По-добре ли е да се пазарим с руския президент Владимир

По-добре ли е да се пазарим с съветския президент Владимир Путин поради нахлуването му в Украйна, или той да бъде отхвърлен? Трябва ли Киев да направи отстъпки, с цел да постави завършек на войната, или това ще насърчи Кремъл? Струват ли си по-строгите наказания против Русия съпътстващите вреди?

Това са някои от въпросите, които тестват интернационалната коалиция, която бързо се сплоти към Украйна в дните след съветската инвазия, само че след три месеца война в нея се чувста напрежение, написа през днешния ден Ройтерс, цитирайки западни публични лица и дипломати.

Докато западните държавни управления се борят с растящата инфлация и енергийните разноски, страни, в това число Италия и Унгария, приканиха за бързо преустановяване на огъня. Това може да проправи пътя за понижаване на глобите и завършек на блокадата на украинските пристанища, която пък изостри рецесията с продоволствената сигурност в най-бедните страни в света.

Украйна, Полша и балтийските страни обаче предизвестяват останалите да не се доверяват на Русия и споделят, че прекратяването на огъня би ѝ разрешило да консолидира районните си победи, да се прегрупира и да стартира още офанзиви по фрнтовата линия.

Високопоставен украински чиновник е споделил пред Ройтерс, че руснаците „ повтарят описа, че това ще бъде изтощителна война и би трябвало да седнем към масата и да търсим консенсус “.

Министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин съобщи, че желае да „ отслаби “ Русия и прикани президента Джо Байдън да търси правосъдна отговорност от Путин за военни закононарушения. Британският министър председател Борис Джонсън сподели, че Киев не би трябвало да бъде прекомерно въоръжен, с цел да одобри неприятно спокойно съглашение и че Украйна „ би трябвало да завоюва “.

Германия и Франция остават по-непрозрачни, обещавайки да предотвратят успеха на Путин, вместо той да бъде победеният, като в същото време поддържат нови строги наказания против Русия.

„ Въпросът е дали ще се върнем към Студената война, или не. Това е разликата сред нас, Байдън и Джонсън “, сподели пред Ройтерс съдружник на френския президент Еманюел Макрон.

Русия стартира това, което назова „ специфична интервенция “ в Украйна през февруари, заявявайки, че е належащо да освободи Украйна от рискови националисти и да подкопае военните ѝ качества – цели, които Западът жигосах като безпричинно опрощение.

Оттогава Москва твърди, че военната поддръжка от Вашингтон и неговите съдружници продължава войната и възпира Украйна да взе участие в мирните договаряния. През март Кремъл изиска Украйна да спре военните дейности, да промени конституцията си, с цел да запише неутралитет, да признае Крим за съветски и да признае източните райони, следени от сепаратистите, като самостоятелни страни - всичко това - като условия за мир.

Украински и френски източници и чиновници в други страни, интервюирани от Ройтерс са поискали анонимност, с цел да приказват свободно по чувствителни дипломатически въпроси и политики за сигурност.

Според организацията раздялите в западния лагер могат да станат по-изразени, защото глобите и войната въздействат върху международната стопанска система и са в интерес на Путин.

„ От самото начало беше ясно, че с времето ще става все по-трудно – умората от войната идва “, сподели естонската министър-председателка Кая Калас в изявление за Си Ен Ен, напомня Ройтерс.

Макрон предизвести, че мирът не би трябвало да „ унижава “ Русия, както направи с Германия през 1918 година

Той, сходно на немския канцлер Олаф Шулц, поддържа каналите за връзка с Кремъл отворени, предизвиквайки суматоха в най-твърдолинейните страни. Полският президент съпостави позвъняванията с диалог с Адолф Хитлер по време на Втората международна война.

„ Ще би трябвало да се оправим с господин Путин в някакъв миг, в случай че не се стигне до дворцов прелом. Още повече, че тази война би трябвало да бъде допустимо най-кратка “, сподели съдружникът на Макрон.

Шулц сподели, че неговите и на Макрон телефонни диалози с Путин са били употребявани за изпращане на твърди и ясни послания и акцентира, че глобите против Русия няма да приключат, в случай че Путин изтегли силите си и се съгласи на спокойно съглашение, признато от Киев.

Но член на екипа на Шулц сподели пред Ройтерс, че формулировката на Макрон е „ неудачна “. Някои френски дипломати също уединено показаха запаси по отношение на позицията на Макрон, заявявайки, че рискува да изолира Украйна и нейните източноевропейски съдружници.

Въпреки че Украйна е признателна за поддръжката на Запада, тя е разтревожена от предложенията, че би трябвало да отстъпи територия като част от съглашението за преустановяване на огъня и от време на време слага под въпрос дали нейните съдружници са в действителност обединени против Русия.

Предупреждението на Макрон да не се унижава Русия накара украинския външен министър Дмитро Кулеба да предизвести, че Франция сама се унижава и че връзките на Киев с Шулц са ледени.

„ Нямаме Чърчил в целия Европейски Съюз. Нямаме илюзии за това “, сподели висшият украински чиновник.

„ В това, което споделя президентът, няма дух на компромис с Путин или Русия “, сподели чиновник на френския президент. Служителят изясни и че Франция желае победа за Украйна и възобновяване на украинска територия, и че разговорът с Путин „ не е да се вършат отстъпки, а да споделя нещата по този начин, както ги виждаме “.

Представител на американската администрация сподели, че Вашингтон е бил по-откровен в скептицизма си, що се отнася до добросъвестно държание на Русия, само че отхвърли да има „ стратегическа разлика “ сред съдружниците.

Говорител на Държавния департамент е споделил пред Ройтерс, че Съединените щати, работейки със своите съдружници, са „ обезпечили “ Украйна – със наказания, прехвърляния на оръжие и други ограничения – макар възраженията от преди нашествието, споменаването за които слага под подозрение единството на алианса. Целта на всички упоменати ограничения е да слагат Украйна в мощна преговорна позиция, е споделил представителят.

Позовавайки се на мненията на Остин, първият чиновник е обяснил, че Вашингтон няма желание да сменя съветското управление, само че желае да види страната толкоз отслабена, че в никакъв случай повече да не може да извърши сходно нахлуване против Украйна.

„ Всички се концентрираха върху първата част от казаното от Остин, а не върху втората част. Искаме да забележим Русия толкоз слаба, че да не може да направи нещо сходно още веднъж “, сподели служителят.

Позицията на източника от немското държавно управление е, че задачата на Остин да отслаби Русия е проблематична. Източникът сподели, че е тъпо, че немският външен министър Аналена Барбок, от съдружния сътрудник на Шулц, Зелените, е подкрепила тази цел, защото това усложнява въпроса по кое време глобите могат да бъдат анулирани, без значение дали Украйна се е съгласила на спокойно съглашение..

Източници от немското държавно управление също обявиха, че са загрижени, че някои на Запад може да подбуден Украйна да преследва нереалистични военни цели, в това число завземането на Крим, който Русия анексира през 2014 година, което може да удължи спора.

Бербок сподели обществено, че глобите би трябвало да останат в действие, до момента в който съветските сили не се изтеглят от Крим.

Междувременно посланикът на Украйна в Германия неведнъж подлага на критика Германия за закъснението, с което изпрати тежки оръжия в Украйна, макар че Берлин пламенно отбрани своята поддръжка.

Михайло Подоляк, старши консултант на президента Владимир Зеленски, означи разочарованието на Украйна:

„ Русия не би трябвало да завоюва, само че ние няма да предоставим тежки оръжия – това може да обиди Русия. Путин би трябвало да загуби, само че дано не постановяваме нови наказания. Милиони ще умрат от апетит, само че ние не сме подготвени за военни конвои, натоварени със зърно “, написа той в Туитър на 31 май.

„ Високите цени не са най-лошото, което чака демократичния свят с тази политика “, написа още Подоляк.