Умът може да направи от ада рай и от рая – ад - ДЖОН МИЛТЪН
„ По-добре стопанин в пъкъла, в сравнение с прислужник в парадайса. ” В тези думи се крие мотивацията на падналия ангел Сатанаил, съгласно британския стихотворец Джон Милтън.
Милтън е роден на 9 декември през 1608 година в Лондон. Смятан за един от класиците на английска литература, прочут най-много с епическата си поема „ Изгубеният парадайс ”.
Той е последовател на теорията за национален суверенитет, естествено право и публичен контракт. Темата, която го вълнува извънредно доста, е свободата – духовна, религиозна и гражданска.
През февруари 1652 година, поетът изгубва съвсем изцяло зрението си. До края на живота си се посвещава на обучаване на възпитаници и на основаването на „ Изгубеният парадайс ” – поема, насочена към библейската история за изкушението на Адам и Ева от падналия ангел Сатанаил в градината на Едем.
Гениалността на Милтън е, че разказва не парадайса, който е загубен, а методът, по който ще бъде загубен, като наблюдава два вероятни пътя, по които може да се поеме след неподчинението към Бог: този на деградацията и все по-голямия грях, показан от Сатана и този на изкуплението – от Адам и Ева .
„ Изгубеният парадайс ” е измежду най-великите британски поеми и фактът, че е написана от кьорав човек, който помни стиховете наизуст и след това ги диктува на текстописец, я прави още по-забележителна. Поемата е издадена през 1667 година в 10 книги и има извънреден триумф.
Гюстав Доре; Победеният Сатана от „ Изгубеният парадайс “ на Джон Милтън
Любовта е длъжна не да заоблачава, а да освежава, не да помрачава, а да осветява мислите, би трябвало да се загнезди сърцето и разсъдъка на човек, а не да служи единствено за веселба на външните сетива, пораждащи единствено и само пристрастеност.
Който царства вътре в самия себе си и ръководи своите пристрастености, стремежи и опасения, той е повече от цар.
Човек е основан свободен и изцяло кадърен да се опълчи на изкушението.
Съществуват голям брой закони, което потвърждава съществуването на голям брой грехове.
Ако не почерпим нови сили в надеждата; то ще ни въодушеви отчаянието.
Лошите новини бягат, а положителните изостават куцайки.
Добрата книга е основната живителната мощ на духа.
И най-хубавите книги за развратения разум могат да послужат като опрощение за злото.
Този, който убива човек, убива рационално създание, което е по сходство на Бог, само че този, който унищожава добра книга, убива самия разсъдък.
Детството демонстрира какъв ще бъде индивидът по този начин, както сутринта демонстрира какъв ще е денят.
Целта да се учиш е в това да поправиш грешките на своите прадеди.
Да си кьорав не е злощастие. Да не можеш да понесеш слепотата – това е злощастие.
Дори да лишаваме на сребролюбеца съкровището, на него отново му остава едно украшение. Не можеш да му вземеш алчността.
Никой не може да обича свободата от сърце, с изключение на положителният човек. Останалите не обичат свободата, а разрешителното.
Преди всички други свободи ми дайте свободата да знам, да приказвам и да диспутирам свободно съгласно съвестта си.
Умът може да направи от пъкъла парадайс и от парадайса – пъкъл.
Понякога самотата е най-хубавата компания.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Душата, която е подготвена да почине и да се прероди, може да надвие хищното зло – ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН
