Тръмп да употребява мощ - след удари в Йемен, Сирия, Нигерия, Венецуела и други интервенции в интернационалните води.
След офанзивата против Иран режимът отвърна с ракетни удари по американски бази в Бахрейн, Катар, ОАЕ, Йордания и Кувейт. Предишните по-ограничени удари по ирански нуклеарни обекти не доведоха до огромна районна война, само че сегашната интервенция е доста по-широка и крие риск от ескалация, написа изданието.
Тръмп дълго време се колебаеше, като засилваше военното наличие в района и допускаше дипломатически старания, в това число посредством посредничеството на Оман. В последна сметка обаче съобщи, че е изгубил самообладание към „ рисковия “ режим.
Военната акция крие и вътрешнополитически опасности. Възможно повишаване на петрола би повишило цените на горивата в Съединени американски щати в навечерието на междинните избори. Част от гласоподавателите от придвижването MAGA подлагат на критика намесата като оттегляне от обещанието да не се стартират нови спорове, а публичните изследвания демонстрират, че болшинството американци не поддържат военна интервенция в поддръжка на иранските митинги и считат, че президентът би трябвало да получи утвърждение от Конгреса.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, прочут със скептицизма си към външни интервенции, отбрани решението с аргумента, че Съединени американски щати не трябва да повтарят грешките от предишното, само че и не би трябвало да се отхвърлят напълно от потреблението на военна мощ, когато преценяват, че това е належащо.
Какъвто и да бъде резултатът от интервенцията против Иран обаче, едно е ясно - тя демонстрира метаморфозата на американския президент, който допреди няколко седмици (дори в речта си пред Конгреса) се хвалеше на всички места какъв брой войни е спрял за една година и даже сътвори организация с името Съвет за мир.
Решението бележи най-рисковата военна стъпка за 79-годишния президент, който по време на акциите си обещаваше завършек на „ безкрайните войни “. Белият дом залага, че режимът в Техеран може да бъде отслабен без дестабилизиране на целия Близък изток и без изпращане на сухопътни елементи. В същото време интервенцията демонстрира възходящата подготвеност на Тръмп да употребява мощ - след удари в Йемен, Сирия, Нигерия, Венецуела и други интервенции в интернационалните води.
След офанзивата против Иран режимът отвърна с ракетни удари по американски бази в Бахрейн, Катар, ОАЕ, Йордания и Кувейт. Предишните по-ограничени удари по ирански нуклеарни обекти не доведоха до огромна районна война, само че сегашната интервенция е доста по-широка и крие риск от ескалация, написа изданието.
Тръмп дълго време се колебаеше, като засилваше военното наличие в района и допускаше дипломатически старания, в това число посредством посредничеството на Оман. В последна сметка обаче съобщи, че е изгубил самообладание към „ рисковия “ режим.
Военната акция крие и вътрешнополитически опасности. Възможно повишаване на петрола би повишило цените на горивата в Съединени американски щати в навечерието на междинните избори. Част от гласоподавателите от придвижването MAGA подлагат на критика намесата като оттегляне от обещанието да не се стартират нови спорове, а публичните изследвания демонстрират, че болшинството американци не поддържат военна интервенция в поддръжка на иранските митинги и считат, че президентът би трябвало да получи утвърждение от Конгреса.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, прочут със скептицизма си към външни интервенции, отбрани решението с аргумента, че Съединени американски щати не трябва да повтарят грешките от предишното, само че и не би трябвало да се отхвърлят напълно от потреблението на военна мощ, когато преценяват, че това е належащо.
Какъвто и да бъде резултатът от интервенцията против Иран обаче, едно е ясно - тя демонстрира метаморфозата на американския президент, който допреди няколко седмици (дори в речта си пред Конгреса) се хвалеше на всички места какъв брой войни е спрял за една година и даже сътвори организация с името Съвет за мир.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ