Не, няма да правим като Вучич!
По-добре е политиците да замълчат, а да приказват делата
Случайни биографични връзки при съседите ни край Вардар няма
Наистина ще взема съществено да се разсърдя на тези мои сътрудници и другари откъм Вардар, които в последно време зачестиха с рекомендацията, съгласно която, в случай че България желае да има положителни връзки със Северна Македония, би трябвало „ да прави като Вучич “.
Ти го питаш като угрижен човек, на който връзките ни със Скопие и хората отвъд границата по никакъв начин не са ти безразлични, той ти дава отговор с концепцията страната ни да работи по този начин, както прави сръбският президент. Първоначално одобрявах това като някаква локална форма на смешка, само че последователно разбрах, че сътрудниците ми приказват съществено. Не, в действителност ще взема да се разсърдя.
Защото в този момент имам съображение да ги попитам дали и нашият държавен глава, или министър председател, или различен български политик би трябвало да събере двадесетина публицисти със съответните ТВ камери и да нахлуе в залите за реанимация на болница „ Пирогов “, с цел да се снима с потърпевшите от нещастието в Кочани деца и младежи? Дори на своя глава лекарите? Вучич го направи без терзание, като явно задачата му бе да покаже висока степен на угриженост към обгорените тела на пренесените от Кочани на лекуване македончета.
Като към политик бихме могли да проявим схващане - под краката на Вучич към този момент няколко месеца гори съществено поради всеобщите митинги, които към този момент не са единствено студентски. Той се появи с бяла престилка на гърба си и с маска на лицето в болничното заведение единствено часове след приключването в Белград на най-масовите прояви на противоречие с неговата политика. Случайно ли беше това? Верен на своята автократична роля да прави в страната си каквото изиска, да излъчва популизъм с всяка своя постъпка, да се прави на непосредствен до страданията на хората, без това да е истина, сръбският президент се опита да употребява нещастието в Северна Македония, с цел да натрупа рейтинг. Ако го погледнем от чисто човешката страна, ще забележим, че става дума за безсърдечна персона, която е подготвена да наруши всички правила на цивилизовано държание, които обстановката изисква. Така че рекомендацията да „ вършим като Вучич “ в този случай не върви.
За чест на българските политици в тази ситуация с нещастието при съседите, в която починаха 59 индивида, такива прояви на на ниска цена популизъм сходно на Вучич не видяхме. Извън естествените и откровени съболезнования, изказани за жертвите на пожара към околните и роднините, някакви особени „ изцепки “ от страна на водещите ни персони не видяхме или чухме. Не знам дали някой е давал съвет, само че в тази ситуация бе определена най-хубавата тактичност - да приказват делата за поддръжка и помощ, в сравнение с празните и кухи изречения. Може би към този момент съм го написал, само че си заслужава още веднъж и още веднъж това да бъде изречено: такава демонстрация на взаимност с жертвите на нещастието, каквато бе проявена от България, от нейните институции, сдружения и обособени хора, до момента не сме виждали.
И тук би трябвало да отдадем дължимото на многото мъже и дами, родени в Северна Македония, които са намерили своя витален кей и вероятност у нас. Поради някаква смешка на случайността, или по-скоро като демонстрация на причинност, таман младежи от другата страна на границата, пристигнали у нас, получили здравно обучение и почнали работа, бяха измежду лекарите в колите за спешна помощ, оказали първа помощ на потърпевшите.
Професор Миряна Малевска, брачна половинка на професор Денко Малевски, първият министър на външните работи на самостоятелна Република Македония, ми прати линк към текст на брачна половинка си. Имаме си връзка с нея, споделяме си това-онова за проблемите сред нашите две страни. А и двамата със брачна половинка си са гостували с изявленията на страниците на „ Труд news “.
Отворих линка. В текста си Денко Малевски шеговито се оплакваше, че е трябвало да стане рано сутринта, с цел да взе участие в утринна емисия на една от софийските малките екрани. Та, професорът останал изцяло сюрпризиран, когато водещата от София му споделила, че същият ден, понеделник, 18 март в България е разгласен ден на печал поради жертвите от пожара в Кочани. Това било, споделила тя, първият път, когато страната ни предприемала тази хуманна и цивилизована мярка във връзка покруса в друга страна. До този миг беше ясно, че единствено Сърбия е оповестила еднодневен печал, по-късно се включиха и Черна гора и Босна и Херцеговина. Само България е отвън републиките на някогашната СФРЮ. По-нататък в текста си професор Малевски, правилен на своята досегашна позиция, изрече признателност на страната ни и на нейните жители за всичко, което те направиха и вършат в помощ на Северна Македония. Според него, всичко това може да стане образец и добра основа за връщане на положителните взаимоотношения сред двете прилежащи и най-близки страни.
На фона на жертвите от дискотеката и на бъдещите премеждия на родители, родственици и близки, цялата тази идилия наподобява необичайно. Странно ли? Само на пръв взор. Всъщност всичко това е една закономерна нормалност, каквато би трябвало да се демонстрира освен при потребност или при изключителни обстановки, като пожара в Кочани. Но пък таман в сходни моменти се основава опция да се прояви същинската човещина, даже сред хора, които се виждат за първи път, обединени от страданието.
Изглежда сме били прекомерно увлечени в тези моменти на очаквания, та по тази причина ни загорча оня документален филм, показан по скопската телевизия „ Алфа “. Произведен през 70-те години на предишния век, в изискванията на Титова Югославия, в него е заложена цялата скица на антибългаризъм, настояща и до през днешния ден. Няма изненада в наличието и в посланията, които лентата изпраща. Очевидно някому в Скопие се е видяло прекомерно рисково всичко, което България прави в името на спасението на тези 15 момчета и девойки, докарани по най-бързия метод у нас в търсенето на избавление. Доста от потърпевшите бяха изпратени и в други страни. Общо те са повече от тези, които се лекуват в клиниките в Северна Македония. Но нямайте подозрение, че случаите на докараните у нас са от най-тежките. Не желая и да си помисля, че това не е инцидентно и че възможна загуба на живота на някой от 15-те би могла да се употребява за пропагандни цели срещу България. Щом като във вихъра на борбата за изцелението можеш да се позволиш да ползваш „ изкуството “, с цел да хвърляш отровни стрели против съседа, дал леговище на потърпевшите ти съграждани, за какво да не се отиде по-нататък. Защо, за какво, се питаме всеки ден?
Впрочем, ТВ „ Алфа “ в Скопие не е инцидентна. Казват, че това е медията на Никола Груевски, финансирана от маджарски пари през Белград. Тя е локалната обществена експозиция на новата политическа ос на Балканите, тръгваща от Будапеща, през Белград до Скопие. Една от водещите фигури в „ Алфа “ е един остарял познайник на име Коле Чашуле. Да, да, не се лъжете. Син на журналиста и посланик Слободан Чашуле и внук на оня публицист, драматург и посланик Коле Чашуле, който след 1945 година е издавал присъди на българите от Македония или на членовете на Вътрешна македонска революционна организация. В това число и на Методи Андонов-Ченто. При съседите инцидентни биографични връзки няма.
Това е за през днешния ден. Дотук с умилението и дистанцията от дейностите и деянията на политиците край Вардар. Едноседмичният печал свърши в неделя. Протести стартират да заливат страната. Трагедията в Кочани разкри толкоз язви в обществото в Северна Македония, толкоз днешни и вчерашни вини на политиците, че даже на мен, видял две и двеста там, ми се завива свят.
От идващия вторник ги започвам. Нямайте подозрение.
Случайни биографични връзки при съседите ни край Вардар няма
Наистина ще взема съществено да се разсърдя на тези мои сътрудници и другари откъм Вардар, които в последно време зачестиха с рекомендацията, съгласно която, в случай че България желае да има положителни връзки със Северна Македония, би трябвало „ да прави като Вучич “.
Ти го питаш като угрижен човек, на който връзките ни със Скопие и хората отвъд границата по никакъв начин не са ти безразлични, той ти дава отговор с концепцията страната ни да работи по този начин, както прави сръбският президент. Първоначално одобрявах това като някаква локална форма на смешка, само че последователно разбрах, че сътрудниците ми приказват съществено. Не, в действителност ще взема да се разсърдя.
Защото в този момент имам съображение да ги попитам дали и нашият държавен глава, или министър председател, или различен български политик би трябвало да събере двадесетина публицисти със съответните ТВ камери и да нахлуе в залите за реанимация на болница „ Пирогов “, с цел да се снима с потърпевшите от нещастието в Кочани деца и младежи? Дори на своя глава лекарите? Вучич го направи без терзание, като явно задачата му бе да покаже висока степен на угриженост към обгорените тела на пренесените от Кочани на лекуване македончета.
Като към политик бихме могли да проявим схващане - под краката на Вучич към този момент няколко месеца гори съществено поради всеобщите митинги, които към този момент не са единствено студентски. Той се появи с бяла престилка на гърба си и с маска на лицето в болничното заведение единствено часове след приключването в Белград на най-масовите прояви на противоречие с неговата политика. Случайно ли беше това? Верен на своята автократична роля да прави в страната си каквото изиска, да излъчва популизъм с всяка своя постъпка, да се прави на непосредствен до страданията на хората, без това да е истина, сръбският президент се опита да употребява нещастието в Северна Македония, с цел да натрупа рейтинг. Ако го погледнем от чисто човешката страна, ще забележим, че става дума за безсърдечна персона, която е подготвена да наруши всички правила на цивилизовано държание, които обстановката изисква. Така че рекомендацията да „ вършим като Вучич “ в този случай не върви.
За чест на българските политици в тази ситуация с нещастието при съседите, в която починаха 59 индивида, такива прояви на на ниска цена популизъм сходно на Вучич не видяхме. Извън естествените и откровени съболезнования, изказани за жертвите на пожара към околните и роднините, някакви особени „ изцепки “ от страна на водещите ни персони не видяхме или чухме. Не знам дали някой е давал съвет, само че в тази ситуация бе определена най-хубавата тактичност - да приказват делата за поддръжка и помощ, в сравнение с празните и кухи изречения. Може би към този момент съм го написал, само че си заслужава още веднъж и още веднъж това да бъде изречено: такава демонстрация на взаимност с жертвите на нещастието, каквато бе проявена от България, от нейните институции, сдружения и обособени хора, до момента не сме виждали.
И тук би трябвало да отдадем дължимото на многото мъже и дами, родени в Северна Македония, които са намерили своя витален кей и вероятност у нас. Поради някаква смешка на случайността, или по-скоро като демонстрация на причинност, таман младежи от другата страна на границата, пристигнали у нас, получили здравно обучение и почнали работа, бяха измежду лекарите в колите за спешна помощ, оказали първа помощ на потърпевшите.
Професор Миряна Малевска, брачна половинка на професор Денко Малевски, първият министър на външните работи на самостоятелна Република Македония, ми прати линк към текст на брачна половинка си. Имаме си връзка с нея, споделяме си това-онова за проблемите сред нашите две страни. А и двамата със брачна половинка си са гостували с изявленията на страниците на „ Труд news “.
Отворих линка. В текста си Денко Малевски шеговито се оплакваше, че е трябвало да стане рано сутринта, с цел да взе участие в утринна емисия на една от софийските малките екрани. Та, професорът останал изцяло сюрпризиран, когато водещата от София му споделила, че същият ден, понеделник, 18 март в България е разгласен ден на печал поради жертвите от пожара в Кочани. Това било, споделила тя, първият път, когато страната ни предприемала тази хуманна и цивилизована мярка във връзка покруса в друга страна. До този миг беше ясно, че единствено Сърбия е оповестила еднодневен печал, по-късно се включиха и Черна гора и Босна и Херцеговина. Само България е отвън републиките на някогашната СФРЮ. По-нататък в текста си професор Малевски, правилен на своята досегашна позиция, изрече признателност на страната ни и на нейните жители за всичко, което те направиха и вършат в помощ на Северна Македония. Според него, всичко това може да стане образец и добра основа за връщане на положителните взаимоотношения сред двете прилежащи и най-близки страни.
На фона на жертвите от дискотеката и на бъдещите премеждия на родители, родственици и близки, цялата тази идилия наподобява необичайно. Странно ли? Само на пръв взор. Всъщност всичко това е една закономерна нормалност, каквато би трябвало да се демонстрира освен при потребност или при изключителни обстановки, като пожара в Кочани. Но пък таман в сходни моменти се основава опция да се прояви същинската човещина, даже сред хора, които се виждат за първи път, обединени от страданието.
Изглежда сме били прекомерно увлечени в тези моменти на очаквания, та по тази причина ни загорча оня документален филм, показан по скопската телевизия „ Алфа “. Произведен през 70-те години на предишния век, в изискванията на Титова Югославия, в него е заложена цялата скица на антибългаризъм, настояща и до през днешния ден. Няма изненада в наличието и в посланията, които лентата изпраща. Очевидно някому в Скопие се е видяло прекомерно рисково всичко, което България прави в името на спасението на тези 15 момчета и девойки, докарани по най-бързия метод у нас в търсенето на избавление. Доста от потърпевшите бяха изпратени и в други страни. Общо те са повече от тези, които се лекуват в клиниките в Северна Македония. Но нямайте подозрение, че случаите на докараните у нас са от най-тежките. Не желая и да си помисля, че това не е инцидентно и че възможна загуба на живота на някой от 15-те би могла да се употребява за пропагандни цели срещу България. Щом като във вихъра на борбата за изцелението можеш да се позволиш да ползваш „ изкуството “, с цел да хвърляш отровни стрели против съседа, дал леговище на потърпевшите ти съграждани, за какво да не се отиде по-нататък. Защо, за какво, се питаме всеки ден?
Впрочем, ТВ „ Алфа “ в Скопие не е инцидентна. Казват, че това е медията на Никола Груевски, финансирана от маджарски пари през Белград. Тя е локалната обществена експозиция на новата политическа ос на Балканите, тръгваща от Будапеща, през Белград до Скопие. Една от водещите фигури в „ Алфа “ е един остарял познайник на име Коле Чашуле. Да, да, не се лъжете. Син на журналиста и посланик Слободан Чашуле и внук на оня публицист, драматург и посланик Коле Чашуле, който след 1945 година е издавал присъди на българите от Македония или на членовете на Вътрешна македонска революционна организация. В това число и на Методи Андонов-Ченто. При съседите инцидентни биографични връзки няма.
Това е за през днешния ден. Дотук с умилението и дистанцията от дейностите и деянията на политиците край Вардар. Едноседмичният печал свърши в неделя. Протести стартират да заливат страната. Трагедията в Кочани разкри толкоз язви в обществото в Северна Македония, толкоз днешни и вчерашни вини на политиците, че даже на мен, видял две и двеста там, ми се завива свят.
От идващия вторник ги започвам. Нямайте подозрение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ