Петролният пазар няма да се успокои скоро, твърди икономически ан...
По думите му процесът на нормализация ще бъде в допълнение занимателен, защото редица страни към този момент са изчерпали част от стратегическите си запаси, и ще се стремят да ги възстановят. Това ще сътвори ново търсене и може да удължи интервала на високи цени с още няколко месеца. В последна сметка цялостното стабилизиране на пазара може да отнеме сред 9 месеца и една година.
Ангелов уточни, че държанието на обособените страни, също оказва съществено въздействие. Страни като Китай обичайно усилват запасите си при ниски цени и изчакват при високи, до момента в който други – изключително в Азия – купуват горива без значение от цената, с цел да подсигуряват енергийна сигурност. Това в допълнение ускорява натиска върху световния пазар.
Кризата е извадила нескрито и структурни недостатъци в енергийните системи. Държави без лични рафинерии, като Австралия, са мощно подвластни от импорт на подготвени горива. Подобни проблеми се следят и в Европа – да вземем за пример в Словения, където неналичието на рафинерия е довела до краткотрайни дефицити.
Една от главните аргументи за внезапните ценови съмнения е разликата сред финансовия и физическия пазар на нефт. Фючърсните контракти отразяват упованията на вложителите, че рецесията ще отшуми в околните месеци, което задържа цените за бъдещи доставки по-ниски. В същото време действителният пазар регистрира дефицит, което води до доста по-високи цени за незабавна доставка – до 120 $ за барел, а в Азия даже до 180 $.
Геополитическите фактори остават основни. Според Ангелов е допустимо Съединени американски щати да лимитират износа на нефт за стабилизиране на вътрешния пазар. Подобна мярка би довела до по-ниски цени в Америка, само че до още по-високи в Европа и други райони.
За България обстановката е относително по-благоприятна. Страната разполага със наложителни запаси за към 90 дни, които не са употребявани, както и с достъп до различни доставки от Черно море, в това число от Казахстан и Азербайджан. Това понижава риска от физически дефицит на горива, въпреки ценовият напън да остава. По думите на специалиста заплаха страната да остане без бензин и дизел няма.
Ангелов не поддържа въвеждането на таван на цените или понижаване на Данък добавена стойност върху горивата. Според него сходни ограничения могат да доведат до дефицити и не всякога се отразяват в интерес на крайните консуматори. По-ефективен метод е ориентираната поддръжка към най-засегнатите групи и бизнеси.
Анализаторът означи още, че актуалната рецесия към този момент не оказва съществено въздействие върху цените на храните, в световен проект, защото засегнатият район не е главен производител на селскостопанска продукция. Възможни опасности обаче съществуват в дълготраен проект поради евентуален дефицит на торове.
По отношение на вътрешния пазар той акцентира, че повишаването на храните в България не е обвързвано с въвеждането на еврото, а по-скоро със спекулативни практики. Ангелов изрази и вяра страната да има устойчиво държавно управление след изборите, което да обезпечи по-дългосрочна икономическа политика.
Ангелов уточни, че държанието на обособените страни, също оказва съществено въздействие. Страни като Китай обичайно усилват запасите си при ниски цени и изчакват при високи, до момента в който други – изключително в Азия – купуват горива без значение от цената, с цел да подсигуряват енергийна сигурност. Това в допълнение ускорява натиска върху световния пазар.
Кризата е извадила нескрито и структурни недостатъци в енергийните системи. Държави без лични рафинерии, като Австралия, са мощно подвластни от импорт на подготвени горива. Подобни проблеми се следят и в Европа – да вземем за пример в Словения, където неналичието на рафинерия е довела до краткотрайни дефицити.
Една от главните аргументи за внезапните ценови съмнения е разликата сред финансовия и физическия пазар на нефт. Фючърсните контракти отразяват упованията на вложителите, че рецесията ще отшуми в околните месеци, което задържа цените за бъдещи доставки по-ниски. В същото време действителният пазар регистрира дефицит, което води до доста по-високи цени за незабавна доставка – до 120 $ за барел, а в Азия даже до 180 $.
Геополитическите фактори остават основни. Според Ангелов е допустимо Съединени американски щати да лимитират износа на нефт за стабилизиране на вътрешния пазар. Подобна мярка би довела до по-ниски цени в Америка, само че до още по-високи в Европа и други райони.
За България обстановката е относително по-благоприятна. Страната разполага със наложителни запаси за към 90 дни, които не са употребявани, както и с достъп до различни доставки от Черно море, в това число от Казахстан и Азербайджан. Това понижава риска от физически дефицит на горива, въпреки ценовият напън да остава. По думите на специалиста заплаха страната да остане без бензин и дизел няма.
Ангелов не поддържа въвеждането на таван на цените или понижаване на Данък добавена стойност върху горивата. Според него сходни ограничения могат да доведат до дефицити и не всякога се отразяват в интерес на крайните консуматори. По-ефективен метод е ориентираната поддръжка към най-засегнатите групи и бизнеси.
Анализаторът означи още, че актуалната рецесия към този момент не оказва съществено въздействие върху цените на храните, в световен проект, защото засегнатият район не е главен производител на селскостопанска продукция. Възможни опасности обаче съществуват в дълготраен проект поради евентуален дефицит на торове.
По отношение на вътрешния пазар той акцентира, че повишаването на храните в България не е обвързвано с въвеждането на еврото, а по-скоро със спекулативни практики. Ангелов изрази и вяра страната да има устойчиво държавно управление след изборите, което да обезпечи по-дългосрочна икономическа политика.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ